/Поглед.инфо/ Сред непрекъснатата, както я нарече водещият швейцарски коментатор Роджър Кьопел, оргия от дезинформация и фейк-нюз, с която ни поливат в медийното пространство, от време на време проблясват някои бисерчета от скрити, но промъкнали се на повърхността истини.

Така например, във всичкото, което се съобщава за поредните заседания в Лондон на щаба по подготовката на войната срещу Русия, се пропуска неслучайно най-сериозния въпрос, който без съмнение заема мислите и чувствата на участниците. А той е какво да се направи, за да се изведе Тръмп от влиянието на Путин. Защото в главите на хора като Макрон, Мерц, Старнет и Урсула не може да се роди друго обяснение за неприемливото за тях поведение на Тръмп. Чудят се какво да направят. То бяха срещи, разговори, конферентни и на яве, двустранни и в рамките на клуба на желаещите, преговори се водят вече месец. За какво ли не си говорят, какво ли не обсъждат и все не могат да стигнат до онова, което всъщност ги интересува. Тръмп упорито твърди, че както тях нарича свои приятели, без въобще, откровено казано, да му се иска и да ги гледа дори, така и за Путин по същия начин се изразява. Естествено това раздразва брюкселското общество. Наскоро даже Мерц проплака, че се надява Тръмп да го признава все още за свой партньор. Притеснен е основателно, защото Ванс вече вместо „Добър ден!“ повтаря едно и също - Мерц е проблем за Германия и трябва да си ходи.

За политиката, която се опитват да водят европейските ни лидери, наскоро един белгийски коментатор каза, че те са „заприличали на бандити в официално облекло облечени“. Друг журналист ги нарече удачно просто удавници, които искат да направят всичко възможно да се задържат над водата. В тези думи е зарито явно прословутото псе, защото, от една страна, евролидерите ни демонстрират неустоим устрем да се продължи войната на всяка цена и с независимо от къде събрани средства, а, от друга, европейските банкови институции на всяка тяхна инициатива отговарят със категоричното не, пазейки реномето си, рискувайки в противен случай да загубят клиенти и дори банковите си позиции. Това поставя поменатите удавници в задънена улица, защото е ясно, че без подкрепата на Тръмп и във финансов, и в оръжеен, и в политически преди всичко план брюкселската камарила заедно с любимото им дете Зеленски е изправена пред фалит.

Сега обаче се получи нещо интересно. Явно след разговорите с Путин и многократното подчертаване от негова страна, че счита Зеленски за нелегитимен президент, Тръмп се изтърва и спомена, че е крайно време да се проведат избори в Украйна. На „желаещите“ веднага им светна, че това за тях и техните планове си е направо подарък. Зеленски, естествено съгласувано с тях, на секундата, разкъсвайки ризата си, каза, че не иска повече да търпи укорите на неговите партньори и най вече на най-близкия му до сърцето, презокеански приятел, които считат че той не иска да освободи поста си на президент. Затова с апломб и видимо удоволствие той заяви, че е съгласен да се проведат избори. Будното евроатлантическо общество на секундата реагира с дежурните аплодисменти, подкрепяйки за кой ли път тази смела зеленска постъпка. От Брюксел веднага подчертаха, че това е достойно поведение на човек, който иска да докаже на света, че народът стои зад него. Никой обаче не спомена нещо за мотивите за такъв бърз положителен отклик на предложението на Тръмп. Никой не пожела да обърне внимание на факта, че да провеждаш избори в Украйна в този момент е нещо, което още не е намерило място поради прецедента си в международното право. Не е предвидено, не е обяснено там, как следва законово да се провеждат избори при положение, че почти 1/3 от твоята страна е вече анексирана и официално присъединена към друга държава, колкото и ти да си мислиш, че това е украинска територия. Предварително е ясно, че там няма как да се проведат избори. Ако пък реши Зеленски да проведе избори в останалата част на Украйна, международната общност, следвайки тезата си, че Украйна следва да запази своята държавна цялостност, няма как да ги признае за легитимен резултат.

Така стигаме до най-важното, защото истинският мотив лъсва като онова бисерче, за което стана дума. Там и само там е скрита надеждата брюкселските влъхви, че по този въпрос Тръмп и Путин ще кръстосат своите схващания, ще сритат своите отношения и най-после ще се скарат. От което веднага ще последва, че Тръмп ще преразгледа своята досегашна политика и ще се върне в лоното на натовската си компания. Това е капанът който му подлагат в момента. Добре ще е, ако това се окаже сън на гладни кокошки, но опасенията, че той ще влезе в него са основателни. Ако пък не поиска да се окаже там, ще трябва да съобщи на Зеленски, че се отказва от идеята си за избори. Това обаче ще го вкара в другия капан, че той не желае и не подкрепя демократичния път за развитие на Украйна.

Как ще се измъкне този път Тръмп от този полог, в който са го насадили Зеленски и европейските му партньори, тепърва ще се види. Апропо това вероятно е било замислено по време на скоротечната маратонска обиколка на Зеленски из европейските територии по принципа още от времето на нашия Левски – навсякъде гонен и навсякъде приет. Споменах Дякона, защото не е редно да забравяме, че едно евроатлантическо мекере посегна да сравни Зеленски с него. Иначе отново сме в положението на чакащите поредното политическо решение от Вашингтон. Там се случват най-бързите и най-непредполагаеми промени за добро или лошо за разлика от монолитната, опасна за народите позиция на брюкселските ни лидери. И тази на Путин, разбира се, от другата страна. В предстоящите дни вероятно отново ще ни сервират поредното шоу, което ще завърши с познатата ни поанта - войната продължава.