/Поглед.инфо/ Появата на Тръмп на световната политическа сцена съвсем не е случайна

Онзи ден попаднах на статия в испанския вестник El País от Игнасио Санчес-Куенка, професор по политически науки и директор на изследванията в Центъра за напреднали изследвания в социалните науки към Института Хуан Марч в Мадрид.

В статията си уважаваният европейски интелектуалец обсъжда заплахите за съществуването на Европейския съюз и стига до извода, че основната все пак е вътрешна, а не външна, както се опитват да ни убедят европейските политици.

"В предишни статии вече се опитах да обясня, че руската заплаха не е толкова сериозна, че е преувеличена с намерението да отслаби протеста на гражданското общество, който може да възникне поради факта, че европейският политически елит е заложил на милитаризацията. За да не се повтарям, ще го кажа отново, възможно най-ясно: според мен Русия няма нито интерес, нито достатъчно ресурси да нахлуе в Източна Европа", пише испанският професор.

Съгласно разбирането на Санчес-Куенка, внезапният отказ на Съединените щати да изпълняват обичайната си функция на „суперсила - покровител“ и на гарант на европейската сигурност породи страх и недоверие сред европейците.

"Днес не е ясно дали НАТО в момента функционира като пълноправен съюз? Не знаем каква ще бъде реакцията на Съединените щати, ако Русия нападне, да речем, някоя от балтийските страни. Освен това, сякаш всичко това не е достатъчно, Тръмп заплашва по някакъв начин да анексира Гренландия, територията на съюзник в НАТО", се отбелязва в статията.

"При тези условия няма нищо по-логично за Европа от това да се стреми към стратегическа автономия. Време е Европа да се освободи от зависимостта, която винаги е имала от Съединените щати. Европейският съюз трябва да порасне. Това предполага нов модел на сигурност, отделен от стария американски приятел.

И, както може да се очаква, европейските страни трябва да участват в изграждането на такъв модел, като харчат повече за отбрана. Съгласно този наратив, нямаме друг избор, освен да се превъоръжаваме, докато постигнем отзивчивост, която ще да възпира Русия от нахлуване в нови страни“. Край на цитата.

Според учения, приблизително така мислят повечето европейски политици, водени от ръководството на Европейския съюз. Те разсъждават, свеждайки настоящата ситуация до банална конфронтация между „нас“ и „тях“, европейската „градина“ и „дивата джунгла“, от чието „неизбежно“ разширяване тази „градина“ трябва да бъде защитена.

Но дори ако мислите на европейците за външна заплаха са оправдани, смята Санчес-Куенка, „има други начини за решаване на проблема, които в крайна сметка зависят от тълкуването на това какво означава президентството на Тръмп за Европа“ – предизвикателство или възможност за промяна към по-добро?

Ако спрем дотук, то според мен е трудно да не се съглася с мнението на уважавания професор. Той описа европейските фобии доста точно, забравяйки обаче да посочи, че те се основават не на реални международни проблеми, а по-скоро на враждебното отношение на европейците към Русия, историята на което може да бъде проследена няколко века назад.

Но предлагайки собствена интерпретация на „феномена Тръмп” и въз основа на него метод за „лечение” на европейските кошмари, г-н Санчес-Куенка демонстрира, както ми се струва, дълбоко неразбиране на природата на консервативното отмъщение, чието проявление виждаме днес в страните от Европейския съюз.

"Според това друго тълкуване дълбокият обрат в международните отношения е резултат от това, че лидер с ясни авторитарни тенденции печели изборите в най-могъщата държава в света. Вътрешната криза на НАТО не е резултат от дълбоки промени в относителната мощ на страните, а от политическо решение, взето от президента на Съединените щати, което нарушава много от споразуменията в сила след Втората световна война.

Решението на Тръмп да прекъсне връзките си с Европа не е изолиран инцидент, а част от по-мащабен политически проект, чиито първи прояви не оставят място за съмнение относно неговата реакционна и авторитарна инспирация: чистки на администрацията и разузнавателните служби, потисничество над имигрантите, атаки срещу научната инфраструктура на страната, безусловна подкрепа за геноцида, извършен от Израел, ограничения върху свободата на изразяване под претекст на антисемитизъм и предизвикателства пред съдебната система“, - пише експертът.

Тоест според него Тръмп е някакъв случаен елемент, системен провал, песъчинка, попаднала във фино настроения механизъм на взаимоотношения в колективния Запад, а съвсем не ясно изразен протест на американците срещу ултралибералния дневен ред и политиката на същия този Запад, насочена към повсеместното му налагане.

В рамките на предложената концепция авторът на статията вижда и нарастването на популярността на десните политици в Европа просто като следствие от победата на Тръмп, която вдъхнови неговите европейски поддръжници.

"Крайната десница расте на континента от дълго време и е окуражена от победата на Тръмп. Не може да се изключи напълно, че след няколко години Марин льо Пен (или който и да я замести) може да оглави Франция, Мелони ще остане в Италия, а Алис Вайдел ще се присъедини към коалиционно правителство в Германия. Ако нещо подобно се случи, ЕС най-вероятно ще се разпадне или ще се превърне в съюз, далеч от първоначалните си цели.

"Според мен най-голямата заплаха за оцеляването на ЕС не идва от Русия, а от липсата на реакция от европейските политически елити да спрат възхода на новата десница“, казва Игнасио Санчес-Куенка.

В тази връзка най-голямото му безпокойство е възможността плодовете на сегашната милитаризация на Европа да бъдат експлоатирани от крайната десница, след като успеят да дойдат на власт след няколко години на вълната от народното недоволство, свързано с неизбежното намаляване на социалните гаранции.

"Най-лошото нещо, което може да ни се случи, е, че европейските страни се плъзгат надолу по същия склон като Съединените щати. Всъщност мисля, че в средносрочен план авторитарният дрейф в рамките на ЕС е по-вероятен, отколкото руските танкове да се появят във Варшава. Но вместо да се мобилизират, за да предотвратят такъв дрейф, управляващите елити съсредоточават всичките си усилия върху сигурността, сякаш има непосредствена външна заплаха, когато най-голямата опасност е разпространението на Тръмпистската зараза на континента“, заключава испанският експерт.

За мен остава загадка как и защо европейският интелектуален елит, представляван от професор по политически науки от Испания, не забелязва, че курсът за разпалване на нова голяма война в Европа се провежда от либерали, а не от десни консерватори.

Именно либералите гласуваха за разширяването на НАТО на изток и за приемането на Украйна, Грузия и Молдова в блока.

Либералите подкрепиха антидържавния преврат в Украйна по всякакъв възможен начин, одобриха политиката на киевския режим, който отказа да изпълни Минските споразумения, а след това убедиха Зеленски да прекъсне преговорите в Истанбул и да избере войната пред мира.

Нито Тръмп, нито който и да е друг „авторитарен“ политик няма нищо общо с някое от горните събития.

И на какво основание европейците продължават да морализират и да лепят етикети на „диктатори“ на всички около себе си, когато европейската дипломация вече години наред се ръководи от хора с явно расистки и ксенофобски убеждения, а шефът на Европейската комисия краде средства от бюджета, плащайки с тях борбата срещу политическите конкуренти и несъгласието в Европа?

Дори няма да споменавам незаконните и явно пристрастни решения на европейските съдилища, които напоследък започнаха открито да се намесват в политическия живот на Стария свят.

И ако според Санчес-Куенка съществува само заплаха от авторитаризъм в страните от ЕС, тогава бързам да го разочаровам: авторитаризмът и откровено тоталитарните практики отдавна са се превърнали в обичайни черти на европейската политика.

И затова опитите на избирателите да се противопоставят на засилващия се националглобализъм със здрави сили в лицето на европейските консерватори трябва да се разглеждат по-скоро като благословия, като надежда за спасението на Европа, а не като повод за изразяване на дълбока загриженост.

И ако трябва да обсъждаме перспективите за изграждане на четвърти райх в Европейския съюз, то те очевидно са свързани не с Марин льо Пен или Алис Вайдел, а с личността (или дори култа към личността) на настоящия ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Ето от кого трябва да се страхува директорът на Центъра за напреднали изследвания в социалните науки към Мадридския институт, а не от Доналд Тръмп.

Превод: ЕС