/Поглед.инфо/ САЩ и Еврокомисията вече цяла година преговарят за сключване на серия от споразумения за "Трансатлантическо търговско и инвестиционното партньорство" (ТТИП).

С пълно основание бъдещото споразумение (за улеснение ще то ще бъде маркирано в единствено число) е критикувано по много посоки - смята се, че заради него в чиниите ни ще попадат пилета, почистени с хлоров разтвор, смята се, че то ще сведе до нула постиженията в здравеопазването, околната среда и правата на наемната работна сила (заради предвижданата унификация на стандартите), че ще ограничи достъпа до образованието, културата и науката (заради разширяване на авторските права), дори, че ще вдигне бариерите пред тоталното следене. Всъщност дали всичко това не е основание да заподозрем ТТИП в цивилизационна заплаха?

Както и да е, има обаче две потенциални заплахи на ТТИП, които са политически по своята същност. Те могат да подкопаят основите на демокрацията, да променят "генотипа" на западните общества.

Първият аспект е, че замисляното трансатлантическо партньорство дава право на компаниите да съдят държавите за забранен бизнес и инвестиции, за пропуснати ползи и печалби - примерно "Шеврон" ще може да съди България заради отказа на страната ни от шистовия газ. И не особено платежоспособният български данъкоплатец ще трябва да плати "шевронско" обезщетение, което едва ли ще бъде под половин милиард долара.

Това ще става благодарение на предвижданите специални търговски съдилища, които ще разглеждат споровете между инвеститорите и държавите. Това ще бъдат напълно нови трибунали, които ще работят паралелно с действащото корпоративно право, както забелязаха критиците на ТТИП.

Механизмът ще е следният: ако някоя компания (инвеститор) реши, че е дискриминирана от правителствата или се сблъска с непряка експроприация на активите й, тя ще може да се обърне към въпросния съд, който ще се състои от трима арбитри. Първият ще се назначава от жалбоподателя (компанията), вторият от държавата, а третият трябва да бъде посочен съвместно от засегнатите страни или пък от предварително подготвен списък на кандидат магистрати. Този трети съдия би трябвало да е неутрален, но дали ще е такъв е голям въпрос. Американската юристка Лори Уолък, която е експертка по търговските въпроси и една от най-видните не само в страната си защитничка на потребителските права, твърди, че водещите юристи по международни инвестиции са малко повече от пръстите на двете ръце - 15 на брой. До момента обаче те са разглеждали цели 55% от подобни дела. Дали при такъв ограничен състав корпорациите няма да налагат свои хора за неутралния магистрат кандидат?

Но има нещо, което е още по-опасно и по-абсурдно. И това е, че решенията на замисляния съд ще са окончателни - обжалването е изключено, над него няма друга съдебна инстанция. Въпросният търговски съд ще е едновременно и първоинстанционен и последна инстанция; и районен, и Върховен съд. Нищо че той ще разглежда дела с обезщетения за стотици милиони и дори за милиарди долари, че от него ще зависи стандарта на живота на цели държави, вероятно и участта на цели нации.

Иначе казано, създава се паралелна съдебна власт в глобален мащаб. Корпоративна съдебна власт, която ще действа над националните законодателства или просто ще ги заобикаля. Така национални съдебни системи стават безгласни букви. Безгласни букви ще станат и самите държави. Такива впрочем непроизносими букви има в основния език, на който в момента се преговаря и на който най-вероятно ще се напише текста на трансатлантическото партньорство - английският в американския му вариант.

В света не едно и две десетилетия корпорациите съдят държави за една или бизнес забрана. Примерно шведската компания Vattenfall съди самата Германия за обезщетение от 3,7 млрд. евро заради отказа на страната от ядрена енергетиката. Но това става в рамките на действащото корпоративно право, на европейското и националното законодателства, а не на някакъв специален, паралелен и безконтролен трибунал. На трибунал, които ще бъде нещо като юридическа хунта.

Освен това справедливо или не, но корпоративното право е въвело норма за обезщетение при пряко или непряко експроприиране - за да защити бизнеса от произвола или просто сътресенията на диктаторски, авторитарни и своенравни страни и държавници като примерно Либия на Кадафи или Зимбабве на Мугабе. Но ТТИП е замислено като споразумение между държави, които са точно на противоположния политически полюс - на демократични, правови и улегнали държави с предсказуема политика. Тоест при тях няма риск от експроприация или дискриминация. Следователно няма и нужда от подобни специални търговски арбитражи. Въпреки това тези съдилища няма да бъдат изхвърлени от споразумението - поне засега.

Това вече прилича на корпоративен заговор срещу суверенитета, трансатлантически (или търговски) преврат срещу държавността.

"Планираното споразумение ще прехвърли власт от избраните правителства и гражданското общество към частни корпорации", твърди Лори Уолък. Ето едно доказателство, че не бива да се съмнявате в нейната оценка. Преди преговорите е имало предварителни консултации и знаете ли кои са били техните участници - 93% са били представители на индустрията. Защитните на околната среда и на правата на потребителите изобщо не са имали думата в хода на консултациите. Въпросната цифра не е измислица или манипулация - тя бе предоставена от Еврокомисията по искане на организацията "Наблюдение върху корпоративна Европа" (Corporate Europe Observatory).

Ето какво казва в тази връзка и ветеранът на германската политическа сцена, християндемократът Вили Вимер, който впрочем е съмишленик на канцлера Хелмут Кол и е бил и заместник-председател на Парламентарната асамблея на ОССЕ. При ТТИП "става дума не толкова за хлорираните пилета, колкото за влияние върху парламентарната демокрация. Ако ние като високоразвита правова държава получим арбитражни съдилища, където ще се решават противоречията в сферата на инвестициите, тогава вече не трябва да мислим какво ще остане от нашите парламенти и от нашите правителства", заяви той в интервю пред изданието "Юнге велт". Дали утре няма вече да мислим и какво ще остане от нашите държави, остава да добавим ние?

Накрая да стъпим на домашната сцена. Онези наши държавници, политици и общественици, които превъзнасят ТТИП, всъщност одобряват корпоративният преврат срещу държавността и националния суверенитет.

Вторият опасен аспект е крайната засекретеност на преговорите между САЩ и Еврокомисията, които са си наумили да са готови със споразумението следващия месец, за да влезе то в сила от 2016 г. Преговорите се водят не просто при закрити врата, но и се провеждат като свръхсекретна шпионска операция. "Това противоречи на демократичните принципи", гневи се испанският икономист Сантяго Ниньо-Бесера пред телевизия "Раша тудей". Той припомни, че досега всички ключови преговорни процеси в ЕС са били напълно прозрачни - и Договорът за разширяването на ЕС, и Маастрихтският договор за въвеждане на еврото. Докато за преговорите по трансатлантическото търговско партньорство "абсолютно нищо не се знае". По думите на икономиста не е била разгледана нито една петиция за предоставяне поне на основна информация за подготвяното споразумение, "нямаме никаква възможност за пряк контрол върху преговорния процес, не може да проведем референдум и да изразим волята на гражданите на ЕС по този толкова важен за целия блок въпрос. Тези основания са достатъчни, за да се отмени подписването на споразумението", убеден и Ниньо-Бесера.

Майкъл Ефлър, представител на британското движение STOP TTIP, окачествява като абсурден преговорния процес между САЩ и Еврокомисията. "Еврокомисията не допуска до преговорите дори представители на Европарламента. Депутатите не могат да променят нито една буква в споразумението, на тях им предстои само да гласуват, когато приключат преговорите. Това изобщо не е демократично".

Влиятелни анти ТТИП гласове има и отвъд океана. Според американската сенаторка Елизабет Уорън не трябва да се подписва споразумение, договорено без никакво демократично обсъждане.

Противниците на ТТИП алармират, че интересите на гражданите се поставят в подчинение на чуждите компании, а демокрацията - на бизнес интересите. Това е така, но не е всичко. Процедурата не предвижда споразумението да мине през националните парламенти. Данъкоплатците в отделните страни-членки ще са лишени от думата, въпреки че точно от техния джоб ще се плащат обезщетенията за кооперациите. В случая те ще са поставени в положение на роби, безсилни да спрат корпоративния грабеж от джоба им. Точно такъв ще стане българският данъкоплатец, ако след окончателното приемане на споразумението "Шеврон" вземе да се върне за шистов газ у нас. Това вони не просто на диктатура, а на корпоративна хунта. Това вече е корпоративен преврат и срещу гражданското общество.

И всичко това се извършва от САЩ и сегашната Еврокомисия с техните претенции да бъдат бастиони на световната демокрация и гражданското общество.

Междувременно Еврокомисията извърши генерална репетиция за ТТИП - по-рано този месец тя сключи подобно споразумение с Канада. Засега тя няма намерение да се откаже от първоначалния замисъл. В същото време пак този месец Европа бе разтърсена от протести срещу ТТИП. И тези дни, вече след протестите, Италия като ротационен председател обяви на среща на финансовите министри от ЕС, че ще настоява за по-голяма прозрачност на преговорите. Един вид - протестите са чути. Дали обаче те не трябва да зачестят, да станат примерно месечни, за да се изчисти подготвяното споразумение от клопките и подводните камъни за държавите и гражданите?

---------------------

Юри Михалков е журналист международник, работи в Агенция БГНЕС. Работил е във вестниците "Кооперативно село", "Земя", "Стандарт", "Сега".