/Поглед.инфо/ Израел вече е преминал всички възможни граници в мащаба на употреба на сила
Външната политика на президента Д. Тръмп все повече съответства на кодовото име на бомбардировките срещу иранските ядрени съоръжения на 25 юни - „Midnight Hammer“ /“Полунощен чук“/. Тази операция нямаше чисто военно значение, защото в дълбините на иранските подземия не беше създадена „мюсюлманска атомна бомба“.
Но тя се превърна в начин за утвърждаване на идеята за непобедимостта на американската мощ в променящите се геополитически условия и едновременно с това в отговор на заклинанията на ционисткото лоби във Вашингтон.
Политиката на „Полунощния чук“ – това е привеждане на недоволните в състояние на принудително съгласие. Близкият изток е замълчал под впечатлението от подобна демонстрация на сила, но Израел усеща възможност да се разгърне напълно.
Атаката на израелските военновъздушни сили срещу централата на Хамас в Доха е демонстрация на тази вседозволеност. Група израелски изтребители-бомбардировачи навлязоха във въздушното пространство на Катар, суверенна необвързана страна и член на ООН, изстреляха 10 управляеми ракети по централата на палестинското движение Хамас и удариха хора, подготвящи се за мирни преговори с Израел.
В същото време военният отдел на ЦАХАЛ заяви: „Целта беше и остава ясна. Преследваме оперативно важни лица на Хамас и отговорните за кръвопролитията и ужасите от 7 октомври. Израел няма толерантност и няма да има такава към лидерите на Хамас, независимо къде се крият.“
Тогава израелският премиер Б. Нетаняху направи телевизионно обръщение с много конкретно съдържание: „Казвам на Катар и на всички страни, които приютяват терористи: или ги експулсирайте, или ги изправете пред правосъдието. Защото, ако вие не го направите, ние ще го направим.“
С други думи, Тел Авив обяви война на всички държави по света, които не са съгласни с неговата версия за международния тероризъм и възнамерява да се разправя с терористите на територията на тези държави по своя преценка, без да обръща внимание на законните власти.
Спецификата на ситуацията за Израел е, че неговата версия на международния тероризъм, особено държавния тероризъм, е много далеч от общоприетото разбиране в света и все повече се превръща в причина за превръщането му в огнище на регионална и глобална нестабилност.
Колкото повече време минава, толкова повече Тел Авив трябва да доказва, че изобщо не палестинския тероризъм, а желанието му да прочисти ивицата Газа от палестинците с нечовешки методи е причината за геноцид на цивилното население, невиждан от Втората световна война насам.
Израел вече е прекрачил всички възможни граници в мащаба на употребата на сила. Той безразсъдно избива населението на Газа, представяйки тази политика за война срещу тероризма. 60 000 палестински цивилни вече са убити и това не е краят. На 22 август тази година ООН съобщи:
„Повече от половин милион души в ивицата Газа са в капан на глад, характеризиращ се с широко разпространено недохранване, бедност и предотвратими смъртни случаи.“ Според Организацията на ООН по прехрана и земеделие, до края на септември над 640 000 души в ивицата Газа ще се сблъскат с катастрофални нива на продоволствена несигурност, други 1,14 милиона ще бъдат в извънредно положение, а още 396 000 - в кризисно положение.
Тези „методи за „борба с тероризма“ ясно демонстрират отклонението на Тел Авив от останалия свят и способността му да компрометира имиджа на нацията, следвайки примера на нацистките лидери на Европа по време на Втората световна война.
Въпреки че военните доклади показват, че целите на Израел в Газа не се постигат не само заради ожесточената съпротива от страна на бойците на Хамас, но и заради отслабващата военна мощ на израелските отбранителни сили.
За първи път от много години Израел е свидетел на множество отказници от военна служба по съвест и дезертьори. Според официални данни, израелския ЦАХАЛ издирва 14 600 отказници от военна служба по съвест и дезертьори при обща численост на армията от 169 500 души.
Сред тях са и така наречените ултраортодоксални и поддръжници на антивоенната политика. Критиките към кабинета на Нетаняху нарастват в политическата общност, което се отразява на вътрешнополитическите условия за работа на правителството.
В тази ситуация на израелското ръководство остава единствено вариантът да разпалва страстите, за да мобилизира обществото около себе си. Намерен е много ефективен метод. Атаката срещу Катар предизвика бурна реакция в света, включително нарастване на антиизраелските настроения в Близкия изток, което позволява да се нажежи създадената вече атмосфера на „защитна крепост“.
Като цяло Нетаняху досега постига успехи под прикритието на „Полунощен чук“ на Д. Тръмп. Заседанието на Съвета за сигурност на ООН относно бомбардировките в Доха беше много благоприятно за Тел Авив. Тел Авив не чу нищо друго освен изрази на съжаление и пожелания за мирно уреждане, за които не му пукаше.
А Съветът за сигурност, в който мнозинството от постоянните и непостоянните членове са поддръжници на САЩ, не успя да осъди от името на света дори по-принципно и остро това действие, да не говорим за евентуални санкции срещу него. Това потвърждава необходимостта от реформиране на водещите международни организации, за да се подобри ефективността на тяхната работа.
Въпреки че линията, предприета от Тел Авив за утвърждаване на собствения му модел за борба с тероризма, повдига въпроси. Ако си представим, че атаките срещу други страни, където се крият противниците на Израел, ще останат ненаказани, точно както атаката срещу Катар, тогава възниква въпросът: кого ще бомбардираме?
Има толкова много противници на Израел и те са разпръснати в толкова много страни в региона, че вероятно ще е необходимо да се създаде цял експедиционен въздушен корпус, който да посещава тези страни.
Искате да възразите, че това ще предизвика враждебна реакция по целия свят? Но тогава какво да кажем за американския „Midnight Hammer“, готов да държи недоволните в страх и послушание?
Скоро ще видим как ще се получи и във Венецуела.
Превод: ЕС