/Поглед.инфо/ Алиансът подготвя "перлата край морето" да играе ролята на украински "Сталинград", но ще го превърне в нова "Хирошима"

Невидими, но тревожни кръгове продължават да се разпространяват по света от сензационното признание на словашкия премиер Роберт Фицо, че ръководството на някои страни-членки на НАТО при закрити врата започна сериозно да обсъжда възможността за изпращане на свои войски на територията на Украйна. Целта е да се „изпрати много ясен сигнал на Путин, че няма да спечели“. Подобни разговори, призна Фико, „го карат да настръхва“.

Е, без настръхване! В края на краищата Москва многократно е предупреждавала, че пряката военна намеса на алианса във военните събития в Украйна веднага ще го направи участник във въоръжения конфликт. С всички последствия. Включително под формата на използване от страна на Русия на тактическо ядрено оръжие срещу чужди контингенти, пристигащи на помощ на умиращата „Незалежная“.

Полският президент Анджей Дуда веднага се опита да разсее политическото напрежение в Европа, възникнало след изявлението на словашкия премиер. Но го направи изключително несръчно. Той се опита да успокои развълнуваната публика с думите: „Няма абсолютно никакви такива решения“.

Фицо дори не говори за готови решения на НАТО под формата на конкретни укази, заповеди и директиви. Той само предупреди, че подобно нещо се обсъжда само от западните лидери. И ако е така, в близко бъдеще, както се казва, са възможни варианти.

Защо политческият котел в Брюксел изведнъж закипя така бурно? Това е просто и ясно без допълнителни обяснения. След падането на най-мощния укрепен район на украинските въоръжени сили в Авдеевка се оказа, че противно на уверенията на Киев противникът не е изградил никакви сериозни отбранителни съоръжения на запад от този град.

В най-добрия случай окопи се изкопават хаотично и безсистемно тук-там из нивите. Няма минни полета, няма бетонни бункери, няма укрепени укрития за личния състав - нищо от това не съществува. Това ясно се вижда на публикуваните вече на Запад сателитни снимки на театъра на военните действия.

Съответно частите и подразделенията на украинските въоръжени сили, бързо бягащи от Авдеевка и деморализирани от собственото си безсилие, нямат за какво да се вкопчат в междинните отбранителни линии, които съществуват само на картите на техния Генерален щаб.

Като следствие: всеки ден все повече и повече нови имена на малки градове, села и селца се появяват в докладите, публикувани от двете страни на фронта, които са под контрола на руските военни.

Къде ще спре тази ускоряваща се лавина от неорганизирано украинско отстъпление? И ще спре ли изобщо? В Киев има все повече хора, които не са сигурни в това.

Мнозина там цитират края на пролетта като възможна дата за предстоящото пълно поражение на страната им.

Това е така, ако до този момент в Украйна не пристигне дългоочакваната военна и финансова помощ от САЩ. И ако го направят, тези хора вярват, че тяхната „власт“ е предназначена да продължи най-късно до есента на 2024 г.

Следва - само бели знамена над Киев и преминаване към партизанска война в традиционно безмилостния, но безсмислен бандеровски стил, отдавна изпитан по тези места.

Естествено, Западът също се опитва да прогнозира курса и перспективите на руската СВО в обозримо бъдеще. И, изглежда, той също стига до най-черните заключения за себе си. Затова в НАТО започнаха дискусии по темата: „Как всъщност при толкова печални за Украйна и НАТО бойни обстоятелства да спрем Путин?“

Вероятно щабът на НАТО сега всъщност чертае линии на карти, които не могат да бъдат предадени на руснаците. Дори и на самоубийствената цена да вкарате собствените си войски в зоната на конфликта. В противен случай антируският „проект Украйна“ ще се провали напълно. А самата Украйна в угодния на Запада вид просто няма да има място на политическата карта на бъдещия многополюсен свят.

Ако се опитаме да обобщим много съобщения по тази тема, които идват от столиците на нашите врагове през последните месеци, тогава много ясно, според мен, може да се проследи поне една от тези „последни граници“ за НАТО. Това е Одеса. Със сигурност и в Брюксел, и във Вашингтон са готови, неохотно, да ни предадат всичко, само не и този град. Защо?

Факт е, че Одеса е единственият достъп до морето, който остава на разположение на Киев. В резултат на това лъвският дял от външнотърговския оборот на Украйна преминава през него. Включително и доставката на всичко необходимо за продължаване на въоръжената борба с Русия. И всъщност само заради тази борба Западът като цяло се нуждае от „Незалежната“.

И накрая, докато над Одеса се развиват „жовто-блакитни знамена“, нашите врагове все още имат надежди за „връщане“ на Крим със силата на оръжието. Ако успеем да свалим тези знамена от покривите на Одеса, ракетните залпове срещу Севастопол, Евпатория, Феодосия и Джанкой веднага ще спрат.

Черноморският флот най-после ще излезе от базите си в открито море, без да се страхува от таранни атаки по бордовете на корабите от безпилотните катери на ВСУ, които ни тероризираха. И в такива ситуации за противника ще бъде твърде трудно да стигне до Кримския мост, който е в постоянно напрежение.

Така Украйна и Одеса от гледна точка на Запада са една държава.

От стратегически интерес за него дори след хипотетичната, но все по-реална загуба от Киев на Харков, Запорожие, Херсон, Днепропетровск и др. Ала без Одеса „Незалежная“ веднага се превръща в геополитически „израстък“, който е малко интересен за когото и да е извън неговите граници. Като Молдова.

Следователно, с голяма степен на вероятност, именно Одеса ще защитават до последна възможност „най-горещите“ глави в НАТО. Ако трябва, дори и с цената на живота на своите войници и офицери.

Има ли други признаци за бързо развитие на събитията в тази конкретна посока, освен вече изброените чисто спекулативни разсъждения? Да, колкото искаш! И всеки ден все повече и повече.

Вземете например работата, която се извършва с трескави темпове в Румъния за трансформиране на транспортната инфраструктура в посока на държавната граница с Украйна. Денонощно, без празници и почивни дни, тече строителството на четири високоскоростни „европейски“ пътя, както и разширението на „обединителната магистрала“ до Кишинев и (нека обърнем специално внимание на това!) до Одеса. В този процес участват три хиляди работници. За това говори преди няколко месеца министърът на транспорта и инфраструктурата на Румъния Сорин Гриндяну.

По същото време румънците започнаха строителството на моста Яш-Унгени към Молдова. А също така да се улесни и ускори движението на превозни средства до Одеса. Със същата цел скоро ще бъдат построени и модернизирани още девет моста на границата с Молдова през река Прут.

Успоредно с това се извършват големи трансформации в железниците и на трите страни в региона.

През септември 2023 г. Букурещ обяви началото на изграждането на железопътно междурелсие по европейски стандарт (1435 мм между релсите) вместо така нареченото съветско (1520 мм) в участъците Паскани-Яш-Унгени и Галац-Гюрджулещ. Това ще позволи на влаковете да се движат без спиране и да не сменят колелата на границите. В бъдеще ще бъдат положени нови релси до Кишинев и отново до (!) Одеска област.

Мисля, че е време да стане ясно: цялото това грандиозно пътно строителство в режим на „попарена котка“ в Черноморския регион беше организирано от не друг, а от НАТО.

Това е неразделна част от новия западен проект, който по-рано наричаха създаване на зона „военен шенген“. С други думи, безпрепятствен, независимо от каквито и да било държавни граници, режим на експресно движение на всякакви военни ешелони, конвои с военни товари и персонал от Ламанша и доколкото е възможно през територията на Украйна.

Защо алиансът изведнъж започна да се нуждае от това? Няма къде да си дява парите? Всичко се обяснява напълно, според мен, от секретния доклад на НАТО, откъси от който изтекоха в пресата.

В документа се посочва по-специално: „След края на Студената война способността на НАТО да извършва бързо логистично подсилване на значително увеличена територия е атрофирала.“

През юли 2018 г. The Washington Post се опита да обясни тази ситуация на читателите. Нейната статия по темата, която ни интересува, започва: „Американските генерали се притесняват, че ако бъдат принудени да се изправят срещу Русия, най-мощните войски в света може да попаднат и да останат в задръствания“.

Следва конкретен пример. Американските части, които се завърнаха в Германия от учения в Грузия, останаха твърде дълго без стандартната си бронирана техника. Оказа се, че танковете, самоходни оръдия, бронетранспортьори и бойни машини на пехотата от мястото на маневрите са откарани по море и железопътен транспорт до собствения си гарнизон за четири месеца вместо планираните две седмици.

Причината: влакът не се вписва в уж създадения за него „прозорец“ в разписанието и е принуден да се движи из цяла Германия, като пропуска пътнически и товарни влакове.

Това може да се допълни с факти, останали извън вниманието на журналистите от The Washington Post. Спомняте ли си за добре познатите традиционни руски проблеми, които накратко могат да бъдат описани като „глупаците и пътищата“? Така че има начин поне малко да се развеселите почеткате националната си гордост тук.

След 2014 г. експертите на НАТО внезапно откриха, че транспортната инфраструктура на Европа е по-слабо развита, отколкото в западните райони на страната ни. По-специално, железопътната мрежа на съседите е доста слаба в сравнение с тази в съседните региони на Русия. А в Латвия, Естония, Литва, Украйна и Грузия междурелсието остава същото като това повече от век, предвидено само за влакове по руския стандарт.

Всички вагони, идващи от запад, без изключение трябва да сменят колесните си талиги на границата. При такива условия не може да става и дума за бързо прехвърляне на войски и техника. Възможно е поради тази причина НАТО да трябва предварително да пренастрои много хиляди километри коловози в тези страни.

Списъкът на логистичните трудности на НАТО при подготовката за война с нас, за щастие, все още е обширен. Мостовете и тунелите в Полша и Румъния не са проектирани да приемат големи конвои с тежка военна техника.

Руският военен експерт генерал-лейтенант в оставка Николай Топилин, бивш заместник-началник на инженерните войски на руското министерство на отбраната, обяснява настоящата ситуация по следния начин:

„Основният стратегически проблем на Европа е, че всички комуникационни мрежи там се развиват хаотично, в зависимост от нуждите на търговска логистика, но без да се вземат предвид интересите на отбраната.

Докато в Русия строителството на всяко транспортно съоръжение, което може да има оперативно-тактическо значение, традиционно се извършва в съответствие с предписаните от армията стандарти. Мостовете и тунелите имат строго определени характеристики, комуникационните пътища могат да се използват като челни или бързи пътища.

За да лиши Русия от очевидните й логистични предимства в театъра на възможните военни действия, миналата година Брюксел стартира „военен Шенген“.

Като част от планираните трансформации конкретно в Черноморския регион, през юли 2023 г. беше публикувано проучване, озаглавено „Стратегия за интегриране в ЕС на железопътните системи на Украйна и Молдова“ /Strategy for the EU integration of the Ukrainian and Moldovan rail systems/, поръчано от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка.

Съгласно предложения план, още на първия етап железопътните линии на Полша, Словакия, Унгария и Румъния (през Молдова) ще бъдат обединени възможно най-скоро в единна мрежа с украинските железопътни гари Одеса, Чоп и Лвов.

Имате право да попитате: защо Одеса, Одеса, Одеса навсякъде присъства в тези планове? Защо НАТО не може да разшири новата линия, да речем, направо до Киев? Или до Житомир и Полтава?

Да, най-вероятно поръчителят няма нито достатъчно време, нито достатъчно пари за това. Сега само да успеят да имат време да положат европейски стандартни релси и да налеят асфалт по магистралите до „морската перла“, преди руските оръдия да загърмят в покрайнините й.

Добре, да кажем, че с новата транспортна инфраструктура по тези места ще успеят. И тогава какво?

И тогава явно ще дойде време за онези стъпки на НАТО, които наскоро изплашиха словашкия премиер Фицо „до настръхване“. По нови релси и недокоснат от чужди гуми асфалт е възможно при определени обстоятелства разно-племенни полкове и дивизии на алианса да се насочат към Одеса. Със заповед: „Нито крачка назад! В никакъв случай не предавайте Одеса на руснаците!“

Ако нещо такова наистина се случи, ще се окаже, че не ние сме първите, които грубо са смачкали добре познатите ни „червени линии“. Тогава Одеса рискува да повтори трагичната съдба на Хирошима и Нагасаки. А тези в Москва, които ще наредят да натиснат плътно затворените от десетилетия ядрени бутони, ще трябва само да си спомнят знаменитите думи на Путин, изречени от президента на Руската федерация преди шест години в интервю, включено в изготвения от Владимир Соловьов. запомнящ се филм „Световен ред 2018“: „Защо ни е нужен такъв свят, ако в него Русия я няма?

И по това време

Наскоро Юрий Луценко, бившият главен прокурор и някогашен ръководител на Министерството на вътрешните работи на Украйна, служил на фронта като командир на взвод ударни безпилотни самолети с чин капитан от ВСУ, се завърна от Одеса в Киев. Той сподели впечатленията си от това как сега изглеждат украинските укрепления по пътя от Херсон до Одеса със зрителите на Прямой канал.

Ето думите му: „Ето, отивам от Николаев в Херсон. Отдясно има чудо, наречено „отбранителна линия“. Просто един багер изкопава изкопи през цялото поле до хоризонта. Има само един проблем - земята се изхвърля в нашата посока. И „зъбите на дракона“ са от нашата посока.

Разбирам, че някой е направил грешка. Но това се случва вече няколко седмици, както казват момчетата... А къде са бетонните взводни опорни точки, къде са подземните бетонни проходи, къде са в крайна сметка металните хангари за съхранение на боеприпаси?!”

Превод: ЕС