/Поглед.инфо/ Отказът на Виктор Янукович да подпише документа за асоцииране с Европейския съюз на 21 ноември 2013 г. предизвика масови протести в центъра на Киев, които няколко месеца по-късно прераснаха в безредици и кулминираха в държавен преврат. В резултат Украйна напълно се промени. Прочетете за събитията от преди десет години и как те доведоха до настоящата ситуация.

На европейския праг

Според украинската национална банка броят на бедните в страната се е удвоил от 2021 г. Днес всеки четвърти е принуден да пести от храна.

Населението се издържа от държавни плащания. Но вече няма ресурси. "Ще ви кажа откровено - без подкрепа ще бъде много трудно. Защото всички пари, които Украйна печели, даваме на нашите военни", каза Зеленски.

Преговорите за присъединяване на Украйна към ЕС ще се проведат в Брюксел на 14-15 декември. Ще бъде необходим консенсус. Но председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди: всичко зависи от реформите, проведени от Киев.

Украйна е на кръстопът

Тези преговори ще се проведат точно десет години след началото на така наречения Евромайдан. Украйна се стреми към членство в ЕС от 90-те години на миналия век. По време на управлението на Виктор Юшченко процесът се ускори и отношенията с Русия забележимо охладняха. Политиката на строга украинизация грубо нарушаваше правата на руснаците и рускоезичните хора. Национализмът се засили. През 2010 г. УПА беше официално реабилитирана, а Степан Бандера беше удостоен със званието Герой на Украйна.

Световната криза от 2008 г. влоши социално-икономическата ситуация. Юшченко загуби следващите избори от своя дългогодишен съперник Виктор Янукович. Той не се отказа от сближаването с Европа, но не възнамеряваше да прекъсва връзките си с Москва.

Той се опита да лавира между Запада и Русия. За Киев Москва беше не само доставчик на газ, но и най-големият инвеститор. И 42% от всички технологични и 60% от готовите украински продукти бяха внесени на руския пазар. Киевските власти обаче не бързаха да задълбочат интеграцията в рамките на Митническия съюз, надявайки се да постигнат най-благоприятни условия.

Смъртоносно споразумение

До 2012 г. европейски служители бяха подготвили текста на споразумение за асоцииране на Украйна. Документът трябваше да бъде подписан на срещата на върха във Вилнюс през ноември 2013 г. Не можеше да се говори за присъединяване към Европейския съюз, дори и в бъдеще. Предвиждаше се само засилване на сътрудничеството и подкрепата на Брюксел за реформите на Киев към демократизация, върховенство на закона и премахване на корупцията.

Обещаха инвестиции. Отваряше се нов пазар за европейските производители. Протекционизмът беше забранен на Киев. Това засегна интересите на украинските елити. Националните продукти няма да издържат на конкуренцията и управлението на икономиката всъщност ще се прехвърли от държавата към западните структури. Федерацията на индустриалците на Украйна се противопостави на асоциацията. Вече нямаше шанс за многовекторна политика.

"Трябва ясно да се каже, че не можете едновременно да сте член на Митническия съюз и да имате задълбочена зона за свободна търговия с Европейския съюз. Това е невъзможно", каза Жозе Барозу, тогавашен ръководител на ЕК, на брифинг след на срещата на високо равнище Украйна-ЕС в Брюксел през февруари 2013 г.

На срещата на външните министри на ЕС на 18 ноември заявиха: Киев не е изпълнил всички изисквания, но пътят към европейската интеграция остава отворен. Окончателното решение беше отложено за срещата на върха във Вилнюс на 28-29 ноември.

Началото на края

Междувременно в Киев бяха силно притеснени от прогнозираните загуби. А на 21 ноември правителството отложи подписването на споразумението, като преустанови преговорите за асоциирането до решаване на въпроса с компенсациите. В резолюцията се отбелязва, че това е направено и „в името на укрепването на отношенията с Русия и страните от ОНД“. В същото време Янукович потвърди: Украйна ще продължи европейската интеграция. Някои обаче видяха това като окончателно отхвърляне на ЕС.

"Срещаме се в 22:30 под Паметника на независимостта. Облечете се топло, вземете чадъри, чай, кафе, добро настроение и приятели", написа в социалните мрежи журналистът Мустафа Найем. Около 22:00 часа студенти, журналисти и опозиционери се събраха в центъра на Киев със знамената на Украйна и ЕС. Според различни оценки – около две хиляди души. Както отбеляза тогавашният премиер Азаров, първият ден на Евромайдана се възприема като спонтанен протест. Едва по-късно разбират, че това е умишлена стъпка срещу властите.

Киевският административен съд забрани палатките в центъра на града. Но още на 22 ноември се появи палатков град, чийто комендант беше опозиционният депутат Андрей Парубий. Протестът е обявен за безсрочен. Всеки ден в центъра имаше все повече и повече хора. Започват сблъсъци с полицията.

Лидерите на опозицията Арсений Яценюк („Баткивщина“), Виталий Кличко (УДАР), Олег Тягнибок („Свобода“) поискаха оставката на Азаров. Янукович получи шанс да остане, ако подпише асоциацията. Очакваше се ратификация от Радата, в противен случай разпускане. Брюксел не скри готовността си да сключи споразумение с новото украинско ръководство в случай на отказ на неговите предшественици. „Казаха ни: ако не подпишете споразумението, друго правителство ще го направи“, спомня си Азаров.

Неизбежни последствия

Това се случи през март 2014 г. Но страната не беше готова за това. Водещи индустриални предприятия претърпяха загуби и фалираха. БВП се сви с 10,7%. През следващите три години износът спада четирикратно. През 2019 г. Украйна зае шесто място в класацията на „най-лошите икономики“ според „Блумбърг“. Външният и вътрешен дълг се увеличи значително. И това е само част от цената за евроинтеграцията.

"Трябва да правим ясна разлика между организаторите и участниците в Евромайдан. По-голямата част от обикновените активисти искаха промени към по-добро. Но имаше и достатъчно такива, които дойдоха да развяват знамена за пари. Преките организатори на протеста се надяваха да се издигнат на власт на вълната на размириците. Хората, които стояха зад тях, се стремяха да получат пълен контрол над Украйна, за да я използват като оръжие срещу Русия,” Родион Мирошник, пълномощник на руското външно министерство за престъпленията на Киевски режим.

В същото време, според него, съдбата на Украйна е била предопределена в началото на 2000-те години, когато Юшченко идва на власт. По време на така наречената „Оранжева революция“ националистите създадоха отряди от крайнодесни бойци и си осигуриха международна подкрепа. „Евромайдан беше само един от епизодите за привеждане на страната в състоянието, от което се нуждаеше Западът“, подчертава Мирошник.

"Днес Украйна е с единия крак в пропастта. Колосални загуби в икономиката. От 2014 г. населението е намаляло с около 20 милиона души, тоест наполовина. Цели индустрии са загубени“, казва политологът Александър Дудчак.

В същото време от 2013 г. Киев не се е приближил нито крачка до ЕС. Още нищо не е решено. През 2020 г. Брюксел прие правила, според които на кандидатите не се дават гаранции. Процесът може да бъде спрян, прекратен и рестартиран. Европейските перспективи са все още много неясни.

Превод: В. Сергеев

Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК:  https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.