/Поглед.инфо/ За да се отговори на въпроса в заглавието, са необходими отговори на редица други въпроси. Трябва да кажа, че тези отговори се чакат в териториите, освободени от националистите, и има много хуманитарни проблеми, които се смекчават от руските доставки на хуманитарна помощ, там чакат местните жители - на фона на санкциите светът се променя за почти всеки от нас, а те също искат да знаят какво ще се случи по-нататък. Какво ще се случи с Украйна, когато приключи спецоперацията? Въпросите и размислите не са празни, защото просто е необходимо да знаем в какъв свят ще живеем.

Едни от първите отговори за близкото бъдеще на освободените територии дадоха Георги Мурадов, вицепремиер на Република Крим, и Владимир Константинов, ръководител на Държавния съвет на Крим.

Според вицепремиера Мурадов в Херсонска област и в южната част на Запорожка област на Украйна е започнало формирането на военно-граждански администрации, които са под контрола на руските военни: при разплащанията вече се използват руски рубли.

Всичко това са стъпки в правилната посока, защото югоизточната част на Украйна винаги е била важна част от руската цивилизация, това е била провинция Таврида. По неговите думи, тези региони винаги са формирали единен икономически комплекс. с Крим, като са осигурявали храна за пристигащите на полуострова туристи.

Председателят на Държавния съвет на Крим Константинов в изявлението си засегна по-широк кръг от въпроси: „Изглежда, че по време на специалната операция става ясно колко дълбоко ще трябва да се намесваме в случващото се на украинска територия.

Първоначалната логика беше следната: ние решаваме военните проблеми, а хората работят и живеят както досега. Отрязваме нацисткия слой и под него е налице напълно нормално общество, способно да се самоорганизира. Оказа се, че не става така. Нацистките метастази са проникнали навсякъде, във всички органи на украинското общество. Да не говорим за администрациите на освободените населени места. (...)

Ясно е, че докато не се проведат нови избори и не се определи ново правителство, старото правителство не може да остане на местата си. Тези хора вече са се дискредитирали. Това важи и за върховните украински власти, с които се водят някои преговори. (...) Следователно решението за създаване на военно-граждански администрации е навременно. Време е да се подредят

нещата. (...) Разбира се, в освободените райони ще има колосален недостиг на кадри. Затова вече имаме шега, че скоро ще има рекрутиране сред нашите чиновници на служители в тези органи, ще е необходима много администрация.”

Така получихме отговори на въпроси относно подреждането на освободените територии, ясно е, че това са само първите стъпки, а дори този етап ще бъде съпроводен с много трудности и е необходимо да се приложати много материални и нематериални ресурси за осъществяването му и не всички от тях все още са налични в освободените територии.

Основните позиции и основният сценарий бяха декларирани първоначално от Владимир Путин: целта на специалната операция е защита на републиките на Донбас, неутрален статут, демилитаризация и денацификация на Украйна. Последва официално изявление – Русия не възнамерява да окупира Украйна. Всички тези позиции маркираха границите на маневри за всички страни – Киев, а зад него – антируския Запад, Вашингтон и НАТО.

Специалната операция, нейният мащаб, задачите, изпълнявани ежедневно, трябва да повлияят на преговорната линия, готовността за която беше обявена от Москва незабавно. Както отбелязва политологът Евгений Минченко, ходът на мирните преговори ще зависи пряко от ситуацията на театъра на военните действия: „Споразумения могат да възникнат само в момента, когато се достигне точката на равновесие.“ Тоест, когато Киев осъзнае. че е безсмислено да се продължава съпротивата и Москва в тази ситуация ще се съгласи с прекратяването на военните действия.

Преди такъв повратен момент шансовете за успешни преговори изглеждат доста ниски, постигането на каквито и да било временни споразумения е изпълнено с факта, че скоро Украйна отново ще се откаже да ги спазва, както се случи многократно с Минските споразумения, смята експертът.

Добавяме, че опитът от осем години безрезултатни преговори в рамките на Минския процес ни прави толкова категорични и взискателни към украинската страна.

Една от последните позиции в преговорите на Киев е следната – украинският президент Владимир Зеленски предложи да се обсъдят компромисите с Русия по мирните споразумения, Крим и Донбас на референдум. В същото време самият референдум, според Зеленски, трябва да се проведе едва след като Украйна получи някои гаранции за сигурност от страните от НАТО. Този път той каза, че народът ще трябва да говори и да даде отговор на определени формати на компромиси. Но в същото време той остави правото на сегашния режим да определя техния мащаб: „...какви ще бъдат – това вече е въпрос на наш разговор и разбирателство между Украйна и Русия.“

Обявяването на референдума е опит да се въвлекат преговорите в безкрайна история, както преговорите в Минск. Възможно е да се говори за това от гледна точка на украинските власти, но, за съжаление, тук по същество няма за какво да се говори. Кога и на каква територия Зеленски ще проведе референдум?

Начинът, по който той говори за това, предполага прекратяване на военните действия и провеждане на референдум на цялата територия на Украйна, при това, предполагам, Киев смята за такива и Донбас и Крим. Това е поредният опит да се обърне ситуацията с главата надолу, пренебрегвайки реалността. Това е опит да се заяви необходимостта от очевидно неосъществими процедури.

Има и друг въпрос – кога да се проведе референдумът? Зеленски, съдейки по изявленията за гаранции за сигурност, предполага, че това трябва да стане след изтеглянето на руските войски. В тази схема, обявена от Зеленски, се вижда същата „трансокеанска ръка“, която определи логиката на украинската страна в преговорите по Минските споразумения.

Това беше потвърдено от американския президент Джо Байдън, който каза във Варшава, че Западът трябва да се подготви за „предстоящата дълга борба“. Като съберем изявленията на Зеленски и Байдън, получаваме отговора, към какво Вашингтон ориентира Украйна - към протакане на преговорите и продължаване на военните действия.

Ситуацията не се различава от преговорите в Минск, единственото жалко е, че в резултат на това в Украйна сега умират хора. Зеленски, който се обяви за "президент на света", се оказа в същата ситуация - натиск от националисти и политически опоненти, натиск от Вашингтон. Приликата на ситуацията е, че имайки правомощията да изпълнява Минските споразумения, той не успя да направи това в миналото - да подпише споразумение за уреждане на ситуацията в Украйна, за нейния неутрален статут, за денацификация и демилитаризация. Сега пак не го прави.

Друга позиция, която ни позволява да правим аналогии с Минския процес, е споразумението за доставка на оръжие. Така министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба след среща с американската делегация във Варшава „намекна за постигнатото споразумение за „конкретни стъпки“, които трябва да намалят броя на руските ракети, поразяващи обекти в Украйна“. Смеем да предположим, г-н Кулеба намеква за преговори за доставка на американски системи за противовъздушна отбрана на Украйна за борба с руските високопрецизни ракетни оръжия.

Оказва се, че, от една страна, Украйна се готви за следващия кръг от преговори с Русия, насрочен за последните дни на март, на който ще бъде обсъждана по-специално демилитаризация, а от друга страна, договаря доставката на оръжия от Съединените щати. Именно към нарушаването на тази специфична украинска логика е насочена специалната операция.

Но да се върнем към адекватността. Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев формулира разбираеми и абсолютно адекватни цели на преговорите между Русия и Украйна: за Русия целта на двустранните преговори е да се фиксират резултатите от специалната операция, за Украйна - да се запази като държава.

Въпросът за запазването на държавността от Украйна няма военно-политическо измерение, както Киев погрешно приема (и ако все пак имаше политическо, значи военният аспект не беше доминиращ преди), а преди всичко социално-икономическо. Но тук трябва да признаем, че по време на спецоперацията идеологията на национализма беше разкрита в целия си блясък и показа истинското си лице.

Лозунгът "Украйна над всичко" не само е идентичен с лозунга на германските нацисти, но и се приема като принцип на водене на война. В името на националистическата идея те превръщат мирните градове в бойни полета, криейки се зад цивилни и изобщо не мислят за живота и съдбите на тези хора. Често тези, които не държат оръжие в ръцете си, но споделят тази идеология, се бият „с езиците си“, позволявайки си канибалски изказвания срещу руснаците.

На страната на враждуващите националисти и страховити нацистки журналисти е сегашното украинско правителство, което проточва мирните преговори. Мисля, че наблюдавайки и преживявайки всичко това, жителите на освободените територии, като кримчаните и жителите на Донбас, в крайна сметка ще могат да променят отношението си към държавата Украйна.

Киев не разбира или се прави, че не разбира, че въпреки че спецоперацията се развива на територията на Украйна, Русия е влязла в тежка конфронтация не с Украйна, а със Запада, с Вашингтон, с неговите правила на международната политика, които нагло заменят международното право. А правилата са прости – Западът и Вашингтон могат да направят всичко: да започват войни и да правят преврати, да променят икономиките с помощта на санкции и военна сила, да унищожават външни пазари и много други.

Москва много пъти е казвала, че това не е приемливо нито по отношение на други държави, нито по отношение на Русия. Никой не обърна внимание на това. Освен това постоянно, целенасочено НАТО се приближаваше до границите на Русия, недружелюбните настроения се подгряваха и на власт в граничещите с нея страни се довеждаха недружелюбни към Русия сили.

Украйна: Западът направи всичко в страната и със страната, което Русия смяташе за неприемливо, нито в политическо, нито в икономическо, нито в културно-историческо, нито в социално измерение. А именно: той извършва така наречените „демократични революции“, подхранва идеологията на национализма, прави опити за енергиен шантаж (с транзита на енергийни ресурси) и оказва влияние върху енергийните проекти на Русия („Северен поток-2“), подкрепя стремежа за присъединяване към НАТО и всеобхватно военно-техническо сътрудничество със страните от Алианса, легализиране на въоръжени групировки националисти, отказът да се изпълнят Минските споразумения, обстрелът на Донбас и изпращането на диверсанти в Крим, подготовката за „силовото решение на въпроса" с републиките на Донбас. И всичко това на фона на арогантния отказ на Вашингтон да сключи споразумение за нови международни гаранции за сигурност.

Привързаността на украинските власти към беззаветното служене на колективния Запад просто повдига въпроса за украинската държавност като такава. Европа, която все още е Европейски съюз, който обаче може да се превърне в реликва от времето след настоящите събития, може да се спаси и да помогне на Украйна да оцелее, ако започне да проявява субективност, да следва собствените си интереси, а не американската визия за световния ред.

Какво й трябва на Европа, ако възнамерява да запази субектността си в международната политика – демилитаризирана съседна държава или сива зона на съпротива срещу Русия? Сива зона, която ще доставя екстремисти и националисти, бежанци и проблеми в Европа? Но това не е всичко - момчетата от Вашингтон ще искат да поставят тренировъчни лагери, бази, сборни пунктове за екстремисти някъде близо до границите на Украйна,

Може би всичко това изглежда далече, но в Европа икономическите и социалните последици от украинската криза вече са очевидни: неясна ситуация за бъдещето на енергийните доставки, протести заради по-високите цени на горивата, секторен дефицит на храни, прогнозирани проблеми в селското стопанство, а оттам и покачването на цените на храните.

Изводът е само един – избраният от Украйна модел на поведение в Минския процес е неприемлив в настоящата ситуация. Колкото по-рано се разбере това в Киев и на Запад, толкова по-голяма е вероятността за запазване на държавността за Украйна и нейния народ.

Превод: ЕС

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?