/Поглед.инфо/ Резюме: Този текст е посветен на проследяването на исторически сложилите се теоретични основания на съвременната трансджендър-идеология. Става дума за изследователите от Франкфуртската школа, чиято основна цел е да бъдат съвместени теоретично моралната философия на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд. Опирайки се тъкмо на концепциите на Ерих Фром, Херберт Маркузе и Теодор Адорно, през 90-те години на ХХ в. Джудит Бътлър формулира и принципите на своята трансджендър-идеология. Показан е и начинът, по който тази еклектична теоретична конструкция предпоставя края на класическата западна университетска психология.
Ключови думи: марксизъм, психоанализа, Франкфуртска школа, трансджендър-идеология, основни противоречия в историята, войната между половете, полът като социален конструкт
„Когато една философия се превърне в идеология, тогава тя престава да бъде философия!“
Лудвиг Фоейрбах
„Един век психология унищожи онова, което е създавано векове наред в западната цивилизация!“
Емил Мишел-Чоран
Няколко предварителни думи
Със сигурност както заглавието, така и констатацията на големия френски социален учен от румънски произход Емил Мишел-Чоран, която е другото мото на този текст, ще предизвика не само недоумение, а може би и реакции, които вероятно могат да бъдат определяни като стряскащи. Особено при положение, че авторът на този доклад (моя милост) от 23 години е професор по социална, етническа и политическа психология в СУ „Св. Климент Охридски“, от 24 години е доктор на психологическите науки, от 33 години е доктор по социология, от 35 години е преподавател в Алма матер, а от 23 години и във ВСУ „Черноризец Храбър“. Очевидно става дума за годините след 1989 г., когато не само политически, но също така научно, университетски и т.н. България направи поредния в своята история „цивилизационен избор“ по посока на т.нар. „Западна цивилизация“ и нейния несменяем хегемон САЩ, което значи, че подобна изследователска, научна и преподавателска кариера се е реализирала в контекста на доминиращата роля на западната психология по отношение на българската психология. И изведнъж същият този човек, тоест аз, има нахалството да пише и говори за евентуалния „край на западната психология“ чрез съвременните всеобвземащи измерения на трансджендър-идеологията в западния свят, която в случая логично се възприема като резултат тъкмо от развитието на същата тази западна психология. Веднага искам да кажа, че не, това не е нахалство, а е просто дълбоко изстрадана и промислена позиция по отношение на фундаменталните ориентири на западното университетско психологическо познание и образование, които подобно на политическите и идеологически тежнения на западния свят, се възприемат от него и обслужващите го университетски кръгове като универсално значими за всички хора по света както в настоящето, така и в миналото. Ами не, не са универсално значими и съвременният цивилизационен сблъсък между секуларния трансджендърски западен свят (около 20% от населението на човечеството) и останалия религиозен анти-трансджендърски свят (около 80 % от населението на човечеството), доказва този факт по неоспорим начин.
Разбира се, тази изстрадана и промислена позиция започна да се формулира преди повече от 24 години и нейната окончателна конструкция придоби наименованията критически психологически подход и изведената чрез него различна от традиционната западна психологическа парадигма, а именно Критическата психология, споделени в поредица от книги, студии, статии и доклади (Георгиев, 1999, 2000, 2013, 2014, 2017, 2018, 2020, 2021 и т.н.). Нещо повече, тази парадигма, която има за своя епистемологическа основа Критическата философия на Имануел Кант и е своеобразна актуализация на отдавна забравената в западния свят психологическа традиция на Вилхелм фон Хумболд, Вилхелм Вунд, Емил Дюркем, Люсиен Леви-Брюл, Карл Густав Юнг, Серж Московичи и т.н., беше възприета от множество мои докторанти и последователи, а израз на това бяха и двете колективни монографии „Творческите предизвикателства на Критическата психология“ и „Творческите предизвикателства на Критическата психология ІІ“ (Георгиев и колектив, 2017, 2021), чрез които намери публичност и Българската школа на Критическата психология, тоест моята школа. С други думи, оказва се, че споменатото в началото „нахалство“ е такова само на пръв поглед – в случая очевидно става дума за закономерност, която ми позволява съвсем логично да формулирам обобщението, съдържащо се в заглавието на настоящия текст: „Трансджендър-идеологията и краят на западната психология“.
Повече от сигурно е, след тези уводни думи, че очакването ще се съсредоточи около въпросите: Кои по-точно направления в западното социално и психологическо познание стоят в основата на трансджендър-идеологията, дефинирана като край на западната психология? Възможно ли е една философско-психологическа школа или течение да се превърне в идеология, която да обезмисли и философстването, и психологстването? Що се отнася до философията, историята знае подобен пример и това е марксизмът, тоест диалектическия и историческия материализъм на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, но вероятно няма да прозвучи изненадващо, ако кажа, че за западната психология това е психоанализата на Зигмунд Фройд. Връзката между тях и последващата Франкфуртска школа е особена, така че моето предложение е да вървим в тази посока.
Марксизмът и психоанализата
Предполагам, че дори за неизкушеният във философската и психологическата проблематика човек връзката между марксизма и психоанализата, тоест между техните създатели Карл Маркс и Зигмунд Фройд изглежда повече от фриволна, освен разбира се общия им еврейски произход, а това може да породи съмнения относно евентуално „анти-семитския“ характер на последващите разсъждения. Ето защо, още тук искам категорично да кажа, че в случая мен не ме интересува етно-културния или религиозен произход на един или друг изследовател, а съдържанието на неговото творчество и резултатите, до които то довежда, макар че тази връзка има своето място в парадигмата на Критическата психология, разкрита по безспорен начин от моя докторант, вече доцент, Виктор Добрев, още в неговата дисертация (Добрев, 2019, 2019). Още повече, както е известно, че Франкфуртската школа, в чиято основа е положена идеята на нейния основател Макс Хокхаймер да съвмести моралната философия на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд, също е съставена и развита от евреи, а смятаната за безспорен идеолог на днешната трансджендър-идеология, Джудит Бътлър, също така е еврейка и лауреат на наградата „Теодор Адорно“ на наследника на тази школа – Франкфуртският институт. Може би тази натрапваща се последователност е в състояние да породи други изследователски намерения, което определено ще представлява интерес, но тук тя ме интересува само с оглед на перспективите за историческото проследяване на произхода и създаването на трансджендър-идеологията.
Разбира се, що се отнася до Карл Маркс, първоначалната и много справедлива реакция би била нещо от сорта: „Нерде марксизъм, нерде трансджендър-идеология“. В случая обаче, имайки предвид Карл Маркс, мен ме интересува единствено факта, че неговата философия се превръща в една наистина драматична идеология, посредством работата и на Владимир Илич Ленин, докато оформянето на трансджендъризма като идеология, както ше видим, взаимства от марксизма само формата, изходното начало, а не последващата го интерпретация. Това обстоятелство е много важно не толкова за припомняне на основанията на марксизма, макар и считан днес за безвъзвратно отишла си в историята идеология, колкото за очертаване на положените в основата на трансджендър-идеологията теоретични позиции.
Безспорно е, че за марксизма и като философия, и като идеология, основополагащо е фундирането на едно исторически възпроизвеждащо се противоречие, на един исторически препредаващ се във всеки обществено-икономически строй конфликт – противоречието, конфликтът между собствениците на средствата за производство и хората, лишени от такава собственост, хората на наемния труд, противоречие, което Карл Маркс дефинира още в „Немска идеология“ (Маркс, Енгелс, 1957).
Както е известно, тъкмо върху тази теоретична база Карл Маркс конструира историческия материализъм, тоест социалната философия на неговата концепция, а диалектическият материализъм, тоест философията на природата, и политическата икономия, възможно дефинируема и като социална икономика, са другите два съществени елемента на марксизма, придобиващ по този начин измеренията на идеологическа конструкция. И наистина, идеологическите характеристики на концепцията на Карл Маркс изглежда са положени още в неговите „Тезиси за Фойербах“ – уводът към „Немска идеология“, а в 11-тия Тезис той пише: „Философите досега само са обяснявали света. Задачата е той да бъде променен“ (Маркс, Енгелс, 1957). Интересен, но малко известен е фактът, че по повод този и останалите тезиси на Карл Маркс, неговият учител Лудвиг Фойербах, пенсионирал се от университета и вече живеещ на село, възкликва: „Когато една философия се превърне в идеология, тогава тя престава да бъде философия!“ (Фойербах, 1962).
Едва ли ще бъде преувеличено, ако кажа, че не само марксизмът, но и останалите идеологически концепции, забележете, всички до една рожби на Западната цивилизация, независимо от различията, носят в себе си тази претенция – да променят света съобразно собствените си представи за такова конструиране на човешкото общество, което да бъде адекватно на онази мислена „изначално щастлива, хармонична и свободна човешка същност“ (Георгиев, 1999, 2014, 2017). Повтарям: и комунистическата, и фашистката, и национал-социалистическата, и либерално-демократичната, и социал-демократичната, и техните производни идеологии носят със себе си претенцията, че те и само те предлагат оптимален начин на устройство на човешкото общество, на човечеството изобщо, което логично определя и техния глобалистичен напън, глобалистичните им тежнения. Друг, но твърде важен е въпросът, че тъкмо тази сърцевина на западните идеологии изразява неподправения, вековен западен стремеж към глобална хегемония над цялата планета, тъй като и днес убеждението, изречено от комисаря по външна политика на Европейския съюз Жозеп Борел: „Западът е градина, всичко останало е джунгла!“, регулира мисленето и поведението на западните хора и техните лидери.
Що се отнася конкретно до марксизма, намерението наистина е привлекателно – да се премахне експлоатацията от човек на човека, а това може да се случи чрез „разрешаване на основното историческо противоречие“, което поражда тази експлоатация, а именно „премахване на частната собственост върху средствата за производство“ (Маркс, Енгелс, 1957).
Разбира се, в случая мен не ме интересуват детайлите, а само онова, което изследователите от Франкфуртската школа и впоследствие трансджендър-идеологията заимстват от марксизма като „морална философия“ – това е идеята в основата на историческото съществуване на човечеството да бъде поставено някакво противоречие, някакъв извечен конфликт, чието „разрешаване“ да доведе до толкова очаквания от всички „щастлив край“ или по-точно „щастливото бъдеще“ на цялото човечество.
На свой ред, другата концепция, която трябва да се съвмести с тази на Карл Маркс, съгласно намеренията на Франкфуртската школа, е тъкмо психоанализата на Зигмунд Фройд, който през 1900 г. в произведението си „Тълкуване на сънищата“ (Freud, 1986) представя своята собствена „нова психологическа парадигма“. Впрочем, тази парадигма се състои от две части – идеята за несъзнаваното психично, тоест съществуването на несъзнавани психични процеси и тяхното участие в регулацията на човешкото мислене и поведение, и идеята за фундаменталната роля на човешката сексуалност, тоест основополагащата й функция по отношение на регулацията на мисленето и поведението не само на отделния човек, но и на човешкото общество, на човечеството изобщо.
Със сигурност мога да кажа, че тъкмо тези две страни на новата психологическа парадигма определят и собствените противоречия на Зигмунд Фройд – произведения, които поставят акцент върху едната част от парадигмата биват последвани от произведения, които наблягат върху другата част. Така или иначе, що се отнася до втората част на парадигмата, в „Тотем и табу“ от 1912 г. Фройд поставя сексуалността в основата на човешката история чрез спорния мит за „убийството на бащата – вожд на ордата, от синовете – членове на ордата, заради сексуалното право над жените“ (Freud, 1986). Не по-малко спорни са и интерпретациите на Фройд на древногръцките митове, чрез които той формулира „Едиповия комплекс“ и „Комплексът Електра“, но зад всички тези спекулации стои намерението му по никакъв начин да не се отказва от втората част на своята парадигма – фундаменталната роля на сексуалността, която Зигмунд Фройд защитава по категоричен начин. Нещо повече, по време на първата тежка криза в Международното психоаналитично дружество, която се случва тъкмо след „Тотем и табу“, а дружеството напускат неговия пръв президент Карл Густав Юнг, последван от Алфред Адлер и Вилхелм Щекел, всички несъгласни със спекулациите на Зигмунд Фройд, най-добрият му биограф, Ърнест Джоунс, споделя за много тежък конфликт, в който Фройд крещи на Юнг, че „трябва да направят от сексуалността бастион, догма“, а Юнг простичко отговаря: „Бастион, догма, но срещу какво? Срещу истината?!2“, и всичко между двамата приключва (Dzons, 1981).
Може би няма да бъде преувеличено, ако кажа, че едва през 1923 г. в произведението „Аз и то“, след което закономерно следва втората тежка криза в Международното психоаналитично дружество, на Фройд се „удава“ да съвмести двете части на своята парадигма и това се случва чрез елемента То в „новата структура на личността“ – То-то е представено едновременно и като несъзнателно, и като резервоар на либидото, на сексуалността (Freud, 1986). Тази цел е „постигната“ чрез нови и нови спекулации, за които самият Зигмунд Фройд признава в едно писмо до Шандор Ференци след като прочита коректурите на „Аз и то“ преди произведението да излезе от печат: „Приятелю, пише Фройд, никога повече няма да допусна да изгубя почвата под краката си. Книгата, която предстои да излезе, е безспорно мътна, нелогична и лошо написана“ (Dzons, 1981). Какво да се прави обаче – обикновено мнението на творците и историческите личности за тяхното собствено творчество и дела не се имат предвид, а това обяснява и възпроизвеждащият се и до днес парадокс, че „Аз и то“ се счита едва ли не за „психоаналитичната библия“.
Разбира се, тук нито е възможно, нито е необходимо да се впускам в подробности върху творчеството на Зигмунд Фройд – не е такава и задачата. По-важното е да бъде изяснен фактът, че онова, което изследователите от Франкфуртската школа и впоследствие трансджендър-идеологията заимстват от психоанализата на Зигмунд Фройд е именно основополагащата роля на сексуалността в историята на човечеството. Повтарям още един път – от Карл Маркс идеята за някакво основно противоречие в историята въобще, а от Зигмунд Фройд – идеята за фундаменталните измерения на човешката сексуалност в историята и всяко настояще на човечеството.
Франкфуртската школа и трансджендър-идеологията
Очевидно е, че тук също така не е възможно да се спирам подробно на творчеството на множеството представители на Франкфуртската школа, поради което ще се спра на най-важните моменти, които впрочем трасират и теоретичния път към трансджендър-идеологията от 90-те години на ХХ в. в творчеството на Джудит Бътлър.
Със сигурност няма да бъде погрешно, ако започна с Ерих Фром, тъй като той съвсем нагледно представя „съвместяването“ на моралната философия на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд в своята собствена концепция, наречена от самия него културна психоанализа. Да, съгласно логиката на Карл Маркс, Ерих Фром поставя в основата на човешката история едно фундаментално противоречие, но това не е конфликта между собствениците на средствата за производство и хората на наемния труд, а противоречието между половете, тоест сексуалността в парадигмата на Зигмунд Фройд: „Никога няма да разберем, пише Фром, психологията нито на жените, нито на мъжете, докато не съумеем да осъзнаем и признаем, че за последните приблизително шест хиляди години между половете съществува едно състояние на война. Преди шест хиляди години патриархатът триумфира над жените и обществото става организирано на основата на мъжкото господство. Жените стават собственост на мъжете и биват принудени да им изказват благодарност за всяка отстъпка. Но не съществува такова господство на една обществена класа, нация или пол над друга класа, нация или пол, което да не води до подсъзнателно бунтуване, ярост, омраза и желание за отмъщение в онези, които са потиснати и експлоатирани, и до страх и несигурност в онези, които потискат и експлоатират“. (Фром, 2006, с. 7).
Очевидно поставянето на „войната между половете“ като „основно противоречие“ в историята на човешкото общество, което притежава съвсем откровени сексуални характеристики, не само има претенцията да обяснява развитието на човечеството посредством смяната на матриархата чрез властта на патриархата, но и да акцентира във всеки един момент върху конкретните исторически измерения на това противоречие. Със сигурност предложеното по този начин от Ерих Фром съвместяване на философията, тоест идеологията на Карл Маркс, с психоанализата на Зигмунд Фройд, се превръща постепенно в идейната платформа не само на „сексуалната революция“ през 60-те години на ХХ в., но и на безспорния, според мен, предшественик на трансджендър-идеологията, а именно феминизма, феминистките движения, а не по-малък принос за това има друг представител на Франкфуртската школа.
Разбира се, че става дума за Херберт Маркузе, в чието основно произведение „Ерос и цивилизация“ противоречието, изведено от Ерих Фром, вече се разпростира не само в историята на човечеството, но и във всички сфери от живота на обществото. А в сравнение с „репресивния характер на културата“ на Зигмунд Фройд, който изглежда като невинна детска приказка, „античовешкият характер на цивилизацията спрямо Ероса“ при Херберт Маркузе придобива наистина драматични размери (Markuze, 1986). Забележителното в случая е, че Херберт Маркузе се превръща в безспорен лидер на „новото ляво“ през 60-те и 70-те години на ХХ в. в западния свят, а това обстоятелство слага началото на безцеремонната трансформация на „класическото ляво“ по Маркс в „модерното ляво“ на Франкфуртската школа и запленените от тази перспектива западни интелектуални елити. Съдържателно тази трансформация изглежда така – на мястото на борбата на хората на наемния труд, на работническата класа срещу собствениците на средствата за производство, експлоататорите, се поставя борбата за правата на жените, каквото и да означава това, и, разбира се, борбата за тотална „легитимация на Ероса“, тоест тържеството на сексуалността над цивилизацията. Логично изглежда, че крачката към борбата за правата на гей-общностите и перспективата за „свободната смяна на пола“ предстои, но тя се случва малко по-късно – през 90-те години на ХХ в. в творчеството на Джудит Бътлър. Нека за момент обаче се върна отново на Франкфуртската школа.
Освен изведеното от него „основно противоречие в историята“, другият принос на Ерих Фром към бъдещата трансджендър-идеология, независимо че той едва ли го е осъзнавал, са изведените три основни елемента от психичната структура на личността, които, според него, са човешката страна на фашизма и въобще на всички тоталитарни режими. И по-скоро става дума за първия елемент, за авторитарния характер, който е амбивалентен – човек хем се подчинява на авторитета, хем самият той иска да бъде авторитет и да властва. Забележително е обаче, че Ерих Фром съвсем ясно дефинира кои са носителите на авторитарен характер – това са представителите на по-нисшата класа от средната, тоест очевидно става дума за работническата класа, а също всички онези, за които културната традиция е несъмнена (Фром, 1992, с. 134-150). Ако оставим настрана фактът, че така очертаващото се „ново ляво“ на Франкфуртската школа не само не се интересува от работническата класа, обвинявайки я почти директно за фашизма, ще видим, че спекулативното идентифициране на авторитет с авторитарен характер и авторитарна личност всъщност препраща и към неговата борба с авторитета на традициите – културни, религиозни и т.н. В тази посока своя безспорен принос има друг основен представител на Франкфуртската школа, на чието име по-късно е кръстен наследника на школата, а именно Франкфуртският институт.
Разбира се, че става дума за Теодор Адорно, чиито съвместни усилия с Ерих Фром в изследванията на авторитарния характер и авторитарната личност, пренесени и към фашизма, но и към социалистическата система след втората половина на ХХ в., тоест „старото ляво“, наистина успява по достатъчно еклектичен начин да ги приравни с авторитета изобщо. Според мен, да, наистина е удивителен начинът, по който Теодор Адорно отъждествява авторитарната личност като предпоставка за появата на фашизма, по Ерих Фром, с „авторитарната личност“ като носител на исконните традиции на съответната културна и религиозна човешка общност. Теодор Адорно настоява, че и едните – авторитарните личности при фашизма и останалите тоталитарни идеологически режими, и другите, „авторитарните личности“, настояващи за собствената идентичност на съответните културни и религиозни общности, са от един и същи порядък. Това означава, в крайна сметка, че са еднакво „фашистки“ и съответните политически тоталитарни режими, и всички онези култури и цивилизации, които настояват за собствената си културна и религиозна идентичност, несъобразена с идеологическите претенции за либерално-демократична световна хегемония на САЩ и Западната цивилизация (Adornо, 1950). С други думи, за „новото ляво“ противоречието е не само в хилядолетната война между половете, не само в психологическата основа на фашизма, а именно работническата класа, не само в отричащия човешката цивилизация Ерос, но и в дълбоко репресивната роля на културните и религиозни традиции по отношение на индивидуалното битие. Очевидно е, поне според мен, че тази теоретична рамка за обяснение на човека и света, зададена тъкмо от Франкфуртската школа, чиято основна цел е съвместяването на моралната философия на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд, прави абсолютно възможно и теоретичното конструиране на трансджендър-идеологията от Джудит Бътлър. За какво става дума?
Със сигурност няма да звучи изненадващо, че позиционизирайки своята трансджендър-идеология около формулираното от Франкфуртската школа основно противоречие като „шест хилядната война между половете, тоест между мъжа и жената“, която, видите ли, стои в основата на самото историческо развитие на човечеството, каквото и да означава това, Джудит Бътлър не само ще се опита, но и ще изведе в основата на концепцията си начинът, по който това противоречие може „да се разреши“ – идеята, че полът не е биологична даденост, още по-малко Божествена определеност, а чисто и просто... социален конструкт, означава, че всеки един, особено детето, ще трябва само да конструира пола си така, щото да се „разреши онова изначално противоречие в човешката история“ (Butler, 1999, 2004). С други думи, когато половете не са само жена и мъж, а множество – например, 3, 5, 7, 23, 54, 108 или 253, както е в някои от щатите на САЩ в момента, то това „самоопределение“ на пола като собствен избор, като „социален конструкт“, от само себе си ще разреши „хилядолетната война между мъжа и жената“ (Butler, 1999, 2004), тоест ще бъде преодолян този „основен конфликт в историята“. В случая обаче, „разрешаването на това основно противоречие“ не е само в посоката на идеята за пола като „социален конструкт“, но и във вменяването на идеологемата, че тъкмо този начин на мислене е в основата на „новото ляво“, тоест „лявото“ няма нищо общо с борбата на работническата класа, дори няма нищо общо с борбата за права на етно-културните и религиозни малцинства за някакво равноправие, а може да бъде дефинирано като едновременност в борбата – примерът е наистина уникален, но си заслужава да бъде споменат: „Става дума за уязвимостта на една жена, която е едновременно черна и заедно с това лесбийка“. (Butler, 1999).
Като развитие на тази теза изглежда логично предложението на Джудит Бътлър относно равноправието между хетеросексуалните жени и мъже, и трансексуалните такива, относно сключването на брак и особено отглеждането на поколения, на деца. В този случай идеята е, че за да се „преоделее историческият конфликт между жената и мъжа“, тоест матриархата и патриархата, и в хетеросексуалните, и в трансексуалните т. нар. „семейства“, родителсвото не трябва да бъде „полово дефинирано“, а по-скоро „неутрално“, тоест да няма майка и баща, които трябва да бъдат заменени с абсурдните формулировки „Родител 1“ и „Родител 2“, а същата „неутралност“ следва да бъде вменена и на пола на детето (Butler, 1999, 2004).
И не на последно място по значение – трансджендър-идеологията на Джудит Бътлър и нейните последователи „революционизира“ по един абсурден начин авторитета – авторитетът на традиционните културни и особено религиозни, но тъкмо християнски ценности, което също беше положено във Франкфуртска школа, да не говорим преди това в идеологията на Карл Маркс и психоанализата на Зигмунд Фройд, чиито атеизъм и секуларност се отнасяха по-скоро тъкмо към християнството, макар че фундирането на пола като „социален конструкт“ по същество е насочено против религиозността въобще. Наистина е ужасяваща тази кулминация на трансджендър-идеологията в разгръщането на западния глобализъм – религията е отживелица, значи няма религиозна идентичност; нацията е отживелица, значи няма национална идентичност; семейството е отживелица, значи няма бащинска и майчина, но също така синовна и дъщерна идентичност, а само „Родител 1“ и „Родител 2“, и някакво неопределено местоимение към детето; полът не е биологична даденост или Божествена предопределеност, а „социален конструкт“, тоест няма и полова идентичност. И следва очевидно риторичният въпрос: в какво се превръща човекът без тези свои базисни идентичности?
Забележителен изглежда фактът, че когато през 1999 г. Франкфуртският институт – наследник на Франкфуртската школа, връчва наградата на името на своя патрон, „Теодор Адорно“, на Джудит Бътлър, държавата Израел първа реагира категорично против подобно „признание“, тъй като ортодоксалният юдаизъм, подобно на всички останали религиозни системи, по никакъв начин не може да приеме тази античовешка концепция, а именно трансджендър-идеологията. Тогава възниква въпросът, чието пространно обговаряне тук нито е възможно, нито е необходимо – за какви евреи става дума, когато говорим за Франкфуртската школа и менторите на трансджендър-идеологията? Ще се задоволя тук само с краткия отговор – става дума за евреи от хасидизма, еврейска секта, която за юдаизма е антиеврейска.
Независимо от множеството теоретични, политически и религиозни съпротиви срещу трансджендър-идеологията в Западната цивилизация през годините, нейната институционализация днес е повече от очевиден факт, но може би най-изумително е обстоятелството, че тя се превръща в теоретичната основа на „новото ляво“. „Транссексуалните са душата на Америка!“ – обяви преди няколко месеца президентът на САЩ Джо Байдън, а това умозаключение изглежда обобщава всичко.
Няколко заключителни думи
Що се отнася до практическият край на традиционната западна академична психология, известно е, че още критичната психология на Франкфуртската школа въстава категорично и поставя под съмнение адекватността на цялата тази психология (Градев, 2012) – аз също, но от съвсем други позиции, които само маркирах в началото на доклада. В случая предложената от мен парадигма на Критическата психология е нещо съвършено различно от критичната психология на Франкфуртската школа – освен всичко друго смислово и концептуално, тук е налице и безспорният пример за богатството на българския език, защото критическа и критична имат не само граматически различия. Иначе, що се отнася до приноса на трансджендър-идеологията към края на западната психология, струва ми се, че той е очевиден.
Най-напред, ако полът е само „социален конструкт“, тоест детето и всеки човек може да избира пола си, а половата, семейната и родителската идентичности са само отживелица, то очевидно стават абсолютно безсмислени всички класически психологически теории за детското, юношеското и изобщо развитието на личността в такива направления като детска и юношеска психология, психология на личността, възрастова психология и т.н., и т.н., и, разбира се, базираните върху тях подходи и методи на изследване в експерименталната психология.
Впоследствие, ако религиозната, етно-културната и националната идентичности са отживелици, то стават абсолютно безсмислени всички класически психологически теории в такива направления като психология на религиите, етнопсихология, междукултурна психология, трудова и организационна психология, политическа психология, социална психология и т.н., и т.н., ако щете самата история на психологията също така става абсолютно излишна, тъй като независимо от предпочитанията на авторите, тя следва класически психологически принципи, изцяло несъвместими с тежненията на трансджендър-идеологията.
И не на последно място по значимост, трансджендър-идеологията и институциите, които я олицетворяват, правят невъзможна или почти невъзможна класическата психотерапия в западната психология – психотерапия, независимо в какво направление тя се е ориентирала, независимо от какъвто и да е западен психотерапевтичен подход. А тъй като психотерапията е практическият метод на всяка една психология, тази обреченост на психотерапията срямо трансджендър-идеологията означава тъкмо това – краят на западната психология.
В заключение мога само да кажа, че независимо от очакваните първоначално стряскащи реакции спрямо заглавието на този доклад, струва ми се, че тук споделих достатъчно аргументи, подкрепящи тезата, че трансджендър-идеологията и нейната институционализация в западния свят предпоставят края на класическата западна академична психология, макар че подобни препратки биха били логични и към цялото западно хуманитарно и социално познание. И този очевиден факт трябва да бъде обговарян, а не премълчаван, защото основното кредо на Университета е свободата.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
-
Георгиев, Л. Критика на етнонационалния рационализъм, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1999;
-
Георгиев, Л. Критика на политическия рационализъм, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2000;
-
Георгиев, Л. Критика на историческия рационализъм, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2013;
-
Георгиев, Л. Критическата психология на политиката и историята, УИ „Св. Климент Охридски“, София 2014;
-
Георгиев, Л. Критическая психология политики и истории, РИСИ, Москва, 2017;
-
Георгиев, Л. Критическата психология на българската история“, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2018;
-
Георгиев, Л. Критическата психология на екзистенциалните преживявания, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2020;
-
Георгиев, Л. и колектив. Творческите предизвикателства на Критическата психология, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2017;
-
Георгиев, Л. и колектив. Творческите предизвикателства на Критическата психология ІІ, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2021;
-
Градев, Д. Критичната социална психология, Изд. „Изток – Запад“, София, 2012;
-
Добрев, В. Еврейският етнокултурен трансфер, Изд. „Епринт АБВ“, София, 2019;
-
Добрев, В. Културална каузалност на еврейската екстраполация в психологията, Изд. „Епринт АБВ“, София, 2019;
-
Маркс, К., Фр. Енгелс. Събрани съчинения, т. 3, Изд. на БКП, София, 1957;
-
Фойербах, Л. Избрани произведения, т. 1, Изд. на БКП, 1962;
-
Фром, Е. Бягство от свободата, Изд. „Христо Ботев“, София, 1992;
-
Фром, Е. Любов, сексуалност и матриархат, Изд. „Захарий Стоянов“, София, 2006;
-
Adorno, T.W., E. Frenkel-Brunswik, D.J.Levinson, N.Stanford. The Autoritarian Personality, N.Y., 1950;
-
Butler, J. Gender Trouble. Feminism and Subversion of Identity, N.Y., 1999;
-
Butler, J. Undoing Gender, N.Y., 2004;
-
Dzons, E. Zivot i delo Sigmunda Frojda, Beograd, 1985;
-
Freud, S. Buducnost jedne iluzije I drugi spisi, Zagreb, 1986;
-
Marcuse, H. Eros I civilizacija, Zagreb, 198
TRANSGENDER IDEOLOGY AND
THE END OF WESTERN PSYCHOLOGY
Prof. Ludmil Dochev Georgiev, DSc
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
Varna Free University
Abstract: This text is devoted to tracing the historically established theoretical foundations of the modern transgender ideology. It is about the researchers from the Frankfurt School, whose main goal is to theoretically combine the moral philosophy of Karl Marx and the psychoanalysis of Sigmund Freud. Drawing precisely on the concepts of Erich Fromm, Herbert Marcuse and Theodor Adorno, in the 1990s. Judith Butler formulated the principles of her transgender ideology. The way in which this eclectic theoretical construction presupposes the end of classical Western university psychology is also shown.
Keywords: Marxism, psychoanalysis, the Frankfurt School, transgender ideology, basic contradictions in history, the battle of the sexes, gender as a social construct
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?