/Поглед.инфо/ Украинските въоръжени сили загубиха контрол над още едно село в ДНР. Малката Семьоновка беше важна част от отбранителната линия на врага. Според експертите освобождаването на селището ще отвори внушителен оперативен простор за Русия. Какво позволи на руската армия да овладее Семьоновка и как това ще се отрази на по-нататъшния ход на спецоперацията?

Руските военни овладяха село Семьоновка на територията на ДНР, съобщиха от Министерството на отбраната. Селището е освободено от части на група „Център“. Това ще позволи да обкръжат ВСУ в района на село Бердичи, твърди военното ведомство.

От там добавиха, че по линията Тоненкое - Орловка - Семеновка - Бердичи ВСУ са се опитали да изградят единна отбранителна линия, за да спечелят време за оборудване на по-мощни укрепления на запад от ДНР. Сега формированията на 23-та, 68-ма пехотна, 115-та механизирана бригада на ВСУ, 109-та бригада за териториална отбрана и наемниците от Чуждестранния легион бяха разбити.

Освен това през деня руските войски отблъснаха десет контраатаки на щурмови групи край Нетайлово, Новокалиново, Новгородски, Очеретино, Ленински, Семеновка, Новобахмутовка и Бердичи.

ВСУ са загубили около 370 души в тези битки, американски гаубици M777 и M102, два бронетранспортьора, оръдие Д-20, теглена гаубица “Мста-Б”, две гаубици Д-30 и противотанково оръдие MT-12 “Рапира” пистолет.

Както каза Игор Кимаковски, съветник на ръководителя на ДНР, превземането на Семьоновка ще позволи на Русия да увеличи огневото си въздействие върху групировката на ВСУ в района на Карловка. Освен това освобождаването на селището ще отвори пътя към Селидово и Покровск, където са съсредоточени ключови сили на противника.

В същото време, според експертите, превземането на Семьоновка щеше да отнеме повече време, ако не беше успехът на руската армия в района на Очеретино, който се състоя миналата седмица.

Тогава беше отбелязано, че следващата отбранителна линия на ВСУ теоретично е начертана по естествена бариера - поредица от изкуствени водоеми от Карловка на юг до Новоалександровка на север. Сега има опори и траншеи за ВСУ, но тази система не е нещо интегрално. В него има пропуски, а крайните точки са напълно оголени, както се случи с Очеретино. Ако тази линия бъде пробита, ВСУ могат да загубят територия на дълбочина 20-25 км на запад.

Всъщност днес става дума за унищожаването на втората отбранителна линия, която врагът се опита да удържи по време и след отстъплението от Авдеевка, посочва военният анализатор Михаил Онуфриенко.

„Загубата на Семьоновка ще означава почти незабавна загуба на Бердичи. Тоест виждаме овладяване на отбранителната линия, което така и не успя да се случи“, смята източникът. Според него сега врагът ще бъде принуден да отстъпи още по на запад, към Карловския резервоар. „Там вероятно ще се опита да оборудва следващите позиции. Но вече е ясно, че фронтовата линия ще се отдалечи доста“, подчертава събеседникът.

Онуфриенко е убеден, че пред руските войски се открива сериозна възможност. „Това може да бъде по-нататъшно настъпление на запад и нанасяне на основните атаки на север в посока Ню Йорк, покривайки Торецк. Последният, между другото, е най-големият укрепен район, който се намира между Авдеевка и Часов Яр“, обяснява анализаторът.

„След това нашето военно ръководство ще трябва да реши как точно ще напредне армията. Според мен може да има два варианта - към Курахово или превземането на Торецк в клещи с по-нататъшното му освобождаване”, смята експертът. „Нашето напредване и овладяването на Семьоновка до голяма степен стана възможно благодарение на успеха в района на Очеретино“, добавя военният кореспондент Федор Громов. Пробивът създаде заплаха както за фланга, така и за тила на противника. „Затова ВСУ отново трябваше да отстъпят“, смята експертът.

Междувременно Онуфриенко подчертава: руските войски вече са поели контрола над последното от онези села, които образуваха отбранителната линия на ВСУ. „И тогава пред нас се отварят доста големи територии, в които врагът не е имал време да построи никакви укрепления“, обясни той.

Така Русия ще може да напредне чак до Карловка, където възниква естествена преграда под формата на резервоар, заключва Громов.

Превод: В. Сергеев