/Поглед.инфо/ Европейската комисия от няколко дни не намира думи за да отговори на безпрецедентния демарш на Турция. Анкара се отказва да изпълнява знаменитото споразумение, постигнато някога с Брюксел – в отговор на пари и обещание за безвизов режим Турция пое върху себе си задължението да спре многохилядния поток бежанци към страните от ЕС. Какво се случи?

Още в понеделник, 22 юли, турското правителство заяви, че прекратява действието на споразумението за реадмисия на имигрантите, подписано с ЕС през 2016 г. За това съобщи външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу в интервю за радио TGRT. Дипломатът информира, че „тази мярка е свързана не само със скорошните санкции, наложени от ЕС върху Турция за провежданото в изключителната икономическа зона на Кипър проучване на газови находища”, но и с неизпълняването от ЕС на обещанието за отменянето на визите на влизащите на територията на ЕС граждани на Турция.

„Споразумението за реадмисия и освобождаване от визи трябваше да влязат в сила едновременно. Не се случи. Ние прекратяваме действието на споразумението за реадмисия”, заяви министърът.

В съответствие със споразумението Турция пое задължение не само да стане бариера по пътя „от арабите до европейците”, но и точка за прием на насилствено завръщащите се от Стария свят нелегални мигранти. Срещу услугата за заселването на своя територия на бягащите от Близкия изток орди търсачи на по-добър живот, ЕС се задължаваше да изплати на Анкара шест милиарда евро и да разреши на турците безвизово пътуване в страните, влизащи в Шенгенската зона.

Последното, наистина, бе обвързано с редица уговорки. Да бъдем точни, Турция трябваше да докаже, че съответства на 72 поставени от Брюксел условия. Сред тях дежурни бяха „осигуряването на правата на малцинствата (най-вече сексуалните)”, свободата на словото и отказа от преследване по политически мотиви”, „осигуряване на независимостта на съдилищата” и много други.

Тогава многочислените европейски медии съобщиха на всички, че „още през юни 2016 година безвизовият режим с Турция може да стане реалност”. Но оттогава не се е променило нищо – безвизовият режим за Турция така и изглежда непостижима мечта.

Още повече, че от 15 юли 2016 година на Турция изобщо не ѝ е до изпълняване на европейските искания. Опитът за държавен преврат накара президента Реджеп Ердоган да стане по-категоричен към опозицията, а през март 2019 година той изобщо се изказа за възстановяването на смъртната присъда като най-висша степен на наказание. Всичко това фактически постави кръст на перспективата да се отменят визите от Европа, за кояуто наличието на смъртна присъда в списъка с присъдите е невъзможно.

Може би в Брюксел и да не са се вълнували много за несъстоялото се безвизие, а може би дори са си отдъхнали облекчено. А заявлението на турската страна за прекратяването на действието на договореностите по сдържането на мигрантите притеснява сериозно Евросъюза. Измежду възможните варианти за отговор на санкциите, въведени от Брюксел срещу Анкара заради провеждането на проучванията за газ във водите край Кипър, това е най-неочаквания за Европа и най-болезнен.

След подписването на споразумението през 2016 година броят на мигрантите, пристигащи на гръцките острови, намаля рязко. Ако през лятото на 2015 година в Европа (най-вече по сухопътната граница с Гърция и по водите на Егейско море) през Турция попадаха към 150 хил. души месечно, а след година този показател спадна до 50 хил., а към началото на 2017 г. към 3000 души месечно.

И сега по гърба на новото командване на ЕС пробягаха тръпки: ново цунами нелегални мигранти става напълно реална перспектива. Ердоган вече показа своята решимост, придобивайки системата за ПРО С-400, въпреки най-тежкия натиск от страна на НАТО. Откриването на шлюзовете, сдържащи мигрантите, няма да го затрудни. Още повече, че получените от ЕС кинти са вече изплюскани.

И изглежда, че при преговори за продължаване на действието на договора за сдържането на бежанците ще става дума не само за новите компенсаторни средства, а за газовите находища близо до турската (непризната, но фактически турска) част от Кипър. И позициите на Брюксел тук изглеждат слабички. Чавушоглу, наистина, дипломатично помоли Брюксел „да стане посредник” на преговорите между Турция и Кипър, а да не застава на страната на последния.

Вътрешният министър на Турция Сюлейман Союлу се изказа по-категорично. Той намекна, че Турция изобщо може да използва контрола на нерегламентираната миграция като инструмент за натиск спрямо Брюксел.

„Очевидно е, че Европа ни остави сами по въпроса. Вече сме уморени от одобрителното потупване по рамото. Ако Турция тогава не беше предприела решителни мерки, то нито едно европейско правителство нямаше да издържи и шест месеца бежанско нашествие. Ако искате, ще открием портите към Европа”, заяви Сойлу. А испанският вестник „Ел Мундо” реши да напомни, че „в момента в Турция се намират около три милиона сирийски бежанци, които не са се добрали до Европа”.

С какво ще успее да отговори Брюксел на турския демарш. Практически с нищо: ЕК чрез прессекретаря си Наташа Берто, се изказа в традиционен стил: „Момчета, нека живеем дружно”. „Ние вярваме, че и двете страни ще се придържат към договора”, съобщава представителят на ЕК.

На Турция тези думи предизвикаха именно същото впечатление, което се създава у терористите от протестните маршове у политическите дейци с букетчета в ръка и рисунките на асфалта „Да живей мира”, изпълнявани от старци с детски акъл.

Анкара не я устройва позицията на Брюксел: според германския сайт The World News Monitor, „Чавушоглу заяви в отговор, че страната му не е изплашена от обещанията Турция да бъде изключена от НАТО, защото по принцип тези заплахи са неосъществими”.

„Ако в ЕС смятат, че ние сме готови да тропаме 50 години в очакване по портите на блока, надявайки се, че ще ги отворят, то това е напразно. Ние разработваме нови принципи на нашата външна политика и към началото на август ще ги съобщим”, заяви пред вестник „Сабах” турският външен министър.

Изглежда, че думите на вътрешния министър на Турция, че евросъюзните държави няма да се справят с нашествието, ако турците отворят вратите към Европа, не са далеч от истината.

Превод: В.Сергеев