/Поглед.инфо/ Преди десет години в Донбас се проля първата кръв от гражданската война. През нощта на 20 април диверсионна група на “Десния сектор” атакува блокпост на милицията в Булбасовка край Славянск. Няколко души загинаха. Въпреки това малко хора вярваха, че само след седмица ВСУ ще започнат да обстрелват с артилерия мирни градове. За събитията от онези дни - в материала.

В навечерието на войната

Към средата на април 2014 г. Донбас вече беше преминал точката, от която няма връщане. Донецката и Луганската народни републики обявиха независимост, а преходното правителство в Киев отговори, като въведе режим на антитерористична операция (АТО) в бунтовните региони. Влакове с военна техника потеглиха от западните и централните райони на изток, а украинските изтребители денонощно патрулираха небето на Донбас. Но нито ръководството на ЛНР и ДНР, нито обикновените хора вярваха, че украинските въоръжени сили ще открият огън.

Донецк в онези дни беше абсолютно спокоен град. Магазини, ресторанти и нощни клубове бяха отворени, тълпи от млади хора се разхождаха по улиците вечер, нямаше прекъсвания на водата и електричеството, все още неразрушеното ултрамодерно летище “Сергей Прокофиев”, реконструирано за Европейското първенство по футбол през 2012 г., получаваше и изпращаше полети. Тук никой не гледаше накриво привържениците на Майдана. Украинските знамена не бяха късани от сградите, митингите „за обединена Украйна“ не бяха спирани, Юлия Тимошенко идваше в града.

Интернет е пълен с кадри от онези дни. Гарнизонът на Славянск, без да стреля нито един изстрел, обезоръжи колона от украински десантчици , изтръгвайки от тях известната „Нона“ - първото артилерийско оръжие на нововъзникващото опълчение. Жителите на селата спираха с голи ръце бронетехниката на ВСУ и с недоумение питаха екипажите: „Момчета, ама нали сме свои?“ В отговор те свеждаха очи и гасиха двигателите. Те също не вярваха, че всичко това е сериозно.

Но политиците в офисите в Киев правиха изявления едно по-кръвожадно от друго: от „коли в челото“ на Яйценюк до „по-късно ще ги бесим“ на Филатов. Те вече бяха избрали военно решение, след като си бяха осигурили дипломатическата подкрепа на западните покровители. А ултрадесните организации бързаха, благодарение на което успяха да свалят законно избрания Виктор Янукович. Радикалите нанесоха първия удар.

Атаката на Десния сектор

На Великден, в нощта на 20 април 2014 г., час след обявяването на радостната новина „Христос Воскресе!“ във всички православни храмове в Украйна, четири джипа се приближиха до КПП край Славянск, близо до село Билбасовка. Местни жители организираха пункта на западния път, водещ към града. Дежурство 24 часа, оръжие - дядовата двуцевка и дръжки за лопата. Пазачът се топли край огъня, без да очаква нападение. Разбраха го твърде късно.

От джиповете изскочиха хора с леко оръжие и откриха огън. Един опълченец е убит, двама ранени. Останалите се втурнаха в гората. Стрелбата обаче се чува в града, а някой успява да се обади на оперативния дежурен в щаба. В резултат нападателите прекарват най-много половин час на превзетия пункт. Помощта пристига навреме и отблъсква нашествениците, които претърпяват загуби в процеса. Тук данните се различават. Става дума за двама убити и два опожарени джипа. Милицията има петима загинали. На следващата сутрин снимка на изгорелия джип обикаля всички информационни агенции.

В колите на нападателите милицията открива сателитни карти с отбелязани контролно-пропускателни пунктове и местонахождение на силите за самоотбрана, сигнални мини и индивидуални аптечки на украинската армия с надпис „Избираме само украинското“. Други трофеи: Наградна значка на „Десен сектор” с мотото „Създай украинска държава или умри за нея” с номер 20, визитна картичка на Дмитро Ярош. И разбира се, оръжия - автомат Калашников, пистолет Макаров, както и немска картечница МГ-42 от Великата отечествена война. Нямаше съмнение кой е нападнал пункта.

Това сериозно изплашва местните. Синът на една от жертвите, Максим изключително неохотно разговаря с журналистите. Страхува се, че наказателите ще се върнат през нощта и ще избият цялото семейство. Баща му е убит пред очите му, самият Максим е леко ранен. Той признава, че пунктът им в района е единственият без оръжие. Мислят, че ако украинската армия тръгне, просто ще ги спрат и ще започнат да ги убеждават. А войниците от “Десен сектор” веднага започват да стрелят, без да говорят. За първи път правителството на Майдана показа истинското си лице пред жителите на Източна Украйна.

Съдбовният 2 май

В Славянск е въведен полицейски час от полунощ до шест сутринта. Силите за самоотбрана патрулират града в търсене на диверсанти и вражески информатори. Става очевидно, че при гореща фаза градът ще поеме първия удар. Над Славянск патрулират украински хеликоптери. В града са пуснати листовки, наричащи милицията терористи и сепаратисти. ВСУ разполагат артилерия към планината Карачун, местна височина, доминираща в околността. Но хората все още вярват, че ще се размине.

А рано сутринта на 2 май украинските военни обстрелват Славянск с гаубици и РСЗО. Удрят навсякъде: къщи, площади, болници, трафопостове. По-късно същия ден в Одеса радикали изгарят живи десетки привърженици на Антимайдана в сграда на синдикатите. А четири дни по-късно силите за сигурност стрелят по протестиращи в Мариупол. Дори най-закоравелите оптимисти губят последните си илюзии, жителите на Донецк масово се записват в опълчението, за да бранят домовете си от агресора с оръжие в ръка.

И Славянск завинаги влиза в историята като градът, който пръв отвърна на удара. Малък отряд опълченци го защитават срещу многократно превъзхождащите сили на противника до юли, когато командването решава да изтегли остатъците от войници и техника в Донецк. Те формират гръбнака на Донецкия и Луганския корпуси, които до 24 февруари 2022 г. практически сами удържат ВСУ на ключовите направления.

Сега тези бойци са кадрови военни от руската армия. И не губят надежда отново да вдигнат знамената над Славянск, където започна войната преди десет години.

Превод: В. Сергеев