/Поглед.инфо/ Има мнение, че Третата световна война, за началото на която алармистите повтарят толкова дълго, вече е в ход. Споделя го например сръбското външно министерство или най-малко ръководителят му Ивица Дачич.
Президентът на съседна Хърватия Зоран Миланович не произнесе думите "трета" и "световна", но каза, че всъщност НАТО води война срещу Русия в Украйна.
На Балканите е прието да се драматизира, но наистина има защо. От есента на миналата година военен конфликт, в който непряко участват десетки държави, се води директно в една от ядрените сили (по-специално в Херсонска област на Русия), както досега не се е случвало в историята (Индия и Пакистан се сдобиха с атомни оръжия, след като завършиха третата си и засега последна до момента пълноценна война).
Локален конфликт на територията на ядрена сила е това, което експертите-алармисти в продължение на много години смятаха за почти задължително условие за началото на това, което може да прерасне в Трета световна война. Само един от петте сценария, които и наши, и западни експерти смятат за вероятен „първи залп“, няма нищо общо с ядрените сили.
Ще поговорим именно за него. Защото за другите два - Русия срещу Украйна и Китай срещу Тайван - напоследък се говори много, включително много спекулативно. И другите два - Индия срещу Пакистан и Северна срещу Южна Корея - се смятат за по-малко вероятни и следователно не толкова интересни.
Този пети сценарий е уникален и с това, че предполага започване на конфликт между две държави, които са част от един и същи военно-политически блок – НАТО. Тоест това е нещо, което може да взриви Северноатлантическия алианс отвътре.
Говорим за Гърция и Турция. За да докажем, че това не са спекулации и че страстите са се нагорещили до краен предел, можем да покажем цитати от първите лица, по-точно дори на едно от тях - Реджеп Тайип Ердоган.
"Ако направите грешна стъпка срещу страната ни, тогава реакцията няма да закъснее. Бесните турци ще преминат към действие", каза той преди две седмици.
Малко по-рано той подхвърли на Атина: "Не забравяйте за Измир!" Припомняме: в Измир (Смирна) има етническо прочистване на гръцкото население от войските на Ататюрк. В контекста на геноцида определението „бесни турци” заиграва с нови цветове.
Имаше такова нещо – „Някоя вечер ще дойдем“. Тази заплаха на Ердоган по-късно беше повторена дума по дума от външния министър. Тоест, вече не е просто "султанът е ядосан", това е официалната позиция на турската държава: да дойде някоя нощ при гърците в състояние на бяс и за пореден път да напомни на Измир.
На практика, както Анкара вече намекна неведнъж, това ще изглежда като окупация на няколко гръцки острова - Лесбос, Самос, Хиос. А след това ще се види.
Гърците, които сега строят глуха ограда по цялата сухопътна граница с Турция, трябва да се успокояват с факта, че на Ердоган му предстоят избори и рейтингът му е нисък. С други думи, при такива условия му е удобно да си измисли опасен враг и да го заплашва със страшно наказание, задействайки към патриотизма и омразата към гърците сред турците.
Това се нарича "популизъм". Той е стар колкото самата политика. И все пак заплахите от етническо прочистване са рядкост дори в нашия размирен свят. Малко хора ги слушат, всички са твърде запалени по Украйна и Тайван.
Държавната граница между двете страни е начертана така, че флотът и авиацията, включително военните, от време на време нарушават границите на съседите. Споменатите по-горе гръцки острови са в непосредствена близост до турското крайбрежие. Ако броим териториалните води на гръцки, Турция няма да има свои - Гърция веднага ще започне зад крайбрежния пясък, щом влезете във водата. Ако смятате по турски, гръцките острови имат същия проблем.
В резултат на това държавната граница редовно се наруша не от риболовни шхуни и хеликоптери на богатите, а от въоръжените сили на двете страни.
Нямаше да има проблеми, ако гърците и турците живееха в добросъседство. Но от сто години добросъседство не се е появило - и не е ясно дали ще се появи през следващите сто.
През 70-те години едва не се стигна до нова война. Строго погледнато, тя все пак избухна - и в резултат на това турците отрязаха почти половината от остров Кипър от гърците. Но формално това не беше военен конфликт между Турция и Гърция, а между Турция и кипърските гърци. След това САЩ се намесиха така, че Атина не можа (по-точно нямаше време) наистина да се намеси в ситуацията на острова, с който планираше да се обединят в една държава.
Но ако тогава Северен Кипър беше нещо като куфар без дръжка за турските власти и до последното десетилетие имаше добри шансове за обединяването му под един флаг, сега той е важна част от новата Османска империя, която Ердоган изгражда. Следователно за обединението с посредничеството на ООН (както е планирано) вече може да се забрави, а турският президент говори за това открито.
Колко сериозно трябва да се приемат неговите амбиции е спорен въпрос. Но гърците са много сериозни, защото укрепват защитата, както могат. Днес Гърция има най-много германски танкове “Леопард” в Европа - повече от самата Германия. Вярно, че става дума предимно за стари модификации, но ВСУ приемат и такива. Атина обаче казва, че няма да даде танковете. Самите те имат нужда от тях. Нощ след нощ чакат бесните турци на Ердоган.
Ако г-н Султанът просто се пъчеше, Вашингтон със сигурност щеше да се залови да убеждава гърците да направят грандиозен жест към Украйна (и може би все пак щеше да ги убеди). Но американските експерти са тези, които са склонни да говорят за заплахата от истинска война между Турция и Гърция. Да, видите ли, членството и на двете страни в НАТО намалява рисковете. Но точно фактът, че такъв конфликт със сигурност няма да бъде ядрен, го прави вероятен. Повишаването на залозите не е толкова лошо, ако загубата не означава ядрен взрив.
Друго е, че това също е спекулация и опити човек да се прави на врачка. Както и онези твърдения, че Третата световна война вече е започнала или предстои да започне заради Украйна, Тайван или Кашмир. Все още ще се борим за мир.
И реалният междинен резултат от турската политика е такъв, че ВСУ ще пропуснат няколко десетки, дори стотици “Леопарди”. Заедно с блокирането на разширяването на НАТО в Скандинавия и превръщането на страната му хъб за руски газ, Ердоган става най-полезният политик за нас, поне в Северноатлантическия алианс. Нашите съюзници не правят толкова много за нас, колкото своеволният турски лидер.
Тоест, той прави това, разбира се, за Турция и за себе си, следователно не може да претендира за орден „За заслуги към отечество“. Просто съвпадение на интереси.
Остава да се надяваме, че те ще продължат да съвпадат и все пак няма да има нов геноцид над гърците.
И най-вероятно няма да има. Балканите, разбира се, са барутният погреб на Европа. Но там знаят как да драматизират.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?