/Поглед.инфо/ На 28 март 1979 г. се случва голяма авария в атомната електроцентрала “Три Майл Айлънд” в САЩ, която, въпреки че не изпуска радиация в околното пространство, води до рязко покачване на "антиядрените" настроения зад океана.

След аварията в Съединените щати строителството на ядрени реактори е забранено за повече от 20 години, в резултат на което американската ядрена индустрия, преди всичко лидерът “Уестингхаус”, губи своята компетентност в проектирането и изграждането на граждански реактори.

Американците се върнаха към въпроса за развитието на ядрената енергетика през 2000-те, когато “Уестингхаус” представи проект трето поколение реактор AP1000, който е проектиран на базата на корабни реактори с пъти по-малка мощност.

В началото на 2000-те и 2010-те години е възможно да се сключат договори за изграждане на 8 реактора - четири в Китай и четири в две атомни електроцентрали в Съединените щати. Въпреки това, загубата на компетентност поради почти три десетилетия застой и „минимализъм“ при проектирането на нов реактор веднага се усетиха.

Изграждането на всички реактори е придружено от постоянни технически проблеми, забавяния и колосални превишавания на разходите.

Китайците се справят най-добре с проблемите, като предписват високо ниво на локализация в договорите (в последните два реактора достига 70%, включително изготвянето на самите реактори в Китай) и прякото им участие в управлението на строителството - цената се увеличава "само" с една четвърт, а забавянето на въвеждането в експлоатация, отново, "само" 4-5 години. Познавайки традиционните китайски „практики“, логично е да се предположи, че те са закупили AP1000 не защото са били убедени в предимствата му пред конкурентите, а за да се запознаят с американските технологии в тази индустрия. В същото време, в резултат на подобно сътрудничество, китайските компании предявиха искове срещу “Уестингхаус” за общо 3,24 милиарда долара щети, както и за 553,9 милиона долара пропуснати ползи.

В самите Щати всичко се оказа много по-тъжно. Цената почти се е удвоила, сроковете традиционно са нарушени и на този фон компаниите, участващи в проекта в АЕЦ “Вогтъл” в Джорджия, предявиха насрещни искове една срещу друга на фона на спора кой трябва да поеме увеличението на цената на проекта .

След продължителни преговори, не без натиск от страна на американските власти, компаниите-участнички успяха да се договорят за увеличение на цената на строителството и бяха определени сроковете за въвеждане в експлоатация - ноември 2021 г. и ноември 2022 г. съответно (първоначално пускането им беше планирано през 2016 и 2017 г.). Към момента се знае за текущи изпитания, но няма съобщения за въвеждане в експлоатация.

Но в АЕЦ “Самър” в Южна Каролина участниците в проекта не успяха да се споразумеят и през 2017 г. беше решено да се откажат от по-нататъшното строителство, след което се получи "неликвидност" под формата на два реактора и много друго оборудване на стойност милиарди долари.

Проблемите, свързани с изграждането на тези реактори, и липсата на нови договори доведоха до това, че през 2017 г. “Уестингхаус” подаде молба за несъстоятелност.

И ето "пробив"! По време на посещението на Владимир Зеленски в Съединените щати през август украинският “Енергоатом” подписа споразумение с “Уестингхаус” за съвместно изграждане на реактори на АЕЦ Хмелницки като пилотен проект, а впоследствие и на още четири блока. „Общата стойност на проекта е около 30 милиарда долара“, каза Зеленски ентусиазирано в “Туитър”.

Имайте предвид, че сумата от 30 милиарда за 5 реактора изглежда дори подценена, тъй като два реактора в АЕЦ “Вогтъл”, според текущите оценки, трябва да струват 27 милиарда. Впрочем, в случая засега се говори единствено за намерения, при това ръководството на “Енергоатом” успя да обяви наполеонови планове за изграждане на 14 реактора в Украйна до 2040 г., естествено, използвайки технологиите на “Уестингхаус”.

През последните дни "Енергоатом" и "Уестингхаус" вече подписаха два "твърди" договора за изграждането на два нови реактора в АЕЦ "Хмелницки". Едно от споразуменията предвижда закупуване на услуги от американска компания за проектиране на силови агрегати, а другото е за закупуване на тренажор и оборудване с дълъг експлоатационен живот. Планира се изграждането на един реактор да отнеме пет години и да струва 5 милиарда долара.

Ясно е, че говорим за същите два реактора, висящи с на “Уестингхаус” от АЕЦ “Самър”, които сега трябва да бъдат поставени в АЕЦ “Хмелницки”, където строителството на 3-ти и 4-ти реактор е започнато през последните години от съществуването на СССР, а след това спира.

Украинските власти многократно се връщаха към тази тема, търсейки варианти за завършване на строителството. На 30 април 2010 г. на среща на министър-председателите на Русия и Украйна е взето решение за сътрудничество между “Росатом” и Министерството на горивата и енергетиката на Украйна при изграждането на третия и четвъртия реактори на “АЕЦ Хмелницки”, но през 2015 г. Порошенко подписа закони за прекратяване на сътрудничеството с Русия при изграждането на въпросните реактори.

Сега, както можете да разберете, съветският недовършен обект трябва да бъде адаптиран за реактори от съвсем различен тип, американски. Можем да гадаем доколко е безопасно това.

Най-"пикантното" в сключените договори обаче е различно. “Уестингхаус” вече няма да бъде главен изпълнител. Днес официалната позиция на компанията е да контролира по-добре строителния процес и да доставя собствено гориво в бъдеще.

Компанията казва: „Украйна има силна ядрена индустрия, включително конструктори и доставчици. Това вдъхва голямо доверие в способността на “Енергоатом” и “Уестингхаус” да доставят успешно планираните блокове AP1000, използвайки уроците, научени от шест други блока AP1000 на “Уестингхаус”, както и богатата история на “Енергоатом” да изгражда и експлоатира реактори с вода под налягане”.

Там също така уточняват, че графикът на строителството и датите за въвеждане в експлоатация на новите реактори са от компетенциите на “Енергоатом” и че той ще бъде „основната отговорност за тези зони“. С други думи, „бизнесът ни е малък“ – да доставяме оборудване и да извършим монтажа и пускането му в експлоатация, а самото строителство ще бъде извършено от “Енергоатом”.

Все още не са намерени кредитори или инвеститори за проекта. Най-вероятно няма да мине без държавни гаранции от Украйна, които трябва да бъдат одобрени от Върховната Рада. Споразумението обаче вече е подписано и съответните задължения за много милиарди (все още се стесняват да озвучат пълната сума на сделката) вече са поети.

И независимо как върви строителството, американците ще си получат парите за неликвидните активи, ръждясали в складовете. По отношение на неговите перспективи има наистина огромни въпроси: организациите, участващи в изграждането на атомни електроцентрали в Украйна, са престанали да съществуват отдавна, съответните умения са напълно загубени.

Като цяло е добре известно как практически всички големи проекти се изпълняват в Украйна. Медиите дават пример за изграждането на охладителни басейни за Южноукраинската АЕЦ. Строителството им започна през 2016 г., като се планираше да започнат да работят след три години, а сега те ще бъдат привършени през 2022 г. с повече от удвоени разходи. Дори оперативният щаб не помогна. И този проект е много по-прост от новите реактори.

Но сградите и инфраструктурата на АЕЦ са класифицирани като обекти с повишена сложност и изисквания за безопасност, не по-малко критични от оборудването, инсталирано в тях. Следователно „перспективите“ за изграждане на АЕЦ с украински „компетенции“ не могат да не предизвикват голямо безпокойство. Можем само да се надяваме, че нещата няма да достигнат до пускането на апаратите на “Уестингхаус” в Украйна.

Мисля, че самата американска корпорация разчита на същото. В крайна сметка няма причина да се смята, че “Уестингхаус” е решил всички технически проблеми, довели до фиаското на АЕЦ “Самър” , а също до закъснения, щети и неустойки в други станции.

Основното е, че сега компанията ще получи пари почти във всеки случай (за вече произведеното, но оказало се напълно безполезно за някого оборудване за милиарди).

В резултат на това парите на народа на Украйна ще помогнат на една от най-важните американски корпорации да оцелее и да премине през „финансово възстановяване“. Не са ли за това колониите?

Превод: В. Сергеев