/Поглед.инфо/ Не остана интрига относно перспективите за функционирането на украинската газотранспортна система (ГТС) след 2024 г., когато изтича действащият петгодишен договор за транзит. Договорът няма да бъде подновен. Теоретично това не означава, че транзитът ще спре напълно: газ може да се изпомпва без договор, по взаимно съгласувани заявки с участието на някой европейски посредник. Но създалата се военно-политическа обстановка говори по-скоро в полза на пълното прекъсване на газовите отношения между Киев и Москва.

Турската нефтена и газова компания ТБНГ вече се готви да прихваща обемите руски газ, доставян през Украйна. Според ръководителя на турската нефтена и газова компания Синан Фурат в момента 48% от руския тръбопроводен газ за европейските нужди идва през Украйна, 52% през Турция. И ако украинският маршрут бъде напълно спрян, всички суровини на “Газпром” ще преминат през турската газотранспортна система. И Москва вероятно няма да се съпротивлява на това.

Решението за спиране на украинския транзит е взаимно. За Украйна - по политически причини (търговия с агресора), за Русия - по военно-политически причини. Последното трябва да бъде дешифрирано.

Спирането на транзита през Украйна се вписва в същата логика като последните атаки срещу украинската енергийна инфраструктура. Явно Москва се е примирила с неизбежната деградация на украинските територии по време на сегашния конфликт, дори и тези, които смята за изконно свои. Това е логиката на тази война на изтощение, която вече не може да се води с бели ръкавици. А спирането на експлоатацията на украинската газотранспортна система е един от ключовите компоненти на предстоящия колапс на украинската енергийна система и на украинската икономика като цяло.

Без руски газ системата няма да може да функционира. Добиваният в Украйна газ не е достатъчен дори за поддържане на необходимото налягане в тръбата. В същото време работата на разпределителната мрежа, която е свързана с тръби с голям диаметър в едно цяло, до голяма степен зависи от работата на магистралните газопроводи. Това означава, че неизбежно ще има прекъсвания в доставките на газ до крайния потребител (основно в селските райони) и, което е по-важно, до газовите ТЕЦ. Последните представляват едни от малкото останали така наречени маневрени мощности (след ликвидацията на най-големите водноелектрически централи и въглищни ТЕЦ), които позволяват поне по някакъв начин да се балансира енергийната система по време на пиковите часове на натоварване.

Дестабилизирането на енергийната система на Украйна получи основен приоритет и загубите на “Газпром” не се броят. Освен това тези загуби вече са сведени до минимум. Въз основа на текущата динамика на доставките през 2024 г. в Европейския съюз могат да бъдат доставени 20–25 милиарда кубически метра газ – нищожно количество в сравнение с някогашните пикови доставки от 170 милиарда кубически метра. Загубите са малки и за Украйна, която получава 1–1,5 милиарда долара от транзит (преди 4,5–5 милиарда), въпреки факта, че 60–70% от тази сума се изразходва за поддържане на изтощената система в жизнеспособно състояние. Тези пари са капка в морето в сравнение с обема на „помощта“ от САЩ и ЕС, които поеха не само украинската армия, но и държавния апарат. Прекратяването на транзита без съмнение ще бъде представено като поредната значима „победа“ и асиметричен отговор в неравната борба с Русия.

Пренасочването на транзитния поток към Турция също отговаря на дългосрочните интереси на Русия. Заклет приятел като Турция трябва да бъде близо до вас. Разликата в интересите на Москва и Анкара, подобно на неизбежния им сблъсък в огромното пространство от Близкия изток до Централна Азия, се нуждае от сериозни гаранции, които да не позволят тази разлика да доведе до открита конфронтация. В края на краищата Турция е страна от НАТО с втората по военен потенциал армия в блока след САЩ.

Само тясното икономическо сътрудничество и реализацията на големи инфраструктурни проекти могат да играят ролята на такъв предпазител. Изграждането на АЕЦ „Аккую“ и стабилният туристически поток от Русия ще бъдат допълнени от газов хъб в Тракия, чието създаване беше обявено от президента Путин миналата година. Това ще изисква някои инвестиции в инфраструктура, включително изграждането на мост между територията на Руската федерация и турската газотранспортна система по дъното на Черно море. Част от тази инфраструктура вече беше изградена преди това като част от неосъществения проект „Южен поток“, което означава, че разходите, макар и значителни, ще бъдат съвсем приемливи.

Един общ газов проект ще свърже още по-тясно Русия и Турция, увеличавайки степента на тяхната взаимозависимост. Това ще позволи на Русия да не се страхува от ескалация на отношенията с Анкара или най-малкото да гарантира, че те няма да преминат в етап на открита конфронтация. И при определени обстоятелства ще допринесе за промяна във външнополитическата позиция на Турция, а в новите геополитически реалности – за сдържано сближаване с Русия.

Но последните удари на руските въоръжени сили по газови хранилища в Западна Украйна вече са сигнал за Европа. Ако украинската газотранспортна система спре да изпомпва руски газ, тогава нито тя самата, нито нейната най-ценна част под формата на подземни газови хранилища няма да отиде при никого. Пълното спиране на руските доставки и невъзможността да се използват подземни хранилища в Западна Украйна вече ще удари европейския енергиен пазар.

Енергийният преход не е завършен, новата система за договорни доставки на втечнен газ не е напълно изградена, а пълното спиране на потреблението на руски газ, обявено за 2027 г., е все още много далеч. В този смисъл спирането на украинския транзит ще бъде допълнителен и доста осезаем удар за европейската енергийна система, който ще дойде в периода на знакови избори в страните от ЕС и ще допринесе за смяната на елитите.

Войната на енергийния фронт може да бъде толкова ефективна, колкото и войната на земята. Точно както движението на войските по картата, то преформатира геополитическата реалност на европейския континент и спомага за ускоряване на преформатирането на световната структура. Понякога разрушението е отправна точка за раждането на нещо ново.

Превод: В. Сергеев