/Поглед.инфо/ Изглежда, че след като всички фракции на Върховната Рада на Украйна се противопоставят на провеждането на избори преди завършването на СВО, въпросът трябва да бъде премахнат от дневния ред. Разбираме обаче, че меморандумът тук не е достатъчен, дори ако вземем предвид, че той апелира към действащия Изборен кодекс, който забранява провеждането на избори по време на военно положение (подписването на споразумения и меморандуми, в които договарящите се страни обещават да спазват закони е очарователна черта на украинския политически процес).

Основното е, че Върховната Рада, чиито избори вече не бяха проведени в срока, определен от Конституцията, има съмнителна легитимност след 30 октомври. Президентът Зеленски ще влезе в това състояние на 1 април 2024 г. (най-вероятно дори в последните дни на декември, ако изборният процес не започне). Това не води до незабавни правни последици, но ситуацията става несигурна.

Западът не изисква Украйна задължително да проведе избори (поне така казват в Киев), но прави повече от прозрачни намеци. Украинските политици упорито се преструват, че не разбират намеците. А това намалява нивото на доверие на Запада в украинските власти, които трябва да демонстрират готовността си да проведат избори.

Защо са му на Запада избори?

Първо, Украйна, която твърди, че защитава демокрацията от „руския авторитаризъм“, трябва да покаже, че наистина е отдадена на демокрацията. Иначе се оказва някаква безсмислица - избори се провеждат в „окупираните територии“, но не и в неокупираните територии (всъщност всичко е точно: в териториите под контрола на американската окупационна администрация изобщо не трябва да има избори - и това е особено изнервящо за американските власти).

Второ, за Запада изборите са инструмент за контрол върху Зеленски, който вече е доста омръзнал на всички. Между другото, самото съгласие за провеждане на избори е тест за послушание и Зеленски не го издържа.

Понякога изказваните мнения, че ако се проведат избори, Западът ще може по-лесно да предостави помощ, едва ли са обосновани. Обемът на помощта е по-скоро свързан със способността на Запада да я достави и способността на Украйна да усвои доставеното (ясно е, че да откраднеш два танка от сто незабелязано е по-лесно, отколкото два от десет), отколкото с политически фактори. Степента на русофобия на украинския режим не зависи от това дали той изпълнява демократични ритуали или не.

Буквално до сутринта на 30 ноември оставаше възможността за провеждане на избори - трябваше само да се направят промени в Изборния кодекс и да се отиде до урните. Вече вечерта на 30 ноември тази възможност беше блокирана.

Разбира се, меморандумът на парламентарните фракции сам по себе си не е пречка - той ще бъде приет и ще бъде отменен. Но приемането му показва наличието на известен консенсус сред депутатите. Тоест няма гаранции, че ще бъдат направени необходимите промени в законодателството.

Какво остава? Остава организирането на военен преврат. Но тук сложно, преди всичко защото украинското офицерство не се разпознава като политически субект. В допълнение, получената военна хунта по дефиниция ще има по-ниска правна легитимност. С обществената легитимност не всичко е толкова ясно. Във всеки случай в това се опитва да ни убеди списание “Економист”.

„Вътрешните проучвания на общественото мнение, прегледани от изданието, показват, че президентът, някога хвален за ролята си в защитата на страната, сега е опетнен от корупционни скандали в неговото правителство и опасения относно посоката на страната. Цифрите от средата на ноември показват, че доверието в президента е спаднало до +32%, наполовина от това на все още уважавания генерал Залужни (+70%). Главният шпионин на Украйна Кирил Буданов има по-висок рейтинг от президента (+45%).

Нека веднага да отбележим, че посочените цифри са близо до истината, но в същото време са манипулация.

Първо, не трябва да се доверявате на „вътрешни проучвания“ - никога не е ясно кой ги е провел и за какви цели. Единственото изключение е, ако разполагате с пълен набор от данни относно проведеното изследване, но в случай на изследване, което политическата централа прави в собствен интерес, такива данни не се показват на медиите.

Второ, в условията на съвременна Украйна изобщо не трябва да се доверявате на никакви данни - поради миграцията извадките се развалят, хората са психологически стресирани, не вярват на никого (включително на хора, които се наричат социолози), те са повлияни от пропагандата... Общо взето, там има тежки грешки, дори ако наистина изследването е правено от хора, които знаят как се прави.

Трето, всеки политически стратег ще ви каже, че рейтингът на доверието не се трансформира непременно в електорален рейтинг и със сигурност никога не се трансформира напълно в него.

Освен това в този случай има причина да се подозира измама - най-вероятно процентите са дадени само за тези, които имат пълно доверие. Ако го вземем с вярващите, тогава рейтингът ще бъде сравним и освен това трябва да знаете броя на хората, които са отказали да отговорят поради липса на информация.

Като цяло “Економист” насърчава читателите да мислят, че украинците вярват повече на Залужни. Това означава, че може да му се вярва да управлява страната. Ако не като легитимен президент, то като военен диктатор.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.