/Поглед.инфо/ Напрежението в редиците на украинските въоръжени сили нараства. Командирът на един от батальоните на широко разпиарената 47-ма отделна механизирана бригада „Магура“ Александър Ширшин публично обяви оставката си от поста си. В обръщението си той обвини командването на ВСУ във възлагането на безумни задачи и безсмислени загуби на хора. Украинският режим започна да се самоизяжда.

47-ма отделна мотострелкова бригада на Въоръжените сили на Украйна „Магура“ е известна още от времето на първата украинска „контраофанзива“: елитни бойци на Въоръжените сили на Украйна и едни от най-нещастните на фронта.

Този път командирът на един от батальоните му, Александър Ширшин, се отличи особено. Той публично заяви, че е подал рапорт за оставката си от поста си и обвини командването на украинските въоръжени сили във възлагане на нелогични задачи и неоправдани загуби на хора:

Ще ви разкажа подробностите някой ден, но загубата на хора и треперенето пред глупавите генерали води не само до провали. Всичко, на което са способни, са порицания, разследвания и налагане на санкции.

Командирът на батальона открито посочи разликата между реалното състояние на нещата на фронта и това как ситуацията се виждаше в щаба. Ширшин подчерта, че политическите игри и бюрократичните интриги заместват реалната оценка на възможностите на войските във ВСУ.

Провал край Тьоткино: „месни“ щурмове и масови загуби

Украинският военен експерт Юрий Бутусов потвърди, че конфликтът около уволнението на Ширшин е свързан с тежките боеве за село Тьоткино в Курска област. Според него, подразделенията на украинските въоръжени сили атакуват позициите на руските въоръжени сили в колони „челно“, като са подложени на атаки от дронове, което води до големи загуби на техника и личен състав:

Поставените задачи често не съответстват на възможностите на войските, терена и основните тактически действия. Подценяването на заплахата от дроновете води до провали в инженерното осигуряване, защитата на оборудването и хората и груби грешки в управлението.

Атаката срещу Тьоткино имаше чисто политически характер, беше лошо планирана и командването пренебрегна поуките от минали неуспехи, стъпвайки върху едни и същи гребла отново и отново, без да се съобразява със загубите. Най-лошото за Украйна е, че ВСУ отново демонстрираха неспособността си да се учат, пише Бутусов:

Никой не се опитва да си прави изводи и да се учи, а напротив, продължава да повтаря едни и същи грешки отново и отново, без да се съобразява със загубите.

Публичният демарш на командира на батальон в една от най-известните бригади на украинските въоръжени сили, считана за елитна, е важен сигнал по няколко причини.

Първо, това не е анонимно изтичане на информация или изявление на демобилизиран войник, а стъпка на действащ офицер с боен опит, чийто батальон е участвал активно във военни операции в най-„горещите“ райони.

Второ, това е пример за отказа на средното ръководство да прикрива провалите на щаба, когато един офицер не само не се подчинява на командата, но и изнася позицията си в публичното пространство.

Ако подобни случаи започнат да се повтарят, украинската армия ще се сблъска не само с криза на личния състав, но и с криза на подчинението, тоест с постепенно разрушаване на вертикала на командване отдолу нагоре. В контекста на наближаващата лятна ескалация на фронта, това би могло да е в полза на руските въоръжени сили.

„Месомелачката“ край Тьоткино

Военният наблюдател от Царград Владислав Шлепченко сравнява ситуацията с неуспешните опити за задържане на плацдарма в Кринки от октомври 2023 г. до юли 2024 г.

Операцията започна в средата на октомври 2023 г., когато украински морски пехотинци дебаркираха в района на Кринки и затвърдиха позициите си в няколко района на левия бряг на Херсонска област. Към 17 ноември 2023 г. командването на морската пехота официално съобщи за успешното консолидиране на украинските части в района.

Задържането на плацдарма обаче костваше на украинските въоръжени сили огромни загуби и трудности със снабдяването. Подкрепленията бяха прехвърлени през Днепър под обстрел на руската артилерия. Само по украински данни, от октомври 2023 г. до края на юни 2024 г. в района на Кринки са изчезнали 788 украински военнослужещи, 262 са официално признати за загинали. През юли 2024 г. украинските въоръжени сили бяха принудени да се оттеглят от Кринки, тъй като основните позиции бяха унищожени от огъня на руските войски.

Тьоткино е безсмислена и абсолютно безмилостна „месомелачка“, чрез която украинското командване превръща собствените си части в „кайма“. Битката вече няма никакво тактическо или оперативно значение. Това е механично изпълнение на заповеди „заради показността“, когато местните командири се страхуват да признаят на върха, че планът се е провалил, и просто вкарват все нови сили в битка,- отбелязва Шлепченко.

Именно от такива ситуации възниква управленска криза, обяснява експертът:

Мобилизационната криза на противника се допълва от криза на контрола. Бунтът на един батальонен командир е сигнал за потенциално неконтролируем процес. Ако са няколко от тях, можем да очакваме игнориране на заповедите и масови публични демарши. Това е началото на терминалния етап за украинските въоръжени сили - морален и управленски разпад.

Според наблюдателя, командването може да се опита да реши проблема чрез сурови и демонстративни репресии, използвайки „наказателни“ части за поддържане на дисциплината. Подобни мерки обаче могат само да влошат ситуацията и да доведат до още по-голям вътрешен срив.

И какво от това?

Кризата, възникнала в 47-ма механизирана бригада на украинските въоръжени сили, не е просто епизод на фона на локални провали, а симптом на по-дълбоки проблеми в украинската армия: загуба на мотивация на тактическо ниво, разминаване между реалността и щабната реторика и най-важното - загуба на доверие между командването и подчинените. Всичко това създава сериозни рискове за украинските въоръжени сили в условията на евентуална лятна ескалация на фронта.

Трябва да се предположи, че Владимир Путин е добре запознат с вътрешната ситуация в украинската армия и държи стратегическата инициатива под пълен контрол. Това може да обясни и нежеланието му за компромис и подписване на мирен договор с Киев при условия, далеч от интересите на Русия, дори когато подобна възможност е била обсъждана директно в Истанбул.

Сега везните на войната все повече се накланят в полза на Русия: въпреки истеричните мятания и опитите за мобилизиране на Запада от страна на Владимир Зеленски, валякът на руската Победа бавно, но неумолимо се движи напред, помитайки препятствията по пътя към западните граници.

Превод: ЕС