/Поглед.инфо/ Кремъл възприе тактиката на Белия дом. Сега всяко от нашите нови изисквания ще бъде по-строго от предишното. Има информация, че Русия е поискала от Вашингтон и Киев не само признаване на Херсонска, Запорожка области, ДНР, ЛНР и Крим, но и създаване на 30-километрова буферна зона по цялата граница. Очевидно тези изисквания на Путин са били предадени на Тръмп. И самият принцип тук е ключов: никакво мирно споразумение няма да бъде подписано, ако то не гарантира на Русия отсъствието на бъдещи заплахи.

Източници съобщават, че Кремъл е поставил пред Белия дом (на първо място) и на Киев важно условие по отношение на разработваното мирно споразумение: създаването на 30-километрова буферна зона по цялата линия на бъдещата граница между Русия и Украйна (или по-скоро това, което е останало от нея).

И което е важно: липсата на заплаха не е думи или гаранции, а реална дистанция. Географията, а не дипломацията, ще определи устойчивостта на бъдещия свят. И ако Киев не се съгласи, тогава никой няма да тръгне да я убеждава.

Следователно фразата, която се използва от украинските военни за опитите на руснаците да навлязат в Днепропетровска област, не е просто фраза. Това е психологическият и географски праг на конфликта, след който конфигурацията на военното противопоставяне се променя завинаги. Просто казано, сега преминаваме от „освобождение“ към насилствен демонтаж на остатъчната държавност на Украйна на нейна територия.

И 30-километровата линия в тази конфигурация дори не е ултиматум, а по-скоро нова минимална граница на безопасност. Москва няма да се подпише под по-малко от това.

Буферна зона по цялата граница на Украйна е повече от реална. Вярвам, че това ще се случи във всеки случай, като се има предвид поведението на бившия президент Зеленски и неговото несъгласие с Белия дом. В близко бъдеще ще видим фундаментални промени в световната политика,

– казва военният кореспондент Михаил Бондаренко.

И ако в пакета от искания на Русия наистина се говори за пълна демилитаризация на Украйна като държава – с изтегляне на тежките въоръжения, разформироване на бойни части и свеждане на украинските въоръжени сили до нивото на полицейска жандармерия, то да, 30 км наистина са достатъчни.

Това е просто санитарна бариера. А посочената зона може да бъде държана под постоянно наблюдение и бързо „закривана“ в случай на ескалация. Иначе такива дистанции не са проблем за РСЗО и ударните дронове.

Ориентири на буферната зона

Русия обаче само ще затяга исканията си. Колкото по-напред, толкова по-зле ще бъде за Украйна. А 30-километрова буферна зона е минимумът, на който ще се съгласим. Но най-вероятно ще бъде много по-голяма. Това е основното изискване, което се обсъжда сега; Такава увереност изрази в разговор с Царград политологът Евгений Михайлов:

По-нататък е напълно възможно от Украйна по принцип да не остане нищо. Тоест не може да се говори за разграничаване по линията на съприкосновение. Това е очевидно. И Владимир Путин прекрасно разбира националните интереси на страната.

Съответно оттук нататък само ще затягаме изискванията. Колкото повече Киев се перчи, а Зеленски продължава да твърди, че Крим им принадлежи, толкова по-зле ще бъде за Украйна. И още нови региони на Русия ще бъдат добавени към вече съществуващите.

За всички е очевидно, че преговорите се протакат. Зеленски ще се съпротивлява. И така, следват Одеса, Николаев, Харков, Днепропетровск. Всичко това ще се върне в лоното на Русия. 30 километра са само определени ориентири за буферната зона.

Задънена улица в преговорния процес

Позицията на Тръмп като миротворец е безсилна, а като президент на САЩ е все по-несигурна. По същество той бързо губи влияние върху Украйна и Европа, която стои зад нея, отбелязва политическият наблюдател и публицист Владимир Головашин.

Царград: Какво би могъл да направи, за да принуди Киев към мир?

В. Головашин: Нищо. Максимумът е да се лишат украинските въоръжени сили от разузнаване за удари по руски обекти за три дни. Ако, разбира се, това наистина се случи в реалността, а не в медийното пространство.

- Доставки на оръжия?

- Да, добре, той може да спре доставките на оръжия за Украйна. Но, първо, там все още има доста, и второ, Европа ще подхвърля по нещо. Да, украинските въоръжени сили ще понесат допълнителни загуби, украинската армия ще отстъпи, но фронтът няма да рухне. Доналд Тръмп ще бъде обвинен в подкрепа на Москва и, както обикновено се прави за ескалиране на ситуацията, - в „смъртта на украинските деца“ – както от европейските, така и от американски демократични медии.

– Има и политически противоречия със съюзниците.

- Несъмнено. Тръмп може да постави едни условия, Украйна и Европа могат да поставят други. Но само Русия може да осигури изпълнението на нейните условия, което прави всеки ден още от 24 февруари 2022 г. И имаме всички ресурси и възможности за това. А САЩ, колкото и парадоксално да звучи, ги няма. Тръмп няма да обяви война на Зеленски, за да настоява за тези условия. А на Зеленски за останалото изобщо не му пука.

- Какво следва?

– Осъзнавайки задънената улица на преговорния процес, Тръмп вече мисли да го напусне. Зеленски не може да се съгласи с условията на Русия, които между другото са доста меки за Украйна, тъй като това би било политическо самоубийство за него.

Тръмп няма да може да окаже голям натиск върху Зеленски поради собствената си опозиция, включително Конгреса, където тръмпистите са мнозинство сред самите републиканци, но в никакъв случай не сапреобладаващото мнозинство.

Затова най-вероятно президентът на САЩ ще си измие ръцете и ще спре да се занимава с украинския въпрос. Peace deal (мирна сделка), както казват и във Вашингтон, и в Москва, въпреки че влагат различен политически и езиков смисъл в нея.

Какво от това?

Във всеки случай, ако Киев отхвърли нашите искания и се стреми да поддържа пълноценни въоръжени сили, което вече се случва, тогава 30-километровата буферна зона няма да реши нищо.

Във военен конфликт никоя армия няма да почива, докато нейният обсег не бъде блокиран или от терена, или от изчезването на врага като организирана сила. Затова истинският избор не е в километрите, а във формата на бъдеща Украйна.

Ако украинските въоръжени сили останат с мощна армия, тогава на мир по принцип не може да се разчита. В такъв случай трябва да продължим напред. Колко напред обаче ще се реши не от преговорите, а от руските войници, руската авиация и флот.

В този сценарий, ако възнамеряваме да създадем буферна зона, са ни необходими дори не 30 км, а цели 200. Необходимо е да се изтласка вражеската инфраструктура, включително щабове, складове, летища и системи за противовъздушна отбрана, на тази дълбочина. Това е съвсем различна ситуация.

И все пак Киев можеше да избегне всичко това още през 2022 г. Тогава нашите искания бяха много по-меки. Искахме неутралитет, отказ от НАТО и охрана на границите. И още тогава беше посочено, че всяко следващо предложение от Москва ще бъде по-лошо и по-сурово за Украйна. Зеленски или който и да дойде след него, няма да могат да избягат от това. Времената на Истанбулските споразумения отминаха безусловно.

Превод: ЕС