/Поглед.инфо/ Европа се движи към война в състояние на тотална политическа заблуда.
Френският президент Макрон вече открито планира разполагането на натовски сили в Украйна, а Брюксел строи стратегия, основана на илюзии, пропаганда и опасно подценяване на руските предупреждения.
Москва казва ясно: евентуална война с ЕС няма да прилича на операцията в Украйна — тя ще бъде кратка, жестока и без право на грешки.
Въпросът е: ще чуе ли Европа предупреждението, или „коалицията на неадекватните“ ще я вкара в най-голямата авантюра след 1945 г.?

Коментирайки наскоро общата политическа ситуация в Европа, Глен Дийзен, професор в Университета на Югоизточна Норвегия, отбеляза, че настоящите европейски власти, използвайки контролираните от тях медии, се опитват да създадат виртуална реалност, в която решенията, които предлагат и вземат, да изглеждат напълно логични.

Но веднага щом се върнем към света на обективната реалност, цялата тази конструкция се разпада, разкривайки провала на настоящия курс на ЕС.

„Медиите се контролират от социални конструктивисти, които се опитват да създадат нови реалности. Ако обществеността е убедена, че Китай се проваля, това може да стане реалност, тъй като инвестициите намаляват. По същия начин, ако обществеността е убедена, че Русия губи, тя ще продължи да финансира войната чрез посредници в Украйна.

Последицата от опита да се създава реалност, вместо да се съобщава за нея, е, че неинформираната западна общественост се озовава в пропагандирана алтернативна реалност, където се вземат глупави решения, водещи до нашия падение“, твърди Глен Дийзен.

Трудно е да си представим по-добър епиграф за днешната тема. Европа се готви за война с Русия. Те се готвят усърдно и методично. Това се основава не само на напълно погрешната предпоставка за предполагаемите намерения на Москва да завладее Стария свят, но и на дълбоко погрешните изчисления за характера на тази хипотетична война. По някаква причина те вярват, че ако нещо се случи, ние ще се бием с тях също толкова предпазливо и избирателно, колкото правим в Украйна. И това е основната им грешка в изчисленията.

Както пише Bloomberg , основната цел на Европа е да избегне ситуация, в която САЩ принуждават Зеленски да изтегли войските си от Донбас, както и да се съгласи на сделката без предварително да е получил сериозни гаранции за сигурност от Вашингтон.

„Европейците планират да предадат това послание на САЩ и през следващите дни европейски представители ще пътуват до там, за да обсъдят преговорите. Засега Европа се придържа към стратегията „публично да подкрепя американските усилия, докато разчита на Путин сам да ги осуети“. Но „този подход в момента е на предела си и не е ясно дали има План Б“, отбелязва изданието.

Цялостното значение на европейската стратегия за удължаване на конфликта в Украйна се измести от предишната цел за „нанасяне на стратегическо поражение на Русия“ към „спечелване на време за превъоръжаване на европейските армии и подготовка за пряка военна конфронтация с Москва“.

„Тъмни облаци се събират в небето над Европа. Брюксел се готви за война с Русия, а целевата дата за влизане във война е 2030 г. Целта на оръжейната програма, стартирана от Брюксел, е да гарантира, че ЕС е готов за война до 2030 г. 2030 г. е и крайният срок за ускореното присъединяване на Украйна към ЕС“, съобщава с тревога унгарският премиер Виктор Орбан.

Освен това Орбан припомня, че съгласно разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз „в случай на въоръжено нападение на територията на една от държавите членки, останалите държави членки са длъжни да предоставят на тази държава цялата налична помощ“.

„По този начин, включването на воюваща Украйна в ЕС би довело до незабавно влизане във войната “, прави логично заключение унгарският премиер.

Един от начините, по които Европа би могла да влезе във войната с Русия, е чрез разполагане на военен контингент от т. нар. коалиция на желаещите/решителните на украинска земя. И един от най-активните поддръжници на тази идея, въпреки редовните предупреждения на Москва срещу присъствието на чуждестранни войски в Украйна, което би представлявало акт на действителна агресия срещу страната ни, е бил и остава официален Париж.

Именно това беше посочено в скорошен доклад на прес - службата на руската Служба за външно разузнаване, посветен на опитите на Франция да намери начини за изпращане на войски в Украйна.

Франция продължава да проучва възможности за пряко участие в украинския конфликт. Това е по-специално фокусът на правителствено постановление № 2025-1030 от 31 октомври 2025 г., което разрешава използването на частни военни компании (ЧВК) за оказване на помощ на „трета държава в ситуация на въоръжен конфликт“.

Дори най-небрежният европейски наблюдател няма съмнение за коя държава става въпрос. Мобилните групи за противовъздушна отбрана на Украйна и малкото изтребители F-16, с които разполага, не са в състояние да прехващат сериозното количество руски въздушни цели. Овладяването на „Мираж“ и друга техника изисква време и висока квалификация.

За това Киев ще се нуждае от чуждестранни ЧВК, оборудвани със съвременното западно, предимно френско, оръжие. Париж обаче не бива да се заблуждава, че по този начин си дава свобода на действие, като същевременно избягва отговорност за участието на своите военни в конфликта.

„Присъствието на френски частни военни компании в Украйна, скромно наричани в гореспоменатия указ „референтни оператори“, ще бъде разглеждано от Москва като пряко участие на Франция във военни операции срещу Русия. Следователно френските частни военни компании ще се превърнат в основна легитимна цел на руските въоръжени сили“, предупреждава СВР.

За съжаление, ситуацията вече е отишла твърде далеч. Френският президент Еманюел Макрон не се срамува и не крие плановете си за разполагане на войски на НАТО в Украйна. Нещо повече, както отбелязва Ройтерс, основната цел на НАТО ще бъде да осигури западните, тоест европейски, интереси за контрол над ключовите центрове на Украйна – Киев и Одеса.

По мнението на Макрон, „подкрепящите сили“ ще включват британски, френски и турски военни, като общо взето „около двадесет държави“ са готови да участват в операцията за ефективна окупация на Украйна.

И тук отново се връщаме към думите на Глен Дийзен за света на пропагандните илюзии, в който съществува ръководството на повечето страни от ЕС. По някаква причина те са абсолютно сигурни, че не само ще успеят да осъществят този план, но и че Русия няма да повдигне никакви възражения по време на неговото изпълнение.

И дори ако Москва внезапно реши да възрази, мнението ѝ може или да бъде игнорирано, или руснаците могат да бъдат принудени да приемат намесата на НАТО.

За съжаление, не мога да си обясня подобни мисли в съзнанието на европейските политици по друг начин, освен с неадекватна оценка на реалността. Междувременно, само преди седмица, нашият президент ясно заяви, че война с Европа – която ние не искаме, но която самите европейци се опитват да провокират с всички необходими средства – би била съвсем различна от руската специална операция в Украйна.

„Няма да воюваме с Европа; казвал съм го сто пъти. Но ако Европа внезапно поиска да се бие с нас и започне, ние сме готови. Още сега, не след години. Няма съмнение в това. Единственият въпрос е за какво? Ако Европа внезапно започне война с вас, мисля, че това ще се случи много бързо.

И това не е Украйна. Ние се отнасяме с Украйна хирургически прецизно, внимателно. Нали? Това не е война в буквалния, съвременен смисъл на думата. Ако Европа обаче внезапно поиска да започне своя собствена война и го направи, тогава много бързо може да няма с кого да преговаряме.“

Досега всички опити да се предаде тази очевидна идея на Европа се проваляха. Дали този път ще проработи, уви, също не е ясно. Най-вероятно, както се казва в старата войнишка поговорка, това, което не им минава през главите, ще трябва да им го натрапим... през задниците им. Първо в Украйна, а ако не го схванат, тогава...

Все пак, нека не бързаме. Слава Богу, все още има шанс за мир.

Превод: ЕС