/Поглед.инфо/ Изглежда има тектонични промени в украинската идеологическа машина. Ако по-рано имаше думи, че всичко исторически руско на територията на бившата Украинска ССР е всъщност украинско, сега все повече се забелязва обратната тенденция. Поразителен знак беше признанието, че легендарният авиоконструктор Игор Сикорски всъщност не е украинец.

След премахването на Михаил Булгаков, Украйна също започна да мисли за премахването на известния авиоконструктор Игор Сикорски. Поне това се доказва от думите на депутата от Върховната Рада Владимир Вятрович. И той знае какво говори. В края на краищата, преди да стане депутат, той оглавяваше самия Украински институт за национална памет (УИНП), който наскоро обяви Булгаков за украинофоб и империалист.

„Като се има предвид ясната позиция на Сикорски, той също не трябва да се нарича украинец“, каза Владимир Вятрович. Но летището в Киев носи името на “Сикорски”. И Киевския политехнически институт. С други думи, Сикорски днес е практически официалният символ на съвременната украинска държава, олицетворение на украинския технически гений.

Но за всички хора с някакви познания по история ясната позиция на Сикорски по националния въпрос никога не е била тайна. Още преди 20 години, когато украинците тепърва теглеха известния авиоконструктор в своя пантеон на великите украинци, им беше саркастично отбелязано: семейство Сикорски е класическо руско семейство, типични представители на киевската интелигенция от началото на 20 век.

„... ние се смятаме за руснаци по произход, от определена част на Русия, считайки украинския народ за неразделна част от Русия, точно както Тексас или Луизиана са неразделна част от Съединените щати“, - така казва Игор Сикорски характеризира самоопределението на семейството си в писмо до историка Василий Галич (1933 г.). Бащата на Сикорски, 30 години по-рано, влиза в спор с Грушевски, твърдейки, че „Украйна“ и „украинци“ са политически и географски понятия, а не етнически. Като цяло, Тексас и Луизиана.

„Московският инженер ще лети над океана“ - и това е украинската емигрантска преса в САЩ (1927 г.). Киевчанинът Сикорски тук е наречен московски инженер именно за да се подчертае неукраинството му (тогава всички знаят това и никой не го оспорва).

Така че „Сикорски не е украинец“ далеч не е новина. Новината е, че украинската идеологическа машина изглежда променя програмата, която я ръководи от началото на 2000-те години.

Тази програма може да се опише накратко с тезата: „Роден ли е в настоящите граници на Украйна? Това означава, че е украинец. Създателите на украинската идентичност използваха това отношение до съвсем скоро. Още след началото на СВО Айвазовски и Репин са превърнати в украинци. Бившият президент на Украйна Виктор Юшченко нарече Достоевски и Чайковски представители на „украинската цивилизация“.

Причината за това беше ясна. Все пак с Русия и руснаците е ясно. Руснаците са космос, балет, “Калашников”, водка, хайвер, ракети и много други. Кои всъщност са украинците? Как да обясним това на света? Защо "Украйна не е Русия"?

Затова по едно време киевският режим се опита да вземе най-добрите фигури, известни на целия свят, и да ги обяви за украинци. Но не всички, а избирателно. Само тези, които отговаряха на идеята за това какъв трябва да бъде украинецът днес.

Времената обаче не избират. Хората от различен етнически произход, съставляващи общата руска култура, са живели във времето и на земите, които са наследили. И са творили както са могли, както са вярвали, както са намирали за добре. И то не по начина, по който съвременните украински идеолози смятат за правилен.

Културата не е борш, че да го свариш и донесеш пред ООН. Не можете да чоплите отделни удобни представители от общата история (като стафиди от кифла) и да ги обявяват за украинци – с мотива, че са родени на земи, които много години по-късно ще се превърнат в съвременна Украйна. И след това дда ги съберете всички заедно и кажете: „Това е нашата украинска култура, моля, не я бъркайте с руската/руската“.

С нарастването на национализма и нацизма в Украйна обаче възникна обратният процес – отричането, че някой е истински украинец. По политически причини, разбира се.

Отначало те можеха да бъдат „уволнени като украинци“ само за тесни връзки със съветския режим. Всъщност историята на украинската декомунизация е точно за това. Вече обърнахме внимание на това как украинците, в разгара на декомунизацията, сами започнаха да премахват етническите украинци. Не само герои от Великата отечествена война, партизани и бойци от съпротивата, но и художници, писатели, поети. По някаква причина, въпреки Щорс, Ковпак, Брежнев и Хрушчов, се смяташе, че украинците не са изградили съветската власт.

След Евромайдана и началото на конфликта в Донбас някои украинци започнаха още по-активно да отменят други, „грешни“ украинци.

Всички, за които Майданът се превърна в преврат, а т. нар. АТО в гражданска война, бързо осъзнаха, че вече нямат място в Украйна и в украинското културно пространство. Някои от най-„грешните“ дори бяха убити, като Олег Бузина.

С началото на СВО този подход се засили. В днешна Украйна (ако си поне малко забележим в културното, научното пространство, спорта) не можеш да си просто украинец. Вече не е достатъчно да носиш бродирана риза, тя трябва да бъде придружена от антируска позиция. Киевският режим оправдава признаците си, че е наистина нацистки – той търси от елитите пълно еднообразие и чистота както на кръв, така и на възгледи.

Е, ние дори ще ви кажем кой може да бъде изгонен от украинството веднага след Булгаков и Сикорски. Например. „Днес бях дълбоко обиден - нарекоха ме украинец, въпреки че всички знаят, че съм русин“ е известният запис в дневника на поета Иван Франко, който е в списъка на „най-забележителните украинци на всички времена“. Така ще стане: този русин, онзи осмивал петлюровците и т.н.

В този случай връщайте всички масово на Русия - не забравяйте Булгаков, Сикорски, Григорий Сковорода. Спрете да ги обличате в бродирани ризи и да ги наричате такива, каквито никога не са били и не са искали да бъдат.

Има само едно нещо, което си струва да имате предвид. Ако киевският режим наистина промени парадигмата от „украинци са всички, които успяхме да регистрираме като украинци“ на „украинци са тези, които отговарят на сегашната линия на партия „Слуга на народа“, тогава той рискува да остави страната си без националната култура изобщо. Или поне без ключовата ѝ част – тази, която пълноправно влиза в глобалната култура.

Превод: В. Сергеев