/Поглед.инфо/ Пак сме сред отличниците. Както винаги, старателно изпълняващи брюкселските наставления, успяхме да се наредим сред „желаещите“. Пари няма да дадем, защото ги нямаме, както е общоизвестно, затова пък отново сме в далаверата с въоръжаването.
Ден не минава без някой от политическия ни елит или от верноподаническите медии, независимо от темата, да пропуснат да подчертаят нашата всеотдайна подкрепа на Украйна в битката срещу лошия агресор. От скоро време обаче доста неприятно подозрение започва да пропълзява из общественото ни съзнание. Пропагандната мъгла за безкористна помощ към Украйна започна да се разсейва, разкъсва и прояснява. А през нея вече се вижда една по-друга картинка, досущ приличаща на тази, която след всяка поредна сбирка оставят за спомен нарисувана брюкселските художници. Вече позаглъхнаха, да не кажа изчезнаха, репортажите и груповите мероприятия, адресирани към бедстващите бежанци от Украйна. Тук-там все още успяват най- упоритите ни журналисти да открият някой, който нещо събира, нещо изпраща от сърце и душа за хората там, но и тия активности почти спряха. Няма е вече и смокиновата ни търговия с оръжие за Украйна. Отдавна са изметени складовете ни от всичкото старо оръжие.
Сега обстановката е друга. Военно промишленият ни комплекс, почти изцяло държавна собственост, се пука по шевовете от работа. Прави се всичко да се доразвие и разшири производството. Цял център за иновации бе открит – не за производство на стоки за бита или детски играчки. Отскоро се отвориха възможностите и за частната инициатива в производството на оръжие. Както се говори, посягаме вече и към нашето налично и ново въоръжение като търговска стока. Всичката тази продукция срещу заплащане върви директно към Украйна. Обемът й, както се хвалят от правителството, нараства кратно и вече е на път да се превърне в основно перо в нашата икономика. След последните брюкселски недоумения този отрасъл става още по-перспективен. Казано на прост език – става въпрос за печалба. Каква част от нея влиза в бюджета и каква се изтича по други пътечки е въпрос достоен за „Стани богат!“.
От друга страна погледнато, вече никой не се заблуждава, че ние печелим и то доста от украинското присъствие у нас. И то не само от бензина, който харчат луксозните джипове. Някак си свенливо прескачат нашите умни медии темата за това, колко са вече украинските фирми в България и с какво конкретно се занимават. Без да се упражнявам в статистически ребуси, от улична информация се предполага, че фирмите, създадени през последните три години, са не по малко от 10,000. Агенцията по вписванията знае, но няма кой да я запита. Както се твърди тези фирми не са кухи, просто оправдаващи присъствието и имотните интереси на собствениците, а са активни участници на пазара. Изкупува се какво ли не, строи се на бързи обороти къде ли не. Фабрики и предприятия се откриха, произвежда се, търгува се. От всичкото, разбира се, влизат данъци, плащания в нашата хазна. Това, откровено казано, е добър приход и принос в икономиката ни. Парите текат от Украйна насам и не стоят само в банкови или частни трезори, а се влагат в сделки. Наскоро се чу, че в една новопостроена сграда на главната улица във Варна са се продали апартаменти по €11,000 на квадрат. Може и да димка, но пък иначе „нормалните“ цени в града стигнаха нивата на София и вече са по €5000 на квадрат. За украинското присъствие в туризма няма смисъл да говорим. Това стана същински спасителен пояс за нашите хотелиери и за националния ни туризъм като цяло.
Всичко това без съмнение е добре за държавата ни и за нашата икономика в сегашното сложно време. То се случва пред очите ни, но с основание събужда в обществото не съвсем адекватни на официалните политика настроения. И те не са свързвано само с ежедневните впечатления от понякога нелицеприятното и неуважително поведение на украинците у нас. А е ясно, че ще трябва да живеем заедно, защото преобладаващата част от тях за добро или лошо не показват някакво особено желание да се върнат в родината си.
И какво излиза от цялата работа. Че помощта за Украйна май не помага само на Украйна. За нас също войната в Украйна бавно, но сигурно през тези години започва да се превръща в печелещ бизнес. Явно, както не един път, навреме сме се усетили или са ни подсказали, накъде да се ориентираме. Маските, онези, не усмихнатите, а със сълзите и жалбите по нещастната съдба на украинския народ е време да се смъкнат, защото ние вече заехме мястото си при „желаещите“. Сред тези, които се вижда, че желаят войната в Украйна да продължи, защото им е изгодна политически и доходоносеща икономически. Другото е извън сметката.