/Поглед.инфо/ Украйна предложи Румъния заедно да се противопоставят на Русия в Черноморския регион . Министрите на отбраната на двете страни обсъдиха тези перспективи в кулоарите на Мюнхенската конференция за сигурност. По-рано Киев се споразумя за същото сътрудничество с Турция. До каква степен услугите на Киев могат да бъдат полезни за страните от НАТО от военно-техническа гледна точка и как подобни намерения влияят на ситуацията в региона?

Министърът на отбраната на Украйна Андрий Загороднюк в кулоарите на Мюнхенската конференция за сигурност се срещна с румънския си колега Николае-Йонел Чук и предложи съвместно противодействие на руските „заплахи“ в Черно море. Съвместните усилия, обясни министърът в своя канал в “Телеграм” , ще бъдат "по-ефективни".

Загороднюк заяви, че "двете страни са загрижени за заплашителните действия на Русия в Черно море". Украинското министерство на отбраната отбеляза, че преговарящите също са загрижени за действията на Русия в Азовско море и "милитаризацията на Крим".

Русия многократно е подчертавала, че „строго изпълнява задълженията си по съответните конвенции“, това се отнася и за водите на Азовско и Черно море.

Освен това министрите са обсъдили възможността за обмен на информация за въздушната и морската ситуация в региона и идеята на Киев за съвместни военни учения. Украйна иска да разшири дейността на международния инженерен батальон "Тиса", предназначен за бърза реакция в случай на природни бедствия в Карпатския регион. Батальонът се състои от военни от Унгария, Румъния, Словакия и Украйна. Общият брой на персонала не надвишава 700 души.

Миналата есен Украйна се съгласи да засили сътрудничеството във военноморската сфера с Турция. Киев нарече "заплахите от Русия" причина за засилването на такова взаимодействие. Основната полза на Украйна от подобно споразумение е възможността да обучава своите моряци в образователни институции на турския флот. Анкара от своя страна редовно получава от Киев известна информация за дейността на руските подводници в Босфора.

Румъния, подобно на Турция, е член на НАТО. През февруари миналата година генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг обяви намерението си да изгради военно присъствие в Черно море, което съюзът счита за стратегически важен регион в отговор на нарушението от Русия на международните стандарти. Като претекст бе назован инцидентът в Керченския проток със задържането на украински моряци, нарушили руската граница.

В средата на януари Украйна се договори с НАТО да проведе съвместни учения „Нерушима устойчивост 2020“ в Одеса в началото на октомври, за да гарантира сигурността в Черноморския регион. Както украинският вицепремиер по европейската и евроатлантическата интеграция Дмитрий Кулеба отбеляза, ученията са важни „за развитието на нашата система за национална устойчивост в противодействието на хибридните заплахи“.

Експертната общност обяснява дейността на Киев с желание да се доближи до страните от Алианса, да получи билет за покана в НАТО. Вицеадмиралът и бивш началник-щаб на Руския Черноморски флот Пьотр Святашов смята, че подобно сътрудничество е неефективно. „Румъния няма нищо общо с Крим, следователно тя не може по никакъв начин да подкрепи Украйна в конфронтацията с Русия“, заяви Святашов.

След обединението на Крим с Русия, Украйна загуби достъп до десетки свои кораби. Корветите „Тернопол”, „Луцк”, „Хмелницк”, разузнавателният кораб „Славутич” и десантните кораби „Олшански” и „Кировоград” се считат за най-подготвените от техническа гледна точка. Русия не отрича украинската принадлежност на украинските кораби в Крим, но въпросът за тяхното прехвърляне е възможен едва след прекратяване на военните действия в Донбас.

В същото време, Святашов отбелязва, че НАТО, без помощта на украинците, постоянно наблюдава руския флот в Черно море.

„Какво може да даде на НАТО Украйна с настоящите катери, които ѝ върнахме след събитията в Керч? Те са недееспособни. Киев няма подводници. Украинците просто вълнуват мира, търсят игла в купа сено, наричат Русия враг. Няма нужда да измисляте врагове, които в момента не са там. Всичко това е глупост “, каза вицеадмиралът.

Според Святашов, Черноморският флот на Русия разполага с всички необходими средства за защита на границите на страната, Крим и едноименния мост. Според него Румъния не проявява никаква активност спрямо Русия и едва ли се интересува от утежняване на отношенията с нея заради Украйна. „Има достатъчно пари, за да се гарантира сигурността, но тези съседи, които търсят приятели, като изливат кал върху Русия, просто трябва да се успокоят“, призова той.

От своя страна докторът на военните науки, запасен капитан I ранг Константин Сивков посочва, че от военно-техническа гледна точка нито Украйна, нито Румъния са в състояние да се противопоставят на Русия в Черно море, дори и да имат такова желание. Подобен сценарий е възможен, ако пламенни противници на Русия дойдат на власт в Румъния. „Сега такова сътрудничество ще направи малко и не представлява заплаха за Русия“, увери Сивков.

Експертът обясни, че Букурещ не може да влоши отношенията си с Москва. „Това са чисто демонстративни и политически стъпки, насочени към демонстриране на тясното сътрудничество на Украйна с членовете на НАТО“, подчерта източникът.

Освен това той е убеден, че Украйна няма техническите средства за наблюдение на руския флот. За това е необходимо и космическо разузнавателно оборудване. Също така украинците нямат възможност да прихващат съобщения от руски подводници, да не говорим за способността да дешифрират такава информация. „Украйна просто няма какво да сподели нито с Турция, нито с Румъния. Това са обичайните споразумения на хартия за намерение “, заключва Константин Сивков.

Превод: В. Сергеев