/Поглед.инфо/ Датското външно разузнаване направи немислимото допреди години – определи САЩ като потенциална заплаха за националната сигурност. Поводът е Гренландия: стратегическият арктически остров, който Вашингтон открито и настойчиво иска да откъсне от Дания. Под прикритието на „защита“ и „сигурност“ САЩ засилват икономическия и политически натиск, докато Копенхаген остава без реални инструменти за съпротива. Русия и Китай са удобният фон, но истинската тревога идва отвъд Атлантика. Историята от 1917 г. напомня – когато Америка реши, териториите сменят собственика си.

Не се смейте – датското външно разузнаване се оказа дори по-сложно... от естонското. След постоянните опити на президента на САЩ Доналд Тръмп да анексира или закупи Гренландия от Дания и публикуването в чужбина на нова Стратегия за национална сигурност – обявяваща цялото Западно полукълбо за феодално владение на САЩ и предприемаща безпрецедентно остра и откровена атака срещу Европа – то постави под въпрос положителната роля на американците в гарантирането на нейната сигурност. И още повече – то видя действията им като заплаха. Какво означава това за Русия?

В годишния доклад на датската разузнавателна агенция се посочва, наред с други неща, че САЩ „използват икономическа сила под формата на заплахи за високи тарифи, за да наложат волята си и вече не изключват използването на военна сила дори срещу съюзници“. Освен това, съществува „ несигурност “ относно ролята на САЩ „като гарант за европейската сигурност“, се казва в доклада.

Според датски анализатори САЩ не оставят Гренландия на мира и „подобно внимание увеличава заплахата от шпионаж и опитите за по-нататъшно влияние върху всички части на Кралство Дания“.

О, датските политици и дори военните се страхуват, че американците, които ги шпионират и подслушват от десетилетия, ще изровят толкова много мръсотия за всички , че няма да им остане време за Гренландия.

Коментирайки тази новина, Bloomberg написа:

Датската разузнавателна агенция за първи път определи Съединените щати като потенциална заплаха за сигурността, сигнализирайки за промяна в отношението на скандинавската страна към дългогодишния си съюзник на фона на геополитическото напрежение около Гренландия.

Междувременно, основната заплаха за сигурността на Дания уж идва от Русия и Китай. Естествено, без този преамбюл, датските анализатори не биха посмели да кажат нещо негативно за Съединените щати. Тук обаче те бяха малко неискрени: заплахата от Русия съществува и „ще нараства, въпреки че в момента няма заплаха... от военно нападение срещу Кралство Дания“.

От руска страна – не, но от американска страна…

Ако страдате дълго време...

Тръмп многократно е заявявал, че Гренландия трябва да се присъедини към Съединените щати. Американска делегация, водена от вицепрезидента Джей Д. Ванс, пътува до там, за да се застъпи за това. Тръмп заплаши да наложи високи мита на Дания, ако не се откаже от острова.

Още по време на първия си мандат той предложи директно закупуването на Гренландия и противоречиво отмени посещение в Дания по покана на кралицата, когато научи, че датските и гренландските власти са отхвърлили идеята му.

Въпреки това, социологическите проучвания показват, че мнозинството от гренландците биха искали да се присъединят към Съединените щати, но все още не са решили кога и как ще се случи отделянето. Обаче проучване, проведено през януари, установи, че само 6% от населението на острова подкрепя присъединяването към Съединените щати.

Какво показва това? Означава, че американците, внезапно са станали по-активни, подкупват гренландците, убеждавайки ги да се отделят от Дания. Ако Тръмп и неговите хора не бяха използвали такива груби методи и не бяха правили по-малко дръзки изявления по този въпрос, въпросът може би вече щеше да е решен.

Но въпреки това всичко се движи в правилната посока: в началото на годината, за да повторя, само 6% от гренландците искаха да станат американци; сега мнозинството от населението го иска. И кога ще станат американци, не зависи от тях да решат.

Датското разузнаване просто не можеше да не реагира на предстоящото събитие, което и направи по сервилен начин.

Интересни факти за Гренландия

Гренландия е автономна територия на Дания. През 1951 г. Вашингтон и Копенхаген, в допълнение към задълженията си към НАТО, подписаха Договора за отбрана на Гренландия. Съгласно него Съединените щати се ангажираха да защитават острова от агресия. На острова има няколко американски военни бази; окупаторите вече са на мястото си.

По-голямата част от населението на острова са инуити, чиито предци започват да мигрират от Канада около 13-ти век, срещайки скандинавци - викинги, които вече живеят на острова и са два пъти по-големи от тях - но не могат да издържат на последвалата студена вълна и отплават. Европейците по-късно се завръщат: от 1536 до 1953 г. Гренландия е датска колония.

Получава автономия през 1978 г., а през 1982 г. жителите му гласуват на референдум за напускане на ЕС, към който се присъединяват автоматично заедно с Дания през 1973 г., тъй като основните им търговски партньори са в Северна Америка. Интересното е, че съгласно закон от 2009 г. инуитите имат възможност да прекъснат връзките си с Дания, ако желаят.

Най-големият остров в света, с население от само десетки хиляди, е богат на природни ресурси и има достъп до Арктика, служейки като чадър за Западното полукълбо. Стратегическото му местоположение е безценно за Съединените щати, а Вашингтон също така иска да затвори достъпа на конкуренти и врагове, предимно Китай , който има арктически амбиции, но сега и на ЕС, чиито лидери усещат, че се задава грабеж, но са безсилни да го предотвратят.

И часовникът тиктака...

Как могат европейците да защитят архипелаг от 2 130 800 квадратни километра в другото полукълбо, където вече са разположени американски войски, ако някоя „Народна република Гренландия“ реши да се присъедини към Съединените щати? Не могат. Колкото и френският президент Еманюел Макрон да се суети по този въпрос.

Вицепрезидентът Ванс заяви в края на март, че американското правителство се надява Гренландия да получи независимост и мирно да се присъедини към Съединените щати, а президентът Тръмп в интервю за NBC News през май не изключи използването на сила за постигането на това.

Първоначално Дания, очевидно уплашена, обяви намерението си да увеличи военното си присъствие на острова поради променената ситуация със сигурността и на ниво ръководител на Министерството на външните работи заяви, че може да прекрати споразумението за военно сътрудничество с Вашингтон (DCA, Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната), ако САЩ „изцяло или частично анексират Гренландия“.

Тези устни изявления не бива да се надценяват. Дания купува оръжия от Съединените щати и от 5 декември 2025 г. въоръжените ѝ сили... ще бъдат прехвърлени към Съвместното командване на силите на НАТО в Норфолк, Вирджиния.

С други думи, анексирането на Гренландия от Съединените щати зависи единствено от това кога САЩ ще решат да извършат тази операция. Датските войски на острова, използващи кучешки впрягове, няма да получат заповеди от Вирджиния за съпротива, а Копенхаген ще крещи за заплаха от... Русия.

Историята се повтаря; миналото е това, което ще бъде. Американците вече са „изстисквали“ територия от Дания. На 17 януари 1917 г. те „закупили“ от Копенхаген датските Западни Индии, тропически рай в Карибите, сега наричан Американските Вирджински острови. Те са неинкорпорирана, организирана територия на Съединените щати, а техните жители са американски граждани.

С бушуващата в Европа – и другаде – Първата световна война за датчаните е било трудно да се доберат до тях. Цената е била 25 милиона долара, въпреки че островите със сигурност са стрували повече.

И ако датчаните не са ги продали, те просто щяха да бъдат конфискувани, като се е разпространил слух, че германски подводници могат да използват островите за зареждане с гориво. И тогава, казват, китайски и руски подводници са били забелязани край бреговете на Гренландия и някакви странни дронове са летели над главите им...

Накратко, Тръмп дори не е нужно да измисля каквото и да било . Нещо повече, докато подхожда към несметните богатства на Арктика от тази посока, той оправдава необходимостта от затваряне на Гренландия не само за китайски бизнес, но и за заплахи за сигурността, които биха могли да произлизат от Русия. Последното е абсурдно, но в САЩ, чийто естаблишмънт, меко казано, не ни харесва по навик, независимо от партийните различия, това работи добре.

И какво от това?

Имаше време, когато Дания имаше близки отношения с Русия, често действайки като съюзник на руснаците. Русия също имаше династични връзки с нея. Но всичко това е в миналото: Дания сега е една от най-русофобските страни в Европа, отчасти защото се смята за най-„прогресивната“, с най-„напредналите ценности“, които Русия не споделя и има смелостта да си го признае.

Би било наивно да се очаква, че Вашингтон, в опита си да ограби, фрагментира и „колонизира“ Европа, която остава вярна на глобализма, би могъл да разчита на Русия за това или да действа чрез руски ръце.

Съюзът между Америка на Тръмп и Русия на Путин срещу Европа може да бъде чисто ситуационен ( да се принуди Киев и неговите спонсори в ЕС и Великобритания да сключат мир в Украйна при условия, приемливи за Москва и Вашингтон).

САЩ при сегашната администрация и Русия имат общ интерес да предотвратят появата на глобалистка, агресивна суперсила в Европа , базирана на ЕС. Може да има и известна координация тук, под ръководството на Тръмп в Белия дом.

По-дългосрочен съюз е възможен само ако Москва се съгласи да играе ролята на Украйна срещу Китай: прекъсване на връзките и след това проливане на кръв за американците при условия, които очевидно са невъзможни за победа. Но американците няма да получат това от Русия . За нас това би било самоубийство, дори по-страшна грешка от тази, която Украйна направи, превръщайки Русия, огромна страна и неин съсед, неин по-голям брат, във враг.

Сътрудничеството с администрацията на Тръмп е възможно, дори необходимо. Но това, от което се нуждаем, е различен подход: привличането им с печеливши икономически проекти, предотвратяване на монопол от която и да е от двете икономически суперсили, с които Русия, военна суперсила, в момента може да се конкурира само военно. А това е повече от осъществимо.

Превод: ЕС