/Поглед.инфо/ САЩ представиха нова концепция за национална сигурност — документ, който разтърси всички досегашни геополитически аксиоми.
Тръмп удря по съюзниците, обвинява Европа в корупция, слабост и лицемерие, дистанцира се от НАТО и посочва Русия като единствения надежден партньор за мир в Украйна.
Новата доктрина обещава драматични промени: охлаждане с ЕС, икономическа експанзия към Африка и прагматични сделки с Китай.
Но дали Америка ще остане вярна на този завой — или ще се върне към хаоса на вътрешните си противоречия?
Геополитическият разрив на международните конструкции, установени след Втората световна война, накара администрацията на САЩ да преосмисли външната си политика. Тя обяви нова концепция за национална сигурност, отличаваща се с редица необичайни и дори неочаквани постановки.
Въпреки критиките от страна на противниците на администрацията, че документът няма солидна научна основа и не е подкрепен от нито един американски „мозъчен тръст“, публикуването му обещава промени в международната ѝ политика и тези промени вече са очевидни.
Възможността за последователно спазване на разпоредбите на концепцията ще се определи от реакцията на влиятелни финансово-индустриални групи, които, както показва опитът, макар и да олицетворяват „дълбоката държава“, понякога работят в синхрон, подобен на този от добре познатата басня за лебеда, рака и щуката.
Именно разногласията между финансовия, индустриалния и военния сегмент на „дълбоката държава“, изправени пред необходимостта да разберат глобалните промени, дадоха възможност на администрацията на Тръмп да заяви своята позиция и да я внесе в световната политика.
Това необичайно явление е предшествано от няколко обстоятелства.
Речта на вицепрезидента Дж. Д. Ванс на Мюнхенската конференция по сигурност през февруари тази година, както вече стана ясно, вече предвещаваше рязкото отдръпване на САЩ от традициите, установени през предходните десетилетия. Ванс започна с твърдението, че европейците ограничават свободата на словото и демокрацията, като същевременно разрушават икономиките си чрез свръхрегулация.
Повечето европейски държави отказват на гражданите си правото да изразяват волята си, забраняват им да изразяват желанието си за мир с Русия, като същевременно увековечават мита за руската агресивност и подхранват страхове от бъдеща война с нея. Той свързва тази политика с дейността на екстремистки кръгове в Европа, търсещи расисткото „голямо рестартиране“.
Гневното недоумение на европейците от този пасаж беше разбираемо основателно: Европа отдавна и непоколебимо се смята за модел на свобода и демокрация. Министърът на външните работи на ЕС Кая Калас дори заяви, че подобно обвинение може да бъде провокация. Такива като Калас, здраво заседнали в състояние на политически пубертет, дори не могат да проумеят какво е предизвикало подобни оценки за администрацията.
А те бяха провокирани от безмилостната враждебност на европейските медии срещу Доналд Тръмп по време на предизборната му кампания. Нито една добра дума за този кандидат не беше толерирана в Европа и цялата ѝ информационна машина действаше като добре смазана система за ужасяващи килимни бомбардировки. Какви други впечатления би могъл да си извлече Доналд Тръмп от тези европейски усилия?
Друга конкретна причина за изоставянето на тесните отношения с ЕС беше позицията на Русия в СВО. Обсесивното желание на лидерите на ЕС да се „включат“ в отбраната на Украйна и откритите им призиви за „война с Русия след пет години“ предизвикаха промяна в досега сдържаната, резервирана позиция на Москва.
Сега Русия, цитирайки президента Путин, заявява, че „в такъв случай може да няма с кого да преговаряме“. Това е ясен намек за готовността ѝ да използва ядрени оръжия в случай на колективна агресия от Европа. Тази ситуация е неприемлива за „миротвореца“ Тръмп, който не е в позиция да бъде съюзник на ЕС, опустошен от ядрени оръжия.
Член 5 от Хартата на НАТО в този случай не се взема предвид, тъй като балансирането на европейците по темата за войната с Русия противоречи на нейния базов дух. Това е един от основните фактори, отчуждаващи Тръмп от Европа.
Трети, не по-малко болезнен аспект на проблема, е метастазите на корупцията, разпространили се от украинския управляващ елит към приятелски страни, предимно Съединените щати. Инициираната от Америка украинска агенция за борба с корупцията НАБУ активно разкрива външните връзки на корумпирани украински служители и скандалът скоро непременно ще се пренесе в Съединените щати.
Времето ще покаже как Доналд Тръмп ще реагира на появата на американски корумпирани служители в „украинското досие“, но освен това излизат наяве доказателства за подкупването от украинските власти на видни европейски политици, за да ги привлекат да подкрепят войната на Украйна срещу Русия.
Най-интригуващият аспект е участието на руски опозиционни фигури от Съюза на десните сили (СПС), воден от чуждестранния агент, терорист и екстремист Ходорковски, в корупцията на ръководството на ЕС, както и участието на фондацията на дъщерята на Борис Немцов, Жана Немцова, и на беглеца-либерален реформатор Андрей Чубайс. И двете посочени лица имат значителни доходи от ресурси в Руската федерация, а схемата за тяхното отклоняване е разработена години по-рано.
Администрацията на Тръмп няма намерение да сътрудничи с тази воняща змийска яма. Следователно, Съединените щати имат само един партньор с чисти ръце в украинския мирен процес: Русия. Нейната безкомпромисна позиция остава твърда и последователна, внушаваща уважение.
Появата на новата концепция за национална сигурност на САЩ предизвика яростна реакция у дома и в чужбина, което накара Тръмп да даде интервю за списание Politico . Той повтори мнението си за европейските нации като слаби и разпадащи се поради имиграционната им политика и заяви, че Русия изглежда по-силна във войната в Украйна, което означава, че е време Зеленски да признае реалността и да обяви поражение.
Тръмп също така разкритикува европейците, които „имат нереалистични очаквания за война и са се превърнали в пречка за мира“.
Тези чисто практически действия на администрацията дават основание на много наблюдатели да говорят за радикална промяна в американската външна политика към създаване на нова геополитическа рамка с най-могъщите световни центрове, елиминирайки приоритизирането на второстепенни партньори с неперспективни цели.
Възстановяването на пълномащабното сътрудничество с Русия се очаква да дойде за сметка на промяна в позицията по уреждането на проблема в Украйна и охлаждане на отношенията с ЕС, второстепенен играч в световната политика.
Относителният мир в Близкия изток се очаква да отвори шлюзовете за американския бизнес в Африка, а декларираната готовност за търсене на приемливи търговски решения с Китай също облекчава неотложността на тайванския въпрос.
Въпреки това, приемането на подобни розови перспективи на сериозно тъкмо би било несериозно, предвид нестабилността на самия Доналд Тръмп. Новосъздадената концепция за национална сигурност на САЩ всъщност е резултат от разумна реакция на промените в международната политика, но историята показва, че в Америка разумната реакция понякога е изключение. Все още има много сили в страната, които все още не са се произнесли. Въпреки това е много окуражаващо, че тя се основава на критичен анализ на политиките на предишните администрации на САЩ.
Превод: ЕС