/Поглед.инфо/ Интересът на американските власти към Таджикистан традиционно се определя от два основни фактора. Първият е близостта до Афганистан (наличието на обща граница от 1344 км), таджикската диаспора е втората по големина етническа група в държавата. Вторият фактор, който привлича Съединените щати, са съюзническите отношения на Таджикистан с Русия - разполагането на 201-та военна база.

Традиционно изграждането на двустранни отношения от страна на американците започва с вливане на финансови активи в различни области. В Таджикистан дейностите на Съединените щати се обуславят с финансирането на широка мрежа от обществени, информационни и хуманитарни организации. Формално те са призовани да развиват демокрацията и пазарната икономика, но на практика често се намесват във вътрешните процеси и насърчават външнополитическите инициативи на „задграничния партньор”. Тези структури активно работят в Таджикистан от началото на 90-те години, когато двете страни подписаха споразумение за сътрудничество, за да улеснят предоставянето на хуманитарна, техническа и икономическа помощ.

Функцията за управление на по-голяма част от проектите е Американската агенция за международно развитие (USAID). В Душанбе има местен офис, който е подчинен на регионално представителство на USAID в Казахстан.

От 2001 г. в посолството на САЩ в Таджикистан функционира „демократична комисия“, която разпределя малки грантове.

Дистанционно присъстват тук и съфинансираният от федералния бюджет на САЩ „Национален фонд за демокрация“. Основните изпълнители на „сивите инвестиции“ на САЩ са транснационални западни НПО, чуждестранните фондове и медии. В Таджикистан са регистрирани: Фондация „Сорос“, Радио „Свобода“, Фондация „Ага Хан“, Института за война и мир, Фондация „Евразия“, „Интернюс“ и др. Таджикските организации от различни профили участват в изпълнението на задачите на НПО: информационни агенции, социологически служби, образователни институции, трудови асоциации, адвокатски кантори, етнорелигиозни общности. Общо в страната са регистрирани 3 000 организации с нестопанска цел. По този показател Таджикистан е на четвърто място в региона, изпреварвайки само Туркменистан.

Отделен елемент на финансиране е обменът на студенти и програми за изучаване на английски език (Fulbright, Humphrey, FLEX, UGRAD, TEA). Достъпът до тях се осигурява от Центъра за американско образование в Душанбе. Фондация „Ага Хан“ отвори Университета на Централна Азия в Хорог през 2017 г. Мащабът на финансовите инжекции на САЩ в „мека сила“ може да бъде оценен приблизително.

Общите разходи на USAID в Таджикистан от 1991 г. насам надхвърлят 450 млн. долара, включително 23,6 млн. долара през 2018 г. Цената на Националния фонд за демокрация през 2018 г. е 350 000 долара.

За бедните републики тези средства са от съществено значение. Съединените щати обаче не успяха да формират в страната силно прозападно движение, както в съседен Киргизстан. През последните години влиянието на САЩ върху социално-политическите процеси в Таджикистан намалява. Това се улеснява от няколко обстоятелства:

• Ислямските традиции са силни в таджикското общество. След поредица от „цветни революции” в бившите съюзнически държави, таджикското ръководство прилага по-строго законодателство срещу НПО и разширява контрола върху тази област от държавата. Възможността за работа в страната на редица известни чуждестранни структури, като „Фрийдъм Хаус“, Националния демократичен институт и Корпуса на мира, е ограничена. Няма способна опозиция, готова с подкрепата на Съединените щати да се конкурира с правителството, както и мнозина, много граждани все още помнят гражданската война, която се води в Таджикистан през 1991 г. и обществото не иска да повтаря този сценарий.

• В информационното поле популяризирането на американския дневен ред е възпрепятствано от популярността на руските медии. В близко бъдеще тенденцията за отслабване на ролята на американците в „демократизацията“ на Таджикистан вероятно ще продължи. Това се подкрепя от намаляването на средствата за международните програми на Държавния департамент и конфликта между президента на САЩ Доналд Тръмп и милиардера Джордж Сорос. Освен това през последните години все повече американски субсидии бяха отпуснати за проекти, които не са свързани с политиката в здравеопазването и селското стопанство.

Контрол върху сигурността.

Основното взаимодействие между Съединените щати и Таджикистан е изградено върху въпросите на сигурността. Съединените щати обръщат специално внимание на въпросите, свързани с оборудването и обучението по стандартите на НАТО на отделни военни части.

В Таджикистан американците се интересуват от две части - мироопазващия батальон и националната гвардия на републиката. Сътрудничеството с тях се изгражда на базата на такива програми на Държавния департамент и Пентагона като „Външно военно финансиране“, „Международно военно образование и обучение“, „Глобална инициатива за мироопазващи операции“, „Съвместно всестранно обучение в чужбина“ и др.

От американски инструктори практическата работа с таджикски партньори се осъществява от Централното командване на специалните операции на въоръжените сили на САЩ и Националната гвардия на щата Вирджиния. Таджикистанският мироопазващ батальон е създаден с финансовата подкрепа на Съединените щати през 2010 г. Досега правителството на САЩ е отделило около 8 милиона долара за неговото развитие.

Нещо повече, през февруари 2018 г. по инициатива на американските власти, тренировъчната база „Таджбат“ беше оборудвана за сумата от 1,3 милиона долара.

Комплексът включва казарми, класни стаи и стопански постройки, предназначени за 200 военнослужещи. От 2012 г. звеното участва в организирани от Пентагона многонационални мироопазващи учения в Казахстан, Монголия, Непал, Германия и САЩ. Освен това в него бяха проведени подобни мероприятия „Регионално сътрудничество“ на Централното командване на американските въоръжени сили на територията на Таджикистан.

Такива програми за взаимодействие са част от по-големия план на САЩ, който се прилага във всички бивши съюзнически държави в региона на Централна Азия. В съответствие с това военното командване на САЩ се стреми да включи подготвените военни части на страната в мироопазващи операции под егидата на НАТО.

„Таджбат“ все още е единствената такава единица, която не участва в мисии в Афганистан, Ирак или Сирия. Освен това мироопазването се използва като прикритие за разпространение на военната дейност на Северноатлантическия съюз към държавите от ОДКБ. Освен цялата обмяна на опит чрез специални сили на американската армия се открива достъп до информация за отбранителните способности на други държави.

Заслужава да се отбележи, че формациите, подкрепяни от Съединените щати, потенциално могат да бъдат включени във вътрешнополитическите конфликти на страната на опозиционните сили. В съвременната история такива инциденти се случиха - появата на арменски миротворци по улиците на Ереван по време на „кадифената революция” през април 2018 година.

Така можем да заключим, че отношенията между САЩ и Таджикистан на настоящия етап не са приоритет за САЩ.

Културният обмен между страните се свежда до ограниченото, едностранно влияние на Съединените щати върху местните социални и политически процеси чрез система на "мека сила". Разбира се, американската страна традиционно поддържа определен интерес, но само за сътрудничество с Таджикистан в областта на отбраната и сигурността. Американските военни инициативи вече не изглеждат големи в сравнение с преоборудването на републиканските въоръжени сили, стартирани от други държави.

Това обаче не означава, че Таджикистан е напълно отпаднал от стратегията на САЩ за Централна Азия. Във фокуса на вниманието на американската външна политика го задържа стремежът на американското ръководство да запази достъпа си до Афганистан и да сдържа развитието на своите геополитически конкуренти.

Няма сложена точка по въпроса за възможното членство на Таджикистан в Евразийския икономически съюз. Това предполага, че в бъдеще не можем да изключим нова проамериканска активизация в посока на Таджикистан, например, под формата на опити за „засилване на приноса към регионалната сигурност“ или за „демократизиране“ на политическия режим.

Превод: В.Сергеев