/Поглед.инфо/ Ударите срещу украински летища отдавна са се превърнали в рутина. От една страна, това е важен въпрос – да се лиши врагът от небето, но от друга страна, това вече предизвиква раздразнение у мнозина: защо тези летища са някак си „неубиваеми“! Как се съчетават първото и второто и защо се е случило това?

През последните дни Русия положи изключителни усилия за демилитаризация на едно от ключовите военни летища на Украйна - огромната съветска авиобаза Староконстантинов.

В нощта на вторник, 29 юли, над летището прелетяха около сто дрона-камикадзе „Геран-2“ и няколко крилати ракети Х-101 с въздушно изстрелване, поне някои от които имаха касетъчни бойни глави. А вече доста късно сутринта, след допълнително разузнаване на целите, по летището бяха изстреляни хиперзвукови ракети „Кинжал“. Концентрацията на усилията е изключителна, което ясно показва, че на летището се унищожава нещо много важно.

Ден по-рано, в понеделник вечерта, беше нанесен и масиран удар по Староконстантинов. По летището беше изстреляна група „Гераниуми“, последвани от крилати ракети Х-101, изстреляни от стратегически бомбардировачи Ту-95МС. След тях бяха използвани три „Кинжала“.

Лов на Миражи и Патриоти

Като цяло, през годините на СВО се е развил признак: ако Русия е използвала хиперзвукови „Кинжали“, това означава, че ударът е извършен по американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“. Според предварителни и все още непотвърдени данни, това е било така и този път.

Две радарни станции и една установка за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, доставени от Германия, бяха унищожени тази вечер по време на разтоварване при ракетен удар по военното летище в Староконстантинов, Хмелницка област, съобщават специализираните ресурси.– коментира ударът в понеделник вечерта в Telegram канала „Военен Наблюдател“.

Възможно е също така да са били уцелени две от седемте зенитно-ракетни системи със среден обсег RIS-T, предадени на украинските въоръжени сили от Германия.

Хипотезата е доста вероятна. Първо, защото летището играе ключова роля в живота на украинските ВВС, затова е изключително важно за противника да го прикрива със зенитни средства, а за нас е не по-малко важно да ги засечем в процеса на разполагане.

Второ, съставът на ударните средства, които бяха използвани онази нощ, е много характерен: минимален брой „Герани“ за провокиране на огън от вражеските зенитни системи, хиперзвукови „Кинжал“ за унищожаване на отделни елементи от системите за противовъздушна отбрана и крилати ракети с касетъчни бойни глави за „разчистване на района“.

Но ударът във вторник вечерта беше коренно различен, тъй като при него беше използван огромен брой „Гераниуми“ – вероятно на този етап задачата е била да се довършат обектите, останали без прикритие от ПВО, но поставени в укрития, които не позволяваха да бъдат унищожени от касетъчните боеприпаси Х-101. Кандидатите за тази роля са съвсем очевидни: бойни самолети в стоманобетонни хангари (които са построени безусловно в СССР) и летищна техника под навеси.

Всъщност, унищожаването на местата за базиране, както и на самите самолети (сега това са все по-често американски F-16 и френски Mirages), е изключително важно за по-нататъшното успешно въздушно настъпление срещу тила на украинските въоръжени сили.

Както показва практиката от първите месеци на използване на чуждестранни самолети, те са доста ефективно средство за прехващане на нашите безпилотни летателни апарати Геран. Съответно, тяхното унищожаване, както и унищожаването на инфраструктурата на тяхното базиране, е изключително важно за цялостния успех на нашите удари.– отбелязва военният наблюдател Юрий Подоляка.

Кога ще го довършат?

Летището Староконстантинов е подложено на концентрирани атаки от първия ден на войната. В продължение на три години руската авиация, флот и ракетни войски работят по демонтирането на творението на съветската военна машина и не успяват да го довършат.

Снощи нашите ракети отново отидоха в Староконстантинов. Вижте само оцеляемостта на летището, което се намира там – не можем да го извадим от играта напълно. Познавам този авиационен град, бил съм там и мои приятели са служили там. Кой би си помислил, че ще се превърне в най-доброто гнездо на НАТО в Украйна?– пита военният кореспондент Александър Сладков.

Царград помоли заслужилия военен пилот на Русия, генерал-майорът в оставка Владимир Попов да коментира ситуацията. Как така се случва години наред да воюваме, а летището отново и отново да е „гнездо“ на вражеската авиация и източник на заплаха?

Практически е невъзможно да се унищожи военно летище с конвенционални оръжия. Дори ако става дума за ядрени бомби с мощност от 50-70 килотона, биха се изисквали от четири до шест. Конвенционалните оръжия могат да го обезвредят само за известно време.– обяснява събеседникът на „Първи руски“.

Попов уточнява, че стабилността на летището е свързана преди всичко с неговия размер, а на второ място - с инженерните решения, които са използвани при неговото проектиране и изграждане.

Складовете за гориво и смазочни материали се намират на 500-700 метра от контролно-пропускателния пункт на летището. Складът за боеприпаси се намира на 3-5 километра от летището. Обикновено не са един, а два. Трансформаторните подстанции също могат да бъдат две или три, за да осигурят двойно и тройно резервно захранване.

Самата писта е дълга 3 километра, широка 60 или 45 метра. Успоредно на нея минава рульожната пътека. За да деактивирате пистата, трябва да я разкъсате в началото - на около 500 метра отстарта, след което да направите един или два кратера в средата и в края - по същия начин.– каза генерал-майорът, който преди това е командвал полк от бомбардировачи Су-24.

Освен това, според експерта, дори и да бъдат причинени посочените щети, летището няма да бъде разрушено: в рамките на няколко часа кратерите ще бъдат запълнени със смес от пясък и чакъл, отгоре ще се излее бързовтвърдяващ се бетон, който ще стегне за осем часа и ще може да понесе натоварването от самолети 3-5 дни след изливането.

Отделен проблем е унищожаването на самолетите, ако противникът не ги е оставил на открито, а ги е скрил в правилно изградени стоманобетонни укрития.

Портите им се състоят от две крила, които се движат по релси при отваряне и затваряне. Всяко крило тежи до 25-30 тона. Земният вал над стоманобетонния свод на арката в горната част може да достигне дебелина от 3-5 метра. Тези убежища са разположени на разстояние 300-500 метра едно от друго.– отбелязва експертът.

В резултат на това, за да се изведе из строя самолет, всяко такова убежище трябва да бъде ударено от бетонопробиващ боеприпас, да проникне в земния насип, да разкъса стоманобетонните конструкции и да уцели самолета. В същото време не е факт, че самолетът ще се намира в убежището в момента на удара.

Какво остава в крайна сметка

Унищожаването на такъв обект като летището Староконстантинов изисква настъпателна операция от страна на военновъздушните сили. Русия не може да концентрира такива сили върху една задача, оставяйки войските без пряка подкрепа на бойното поле.

Затова ние действаме по различен начин: поне веднъж или два пъти месечно нанасяме масирани удари, унищожавайки ценна техника, а с известна доза късмет и вражески самолети (врагът се опитва да ги отстрани от атака, като ги вдига във въздуха и ги изпраща във въздушното пространство на страните членки на НАТО).

Отделен елемент е борбата с вражеската противовъздушна отбрана, на която не се позволява да се натрупа и да се превърне в солиден възел на съпротива. Всъщност нашата цел не е да унищожим напълно обекта, а да попречим на противника да използва пълноценно неговия потенциал, като същевременно го принудим да харчи време и средства за възстановителни работи и закупуване на ценна техника.