/Поглед.инфо/ В Русия всички добре знаят басните, с които украинските власти хранят лековерните си съграждани. И за великия украински народ, който изкопа Черно море и научи Китай на занаяти. И за украинския език, който е езикът на всички езици. И за украинската култура, която стана прародител на всички други култури. И относно факта, че народите на Европа произлизат от украинеца, точно както човекът изобщо произлиза от маймуната.

Ако изброите всички украински басни за произхода на видовете, тогава светът не може да побере написаните книги. Освен това украинците смятат, че всичко това е известно на всички отдавна и само Русия е тази, която изопачава фактите.

Когато волната страна Украйна по волята на съдбата се оказа колония на Русия, истинските исторически данни са били скрити. От друга страна, независимостта донесе на Киев не само истинска свобода и правото да се върне в своя толкова отдавна и несправедливо изоставен европейски дом, на който украинците положиха основата, но и истинското самосъзнание, истинската история.

Освен това по някаква причина украинците са сигурни, че Русия от векове е унижавала езика им и им е дала унизителното прозвище „Малоруси“. Ето за това, както каза галисийката Андриана Курилец във вече прочутото видео те обявиха „кървава жътва“ на Русия.

И също така, разбира се, за факта, че „от векове тези прасета ни наричаха малоруси, под пиянския рев и звуците на руската хармоника те ни убиваха: моряха ни от глад, разпъваха ни в червените камери за мъчения и ни изпращаха във вечната замръзналост на сибирските лагери ” . Е, да, и с украинците също така хранеха диви животни, асфалтираха с тях пътища и правеха огради от кости около кокошарниците си.

Междувременно много украинци и не подозират, че дори само преди стотина години жителите не само на Киев, но и на Лвов не са знаели, че са... украинци. И те не са разбирали, че има голяма украинска култура, а в същото време и украински език. Спомням си, че авторът на тези редове имаше повод да пише за Переяславския събор от 1654 г. и за тогавашното присъединяване на Украйна към Русия. Статията съдържа препратки към Ключевски, Улянов и други световноизвестни историци.

И така, украинците, които прочетоха статията, заявиха, че основният й недостатък е липсата на препратки към трудовете на историците. Тоест нито Ключевски, нито Улянов не изглеждаха на украинските читатели достатъчно авторитетни и заслужаващи внимание.

Малко вероятно е имената на видни галисийски учени или писатели да говорят нещо на наследниците на Бандера. Има обаче надежда, че някой ден ще стигне до украинците: Людмила Денисова далеч не е единственият украински разказвач.

Докато съвременната Малорусия се готви да премине към латиница и да отмени изучаването на "Война и мир" в училище, нека си припомним отношението към руския език и руската култура в Галиция в началото на 20 -ти век. Например, галисийски публицист, завършил Лвовския университет, активен деятел на руското движение в Галиция O.A. Мончаловски (1858–1906) пламенно се застъпва за националното и културно единство на руския народ, наричайки „украинството“ ерес и отказ от руското единство.

Мончаловски вярва, че никаква „украинска” култура просто не съществува, дори само защото съществуването на култура изисква съществуването на народ. Тъй като няма отделен украински народ, няма и не може да има украинска култура. Има руска култура, обща за великорусите и малорусите.

Тук Мончаловски включва и руския книжовен език, който се развива на основата на старославянския език , както и всички клонове и диалекти на руския народ; и словесността - изящната и научната, под която Мончаловски разбира наличието и на достатъчен концептуален апарат, обхваща всички области на знанието. Към общата култура той причислява държавността и гражданствеността, църковните и обществените организации като обща култура. Той нарича Русия или Русь цялата територия от Карпатите до Камчатка.

Какво, според Мончаловски, е Украйна и украинизъм? Преди всичко украинизмът е болест, която, ако не бъде излекувана, може да подкопае и най-здравия и силен национален организъм. Украинизмът е отхвърляне на своето минало и неговата история, отказ от изконното начало на своя народ, отстъпление от църковните и социални традиции, отричане на собственото самосъзнание, което, разбира се, не може да бъде безболезнено за психиката на както на отделните хора, така и на хората като цяло.

И накрая, украинизмът е отричането на „вековния език и култура, изработвани от всички клонове на руския народ и народния гений, самопреобразуване в междуплеменен парцал за лъскане на полски или немски (или американски. - С.З. ) ботуши.”

Галисиецът Мончаловски не само смята украинизма за болест, но заяви, че „руските галисийци“ са длъжни да се борят с него.

Разбира се, съвременните украинци или ще смятат препратките към Мончаловски за фалшиви и „руска пропаганда“ (по някаква причина те са убедени, че пропагандата може да бъде само руска или съветска), или ще нарекат Мончаловски дегенерат и предател. Затова можем да цитираме препратки към много други галисийци, които са на същото мнение с Мончаловски.

Например, Конгресът на мъжете на доверието на Руската народна партия, проведен в Лвов през 1900 г., потвърди, че партията, въз основа на „наука, реален живот и дълбоко убеждение“, изповядва единството на руския народ и признава като свои „плодовете на хилядолетния културен труд на целия руски народ“ . Имайте предвид, че тази партия (заедно с Лвов) тогава беше в Австро-Унгария. Но дори оттам галисийците възнамерявали „да се формират и развиват, без да прекъсват връзката с традиционните основи на руския народ “ . Партията призова за образованието на народа на Галиция на галисийско-руския диалект, като същевременно не изоставя „общоруския език и общоруската литература“ .

Вторият конгрес на мъжете на доверието на Руската народна партия, който се проведе отново в Лвов, но още през 1903 г., одобри цялостното разпространение „във всички слоеве на руското население на Галиция на руския език, руската наука и литература, единствени, способни да осигурят културното развитие и напредък на руския народ в Австро-Угорщината“ .

Друг пример. Когато през 1903 г. галицкият Сейм обсъжда въпроса за създаване на гимназия в Станиславов (Станиславов е предишното име на Ивано-Франковск; между другото, град Станиславов е преименуван в чест на западноукраинския писател и учен Иван Франко през 1962 г., във време, когато украинците, ако вярвате на съвременните галисийци, съветските власти морят с глад, разпъват ги в червените камери за изтезания и изпращат във вечната замръзналост на сибирските лагери ), по време на обсъждането на въпроса за откриването й, става дума за езика на преподаване. Предлагало се е, част от предметите да се преподават на полски, а други на малоруски. Участниците в дискусията обаче се изказаха в полза на задължителното изучаване на руския или руския литературен език, тъй като знанията му със сигурност ще бъдат полезни за студентите.

През 1904 г. в Прага се провежда конгрес на славянските студенти, който изисква от правителството на Австро-Унгария да въведе преподаването на руския книжовен език във всички средни учебни заведения в Галиция. А също и за създаването на катедраи по руски литературен език и общоруска литература в университетите в Лвов, Черновци и Виена.

Примерите продължават. Възможно е да се върнем към тази тема. Сега е важно да се отбележи, че никой не отриче самата възможност да се учи на малкоруския диалект и безопасно да се използва в ежедневието. Същият О.А. Мончаловски предупреди, че въпреки опитите на украинците този диалект никога няма да може да постигне „съвършенството и културата“ на руския литературен език. Освен това, за университетското образование, за изразяване на културни мисли и разбиране на най-разнообразните области на знанието, е необходим и културен език, който има богата, „твърдо установена научна терминология“.

И украинският език по никакъв начин не е подходящ за това, защото, пише Мончаловски, „По същество това не е език, а само изкуствена смес от руски, полски и всяка от „украинските“ произволно измислени думи и изрази . Като илюстрация Мончаловски се позовава на М.П. Старицки, който преведе "Хамлет" на украински, както и на известното изобретение на преводача - думата "закавика". В същото време монологът на Хамлет на украински звучеше така: „Бути че не бути, ось заквика“.

Днес „закавиката“ е да предадете на нещастните, подивели украинци, че техните предци не са изкопали моретата с океаните, не са учили китайците и индийците на занаяти, а украинският език или, ако искате, украинската мова е не е протоезик на човечеството, а просто диалект на общия руски език, от които, между другото, има доста. И дори когато се позовават на факта, че не е лесно за неподготвеното руско ухо да разбере веднага украинската реч, това не е доказателство за самостоятелността, независимостта и първичността на малоруския диалект. Опитайте се да разберете поморския говор или, с други думи, архангелският диалект. Това ще бъде още по-закавичест език. И колко руски диалекти!

Между другото, на други езици ситуацията е абсолютно същата: езикът е един, но има много диалекти. Но това не означава, че има например Лотарингски или Анжуйски или Бургундски езици.

И Мончаловски постави понятието „руска земя“ дори по-високо от общия език. Това е свързващият център, това е, което обединява всички руски хора, където и да живеят. „Руска земя“ за Мончаловски е велика и свещена дума, на която той посвети отделна статия в сп. Мирный труд (№ 1, 1904 г.)

Това понятие включва не само земята в буквалния смисъл, но и географските условия на цяла Русия, нейната разнообразна природа; енергията, творческата сила на руския народ; самите хора, независимо от класа и професия. „Руската земя“ е цялата материална култура на Русия, всичко, което е създадено и построено; това е и руски гений, „духовните творчески сили на руския народ, особен поврат на ума, фантазиите му, отношението им към нещата, това са продуктите на нашето творчество в науката, изкуството, литературата“; това е Църквата и вярата, това е руската история и общите предци; това са идеали, които „свързват миналото с настоящето и насочват към бъдещето “ .

Това, което Мончаловски нарича руска земя, днес наричаме руска цивилизация. Именно руската цивилизация се отрича в наше време не само от галисийците, но и от киевчани, които са се заразили с украинизъм. Именно за руската цивилизация или за руската земя, според мнозинството руски граждани, днес се водят бойни действия в покрайнините на Лисичанск. Това разбра един галичанин, живял в началото на 20 век в Австро-Унгария. Ала уви, това не се разбира от нашите съвременници от Киев.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?