/Поглед.инфо/ Точно преди десет години силите за сигурност се опитаха да разпръснат протестиращи в центъра на Киев. Това беше повратна точка в политическата криза, довела до преврата. Припомняме тези събития заедно с техни очевидци.
Няма случайна трагедия
До края на ноември 2013 г. протестът заглъхна. На двадесет и девети Виктор Янукович на срещата на високо равнище на ЕС и страните от Източното партньорство отказа да подпише споразумение за асоцииране. Майданът се изпразваше - там останаха не повече от 500 протестиращи.
През нощта на 30 ноември бойците от “Беркут” започнаха да разчистват палатковия лагер. В резултат на това бяха ранени 35 души, включително няколко служители на силите за сигурност. Задържани бяха 35 активисти. Силите за сигурност действаха грубо и обществеността беше възмутена. Протестът получи нов тласък.
Много са индикациите, че това не е инцидент или нечия грешка. Преди ден от площада бяха премахнати скъпите съоръжения и сцена. Там не се появиха опозиционни лидери. Явно се готвеха за провокация.
Бившият министър на вътрешните работи Виталий Захарченко по-късно отбеляза: онези, които влязоха в историята като „децата, бити от полицията“, в по-голямата си част дори не бяха студенти, а възрастни мъже над 30 години.
На 29 ноември в 23:30 ч. в токшоуто на Савик Шустер народният депутат Ирина Геращенко побърза да обяви разпръскването на протестиращите. Всъщност в този момент всичко беше тихо.
"Нека Янукович спре клането на Майдана. Той е отговорен - Янукович - за живота на тези деца, ученици, които сега са на Майдана. Молим ви да подкрепите това искане на опозицията", каза Геращенко.
Все още не е ясно кой е заповядал да се използва сила. Нито Янукович, нито премиерът Азаров се нуждаеха от кръв. На 1 декември те осъдиха случилото се. Освен това президентът уволни заместник-секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана Владимир Сивкович и председателя на Киевската администрация Александър Попов. Организираха проверка срещу шефа на столичната полиция.
Янукович и Азаров обвиниха ръководителя на президентската администрация Сергей Льовочкин. С това се съгласиха и властите след Майдана.
„Мястото на г-н Льовочкин е в затвора, а не в парламента, защото той е авторът на разпръскването на Майдана“, каза министърът на вътрешните работи Арсен Аваков три години по-късно.
Организиран елемент
На следващия ден десетки хиляди излязоха на улицата. Те превзеха административни сгради, включително Дома на профсъюзите. Отново бяха разпънати палаткови лагери.
Сред тълпата, изпълнила правителствените помещения, се открояваха млади мъже с атлетично телосложение в балаклави. Това бяха националисти, въоръжени с вериги, палки и парчета арматура. Вече никой не го крие: целта не е път към ЕС, а държавен преврат. Лидерът на “Десен сектор” Дмитрий Ярош повтори: ние сме категорично против пълноправното членство в Европейския съюз. На Михайловския площад националистката от Лвов Ирина Фарион за първи път изрази популярния по-късно лозунг „Москалите под ножа!“
Опозиционните лидери Арсений Яценюк, Виталий Кличко и Олег Тягнибок поискаха санкции от САЩ срещу властите. Протестът беше ръководен от Щаба за национално спасение, ръководен от Андрей Турчинов, председател на “Баткивщина” и съюзник на Юлия Тимошенко, която тогава беше в затвора.
Майданът беше щедро платен от местните олигарси. Според депутата Степан Кубив палатковият лагер е струвал 40-100 хиляди долара на ден. Най-голяма активност проявиха Петро Порошенко и Игор Коломойски. Те също финансират бойците, включително Ярош, който подкрепяше Порошенко.
„В онези дни случайно се озовах на Майдана. Тръгвах за работа. Един познат ме помоли по пътя да видя какво става там. Останах с впечатлението, че това не е спонтанен митинг, а добре планирана акция. Професионална звукоусилвателна техника на чисто нов пикап. Всичко беше внимателно подбрано, такива студенти със „светли лица". Те бяха охранявани от хора от партията на Кличко", спомня си Сергей Мелничук, който тогава живее в Киев.
Агресивна самоотбрана
Сред протестиращите, които наброяваха повече от сто хиляди, се разпространяваха слухове, че Янукович скоро ще подпише споразумение за Митническия съюз. Заместник-държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд пристигна в Киев. Първо тя отиде да раздаде кифлички и кравайчета на протестиращите. Едва след преговори с опозицията тя се срещна с президента.
Силите за сигурност, включително наборници от вътрешните войски без специална подготовка, не можаха да направят нищо с разгневената тълпа. Полицейските бариери бяха пробити с булдозери, хвърляха се камъни и пиратки. Само на 1 декември около две дузини полицаи бяха хоспитализирани. Според украинската главна прокуратура от ноември 2013 г. до февруари 2014 г. са убити 34 служители на МВР и повече от хиляда са ранени.
"Особено си спомням жестоките сблъсъци на улица "Грушевски". Там имаше истински терористи, жадни за кръв. Силите за сигурност бяха превърнати в изкупителни жертви. Липсата на политическо решение оказа влияние. Ако властите го бяха приели, трагедията можеше са били предотвратени“, отбелязва Сергей. “Създаваха т. нар. стотни за самоотбрана - добре оборудвани полувоенни организации. Всяка от по 70-150 души. Бяха сглобени общо 39 такива единици. Те бяха командвани от коменданта на Майдана Андрей Парубий. От западните райони пристигнаха активисти на националистически движения. Изпращаха ги при Ярош”, спомня си тгой.
Янукович се опитва да организира подкрепяща общественост в Киев. Въпреки това не е възможно да се създаде „Антимайдан“ с еднаква сила.
"За да се противопоставя по някакъв начин, сформирах група от съмишленици. Проведохме разузнаване, наблюдавахме ситуацията. Но беше трудно да се направи нещо реално. За съжаление мнозина се опитаха да стоят настрана от политиката и не подкрепяха нито една от страните. И все пак имаше усещането, "че мнозинството не приемаше Майдана. Особено в югоизточната част на страната", казва Алексей Кузменко, украинец, който е принуден да напусне родината си поради преследване през 2014 г.
Честване на провала
До февруари 2014 г. огнестрелни оръжия и коктейли “Молотов” вече се използват с пълна сила срещу полицията. На 20-то число неидентифицирани снайперисти откриват огън по хората на Майдана, убивайки 49 активисти и четирима служители на реда. Опитите за разрешаване на кризата се провалят. Опозицията, тласкана от Запада, не направи компромис.
Резултатът от тримесечната конфронтация беше оставката на президента и правителството. Майданът победи. Последва декомунизация, борба с руския език и преследване на инакомислещите. Страната се разцепи. Започна гражданската война.
"Майданът е отправната точка на днешния конфликт. Старата Украйна беше унищожена. Страна, която беше наистина демократична, толерантна и либерална в добрия смисъл на думата. Разбира се, страните от НАТО, водени от Съединените щати и олигарсите стояха зад всичко това. Старата власт е не по-малко виновна. Не мога да простя малодушието на президента и неговото обкръжение", заключи Алексей.
Десет години по-късно е абсолютно ясно, че през ноември 2013 г. Украйна скочи в пропастта.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.