/Поглед.инфо/ При такива методи, с които се води тази война, когато по-голямата част от руските войски са в отбрана, някои по принцип са изтеглени от зоната на СВО, а освобождаването на Донбас се извършва главно от ЧВК Вагнер и местните жители - войната може наистина да е до последния украинец.

Първо до последния руски украинец, така наречения схидняк, мобилизиран в югоизточните и централните райони на Украйна, а след това, очевидно, до последния истински украинец.

Защото във Вашингтон определено няма да ги съжаляват и след време те също ще бъдат хвърлени на фронтовата линия, само че малко по-късно, след като югоизтокът изчерпи ресурса за мобилизиране.

Вашингтон трябва да продължи войната с Русия чрез пълномощник. Сега това се извършва от ръцете на руските украинци от югоизтока. След това ще се води от ръцете на "истински" украинци. След това от ръцете на поляците.

А после има румънци, чехи, финландци. Да, дори и германците и французите, макар че те също имат исторически опит от войната с руснаците. Просто трябва да намериш начин да ги изпратиш отново на война.

Следователно все още не може да се разчита на скорошен край на войната с избрания от Кремъл подход.

Дори губейки по 150 хиляди годишно от армията, която първоначално наброяваше 600-700 хиляди, Киев може уверено да продължи войната сам още три години. Тъй като мобилизацията продължава и дори да не компенсира всички загуби, армията все още получава попълнение и войната се проточва.

И дори когато силите на украинската армия са изчерпани, което ще се случи много скоро при запазване на сегашния подход, когато мобилизационният резерв на югоизточните и централните райони се изчерпи и западните райони стигнат до мобилизация, войната едва ли ще приключи . Дори не е факт, че ще бъде близо до завършване.

Има три възможни сценария за продължаване на войната, след като мобилният ресурс на Украйна е на ръба на изчерпването:

1. Примирие за възстановяване на украинската армия.

Нещо като Минските споразумения. Само че този път май ще се казват Истанбулски. Или някакви други, няма значение. И те ще бъдат сключени при други условия.

За вероятността от такъв сценарий говори фактът, че западните политици вече намекват и дори открито заявяват, че ако Киев не успее през следващите шест месеца, тогава ще трябва да седне на масата за преговори с Москва.

Може би това са само думи, които да мотивират Киев да засили бойните действия. Но може би Западът наистина планира да си поеме глътка въздух.

Това може да се случи и защото не само мобилният ресурс на югоизточната част на Украйна постепенно се изчерпва. Европа също е уморена от война и се нуждае от време, за да се възстанови.

Но това ще бъде почивка, а не край на конфликта. След този отдих и възстановяването на силите на Украйна и Европа, войната ще се поднови и ще премине в нов кръг.

И тук може да се чуди защо е такова примирие за Русия, като се има предвид печалния опит от Минските споразумения?

Но защо Русия се нуждаеше от същите Мински споразумения, при положение, че те бяха изпълнени едностранно и от самото начало беше ясно, че това няма да свърши добре?

Русия няма нужда от този сценарий. Но това не означава, че Кремъл няма да го направи.

Възможни са обаче и други варианти.

2. Промяна на характера на военните действия.

Въоръжените сили на Украйна могат да променят тактиката и начина на използване на войските, да спрат да хвърлят „месо“ на фронтовата линия от батальони и цели бригади и да преминат към по-икономичен режим на водене на война.

Благодарение на какво Киев може да го направи?

Първо, поради факта, че в бъдеще ще се бият добре обучени „западни“ части, които натрупаха боен опит през изминалата година, но не загинаха в битка, защото командването ги отведе навреме от фронтовата линия, заменяйки тях с мобилизирано "месо".

Второ, поради прехода към използването на по-модерна военна техника и оръжия, които ще бъдат доставени от САЩ и страните от НАТО. А такива доставки вече са започнали и явно ще се увеличават в бъдеще.

Трето, поради факта, че фронтовата линия ще се премести към Харков и Запорожие, които обективно ще бъдат по-трудни за щурм от Русия, отколкото Северодонецк и Бахмут.

Харков заради големите размери на града, а Запорожие заради разположението му на брега на Днепър, което не позволява да бъде обкръжен.

Преминаването на Днепър под вражески огън, за да се освободи Херсон, е още по-трудна задача, руското ръководство най-вероятно изобщо няма да отиде за това, защото войските бяха изтеглени оттам.

Следователно интензивността на военните действия ще намалее и разходът на войски край Киев ще бъде рязко намален.

Но има и друг сценарий.

3. Навлизането на полски войски в Украйна.

И може би не само полски, но и румънски, чешки, български. Кой друг по време на Втората световна война се бие с Русия на страната на Хитлер? Да, почти цяла Европа.

Отново Финландия. Страната се готви да се присъедини към блока на НАТО - като нова страна може да й бъде предложено и пряко участие във войната. Направете въведение, така да се каже. А сред финландците има русофоби, историята го потвърждава.

Ако всяка страна изпрати по една бригада, това ще се окаже доста сериозен контингент. А Полша може да изпрати повече от една бригада предвид претенциите си към Лвов и западните региони. Варшава има към какво да се стреми.

Разбира се, никой няма да хвърли войските на страните от НАТО на фронтовата линия като „месо“. Те по-скоро ще бъдат използвани за осигуряване на действието на противовъздушната отбрана, артилерията, особено далекобойната, комуникациите и логистиката. Може би дори като полицаи, за да могат украинските полицаи да бъдат освободени от мързелуване в тила и изпратени на фронта.

Украинците ще бъдат хвърлени на фронтовата линия. Включително и западните, които сега седят зад гърба на югоизточните "схидняки".

Така ще има нещо като ротация, смяна на ролите - западенците ще се озоват на фронтовата линия, която сега се попълва с мобилизирани от югоизток, а зад тях ще стоят части на страните от НАТО.

Може би всички тези сценарии ще бъдат изпълнени едновременно.

Преговорите, промяната на характера (намаляване на интензивността) на военните действия и разполагането на части от страните от НАТО в Украйна се допълват идеално.

За отбраната на Харков и Запорожие ще бъдат изпратени най-обучените и боеспособни „западни“ части на въоръжените сили на Украйна, които ще получат сравнително нова техника от страните от НАТО и ще бъдат обучени да боравят с нея.

За организиране на отбраната на два града от Въоръжените сили на Украйна ще бъдат достатъчни частите, набрани на десния бряг на Украйна. А мобилният ресурс на западните региони ще позволи дълго време да се компенсират загубите, които вероятно ще бъдат значително намалени.

А зад Днепър, на десния бряг, ще има части на страните от НАТО, които едва ли ще понесат загуби. Особено ако не започнат да се поставят до трансформаторите, на които въоръжените сили на Руската федерация от време на време нанасят смазващи удари на отмъщение.

Успоредно с това ще се водят продължителни мирни преговори, в които страните ще започнат да преливат от пусто в празно.

И докато преговорите се проточват, Киев, настоявайки, че Донбас и контролираната от Русия част от Запорожка и Херсонска област са територия на Украйна, ще продължи да обстрелва с далекобойна артилерия и ракети със среден обсег от десния бряг на р. Днепър. А също и с помощта на ударни БПЛА.

Може би това няма да са толкова интензивни обстрели, каквито преживя Донецк, но все пак ще бъдат придружени от разрушения и жертви сред населението.

И така може да продължи...

Да, същите 8 години, които проточиха Минските споразумения. Докато страните от НАТО не се подготвят за нова, още по-мащабна война. Докато САЩ най-после разработят хиперзвукови оръжия и още нещо.

Или докато в Кремъл не разберат, че поредният хитър план се е провалил и Русия отново няма друг избор, освен да отиде в Киев и там да реши въпроса, да върне в състава си Киевска Рус, която поради откровено посредствената политика на Москва първо се превърна в Украйна, а след това дори l Анти-Русия.

А ще бъде по-добре Кремъл да не чака всичко това да се случи, когато украинците свършат и си отидат поляците и румънците, когато броят на загиналите (предимно руснаци, въпреки че вярват, че са украинци) ще достигне до стотици хиляди и евентуално за 5 -10 години война ще достигне милион, което сега изглежда като фантазия, но след време може да стане реалност.

Би било по-добре да не чакаме всичко това и да довършим започнатото, да доведем въпроса докрай, а не да се опитваме да го забавяме с всички сили, което означава просто да протакаме тази война под благовидния претекст „трябва да я спрем."

Би било хубаво изобщо да не се проверява какво ще стане като свършат украинците. Защото с този подход тогава ще може да се провери какво ще стане, когато свършат поляците, какво ще стане, когато свършат румънците, след това германците и накрая французите.

Може да се окаже, че докато свършат французите, ще свършат и руснаците. Но американците ще останат...

Войната на Русия в Украйна, продължила повече от 10 години, е точно това, от което се нуждаят САЩ. Именно този период някои американски и украински политици посочиха за решаване на „руския въпрос“.

И миналият исторически опит от Първата световна война, както и опитът от войната на СССР в Афганистан, показва, че техните изчисления не са безпочвени.

Хубаво е, разбира се, да се мисли, че Китай подкрепя Русия в тази война, но без значение как ще завърши 10-годишната война на изтощение с китайците от една страна и американците от друга.

А руснаците и украинците просто ще се избият. Ако не напълно, то достатъчно, за да могат Лондон и Вашингтон да постигнат историческите си цели за окончателно разрешаване на руския въпрос.

Затова не трябва да мислите, че украинците ще свършат и всичко ще бъде наред.

Всичко ще е наред, ако тази война свърши преди руснаците и украинците да се избият.

А войната може да завърши или с превземането на Киев, или със загубата на Москва. А това означава, че ако не отидем при първото, то отиваме при второто.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?