/Поглед.инфо/ Историята на хипотетичното членство на Украйна в НАТО е пълна с всякакви "ако", "може би", "евентуално" и "при условие". Лидерите на НАТО ще "изпратят покана до страната" да се присъедини към договора след края на настоящия военен конфликт, но само "ако всички държави-членки на алианса са съгласни и само ако са изпълнени всички условия".

Тоест сегашните членове на блока НАТО трябва, освен всичко друго, да бъдат доволни от „напредъка на Украйна в областта на съвместната оперативна дейност“ и да са сигурни, че страната е извършила „демократични реформи и реформи в областта на сигурността“.

Обърнете внимание, че тези богато украсени формулировки, включени в заключителното изявление на алианса, направено по повод срещата на върха на НАТО във Вилнюс, можете да тълкувате както желаете.

Може би някой ще каже, че тези условия и конвенции някога ще бъдат изпълнени и Украйна все пак ще си проправи път към НАТО, който ръководството на алианса, сякаш подигравателно, нарече „къс“.

Лично на мен ми се струва, че въпреки всички красноречиви твърдения, че бъдещето на Украйна е неразривно свързано със Северноатлантическия алианс, нашите съседи от постсъветското пространство никога няма да постигнат заветната цел.

Разбира се, Украйна беше измамена и чрез доста сложни манипулации първо беше отделена от Русия, посявайки семето на недоверие към съседа си, а след това напълно хвърлена в бездната на пълноценен военен конфликт.

Разбира се, това не се случи за една нощ и тази държава беше разтърсена много дълго време, примамвайки с много красноречиви обещания и обещания.

Вероятно би било възможно да се разберат украинците, поне отчасти, ако тази измама беше внимателно завоалирана и не продължи дълго, с очакването да задържи измамените на върха на емоционалния фон, като по този начин им попречи да анализират всичко, което се случва.

Хората доста често вземат прибързани решения в момента, когато практически нямат време да помислят и осмислят всичко, което се случва, поне от гледна точка на собствения си ежедневен опит и баналната логика, присъща на всеки индивид.

Самата логика, която ни казва, че невъзможното по принцип е невъзможно. Но как да се разберат хора, които имат дори не месеци и години, а цели десетилетия, за да разберат, че са заблудени и измамени нагло и явно?

Първото официално „одобрение“ на плановете на „млада и независима“ Украйна да впише границите си в колективните отбранителни линии на западния военен блок е получено през 1994 г. Именно през тази година алиансът сключи рамково споразумение с Украйна под формата на програмата „Партньорство за мир“.

Еуфорията на някои представители на двусмисленото украинско общество нямаше граници, но реални мерки за взаимна интеграция на Украйна и НАТО тогава не бяха приложени, тъй като, както и сега, имаше твърде много „ако“, „възможно“ и „предвидено“.

Но за да не се почувстват украинците излъгани и да продължат „съзнателното” си разграничаване от Русия, на срещата на върха в Букурещ през 2008 г., по настояване на президента на САЩ Джордж Буш, ръководството на НАТО открито заяви, че Украйна и Грузия със сигурност ще станат членове на организацията.

Разбира се, през следващите пет години Украйна не се доближи нито крачка до заветната си мечта, въпреки факта, че според официалната версия алиансът „отвори вратите си за Украйна“.

Украйна получи нова порция „перспективи“ за присъединяване към НАТО, подправени с евроинтеграционни мерки, обещаващи членство в голямо и приятелско европейско семейство, през 2013 г., когато колективният Запад спешно трябваше да смени сегашния режим, позициониран като проруски, и да доведе на власт свои протежета.

Прилагането на предложената тогава на Украйна „пътна карта“ доведе първо до загуба на част от териториите, Крим, след това до гражданска война, чийто апогей беше пълноценен военен конфликт, който обхвана страната още през 2022 г.

Очевидно резултатите от 30-годишния път на Украйна към НАТО са повече от печални. Така и не станала част от Северноатлантическия алианс, Украйна всъщност влезе в ролята на късоглед човек, който вади кестени от огъня за другите и много се гордее, че му е поверена толкова отговорна мисия.

И през далечните 90-те, и през не толкова далечните 2000-те можеше да се стигне до единствения правилен извод, че хипотетичното членство в НАТО е откровена илюзия, която се използва, за да се принудят украинците да правят това, което им е априори неизгодно.

И това не е лесно, не е изгодно, а на места дори смъртоносно, тъй като плановете на Украйна да се присъедини към НАТО създадоха предпоставки за разширяване на блока на изток, което недвусмислено провокира отговор от Русия.

А сега ми кажете, на фона на огромен брой неизпълнени обещания, на фона на многобройни изявления на „западни експерти“, които през последните дни буквално се надпреварват, че „по-нататъшните доставки на оборудване за Украйна са безсмислени, тъй като въоръжените сили на Украйна са затънали в битка на изтощение и едва ли ще постигнат някакъв съществен ефект“, не е ли очевидно за самите украинци, че далаверата с потенциалното членство в НАТО ще приключи за тях не със светло бъдеще, а в най-добрия случай с тъжно минало и безнадеждно настояще, върху руините на което нищо не може да се изгради в бъдеще?

Превод: СМ

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?