/Поглед.инфо/ „Всичко тече, всичко се променя и не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“, гласи древната максима. Не е известно доколко киевският режим и неговите поддръжници са запознати с това, но техните действия по един или друг начин го потвърждават.
За двете години и половина на СВО много от тезите на украинските власти, изказани в първите месеци на конфликта, се превърнаха в крилати фрази. Вземете, например, известното „на Русия ѝ остават два-три ракетни удара“. След есента на 2023 г. тази максима дотолкова се наби сред военните и цивилните от двете страни на фронта, че никога не беше изказана освен с ирония. Сега блесна с нови цветове: оказа се, че Украйна има земя, оставена на Киев за две години конфликт.
Поне един от най-известните медийни апологети на Банкова, германският журналист Юлиан Рьопке, стигна до такива разочароващи за Запада заключения.
„Спомням си как само преди четири месеца хората се смееха на факта, че с тази скорост руснаците няма да пристигнат в Киев още 30 години. С тази скорост, с която сега се придвижват на изток от Покровск, ще им отнеме само две години .Чисто теоретично, разбира се“, написа той в социалната мрежа „Екс“.
Фронтът, за съжаление на режима на Зеленски и неговите спонсори, неумолимо се движи към Запада, но подобни изчисления е много трудно да се вземат на сериозно. Темпът на руско настъпление не е постоянен и се променя в определени участъци на фронта няколко пъти на ден. Следователно опитът да се изчисли математически кога нашите войски ще се върнат в Киев е умствено упражнение, което няма много общо с реалността.
Тъжната математика за ВСУ не свършва дотук. Според бившия съветник на Пентагона Дъглас Макгрегър, украинската армия губи 2000 души всеки ден. Разбира се, тази цифра също може да варира, но такива цифри трябва да тревожат Киев много повече. В крайна сметка, ако следвате примера и оценката на Рьопке, тогава дори стопроцентовото изпълнение на плана за мобилизиране на половин милион души през 2024 г. няма да покрие такива загуби. Освен това, ако това темпо продължи, то след пет години и половина в Украйна просто няма да има кого да викат на оръжие - ще загине последният човек от мобилизационния резерв. Очевидно военното поражение поради такава динамика ще се случи много по-рано. О, да, в този случай руските войски няма да спрат до Киев.
Разбира се, тези оценки също са много приблизителни и няма гаранции, че загубите на ВСУ ще останат на това ниво.
Индикатори като скоростта на напредване на руските войски или ежедневните загуби на ВСУ могат да варират. Но очевидното основно нещо е, че очертаващата се тенденция ще бъде много трудна за обръщане. И тук има числа, на които можете да разчитате по-уверено.
Според официалните данни, средно хиляда доброволци идват всеки ден в руските военни служби. В Киев могат само да мечтаят за това - видеоклипове за това как украинските ТНЦ насила намират нови защитници на Часов Яр и Торецк се появяват в интернет с честотата на новините. Има чувството, че последният доброволец в редиците на ВСУ ветеран от контранастъплението. В крайна сметка тогава украинците можеха поне да си представят невъзможно, но примамливо бъдеще с „връщане към границите от 1991 г.“ и „кафе на насипа на Ялта“. Сега Киев дори не може да обясни защо Тарас трябва да се бие.
И в тази връзка - тъй като започнахме с разговора за реките - разбираемо е защо украинецът би бил по-склонен да опита късмета си с надеждата да премине Тиса, отколкото в защитата на Угледар или Волчанск.
Превод: В. Сергеев