/Поглед.инфо/ Ръководството на Украйна продължава да се надява, че въоръжените ѝ сили няма да трябва да се изправят срещу руската армия сами и че срещу нея ще бъде открит друг фронт - или в Закавказието, или в Молдова, или дори с участието на Полша. Има и четвърто направление – още по-„обещаващо“ от тези три, но в действителност Украйна ще трябва да се задоволи с нещо съвсем различно.

Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана Алексей Данилов е творческа личност. Например, като рускоговорящ човек (в Луганска област, откъдето идва и където дори се издигна до ранг „губернатор“, просто няма други), той призова английският да стане втори държавен език на Украйна и обеща да живее до разпадането на Русия.

Интересно е как той оценява перспективите си сега, но още по-интересно е кое от това, за което говори, е творчески бисер и кое са мислите и волята на хетмана, тоест Владимир Зеленски. СНСО е такъв „колективен Зеленски“, противоконституционен орган на властта, който президентът напълно контролира и е превърнал в основен работен инструмент на своята лична диктатура. Там, където Пиночет има западни съветници и армия, Зеленски има западни съветници и СНСО.

Тоест Данилов, от една страна, явно редовно фантазира и плямпа глупости, поради което не винаги трябва да се приема на сериозно. Но, от друга страна, не знаем как всичко е подредено там: ами ако задачата на Данилов е да изнася на обществеността „творческите атаки“ на екипа на Зеленски, за който различни творчески фантазии са в основата на първата професия (КВН, студио "Квартал 95", комедийните филми...). Може би благодарение на неуморното си въображение Данилов, класово чужд, се вкорени в средата на КаВеЕнци.

Сега Данилов (или колективният Зеленски - невъзможно е да се знае) фантазира за откриване на втори фронт срещу руската армия. Освен това, очевидно, той възлага специални надежди на Грузия, която се смята за частично окупирана от руските войски, имайки предвид военните бази на Руската федерация в Абхазия и Южна Осетия. В Тбилиси – тук трябва да отдадем дължимото на грузинските власти – реагираха доста адекватно на тези надежди. Председателят на управляващата партия Иракли Кобахидзе заяви например следното: "Нова братоубийствена война ще бъде огромна и непростима грешка в историята на Грузия и това няма да бъде допуснато от властите."

Поразително е, че надеждите на Данилов бяха критикувани дори от представители на Обединеното национално движение, националистическа и русофобска партия, която се ориентира около бившия президент Саакашвили и призовава за криминализиране на буквата “Z”.

Като се има предвид нивото на антируските настроения в Грузия и факта, че няма дипломатически отношения между Грузия и Руската федерация от почти 15 години, „неутралитетът“ на Тбилиси може да изглежда парадоксален.

Той е нееднозначен, например президентът Саломе Зурабишвили се държи така, сякаш е готова лично да отиде на фронта дори утре, но трябва да се разбере, че Зурабишвили дори не е от „нашите“, съветски грузинци, а е френски, тя получава гражданство едва през 2004 г. и може да се счита за агент на Запада в грузинската властова система. Само че сега тя по същество няма правомощия, още повече, че правителството дори е готово да съди президента, за да не меси във външната политика – „да си знае мястото“.

Особеността на грузинската ситуация е, че тази страна е натрупала изчерпателен опит от конфликта с Русия - както военен, така и икономически, поради което не иска да повтаря нито едното, нито другото. Толкова е нежелано, че дори обикновено всемогъщите западни покровители не са постигнали нищо: Тбилиси отказа да наложи каквито и да е санкции срещу Руската федерация, за разлика от ситуацията през 2014 г.

Това не увеличи любовта на грузинците към Русия, но, както се оказва, страхът и алчността се оказват ефективна защита срещу глупостта от любовта. Тбилиси започна повече или по-малко адекватно да оценява националните си интереси и да не следва сляпо примера на западните страни, които няма да компенсират разходите нито за „нормална“ война с Русия, нито за икономическа.

Сега Украйна също получава подобен опит, но все още не е изминала целия път, така че Киев продължава да се надява на „откриването на втори фронт“.На Тбилиси, както вече споменахме, не може да се надяват в този смисъл, но Данилов спомена и Молдова с продължителния приднестровски конфликт. С Молдова обаче положението е дори още по-сложно.

По отношение на Русия, руснаците и сепаратистите от 1992 г. Кишинев се държи несравнимо по-прилично от Киев и Тбилиси, а въоръжената борба за Приднестровието отдавна не се разглежда там като метод, особено ако доведе до сблъсък с Русия.

Вероятността за възникване на „молдовски фронт“ обаче зависи критично от това как ще се развиват специалните операции на въоръжените сили на РФ в Украйна в бъдеще. В случай на битки за Одеса и по-нататъшно настъпление на запад важността на ПМР рязко нараства - и това открива възможност за военен конфликт с молдовците.

Има и трето теоретично начало за "втория фронт", която Данилов изобщо не спомена. Това е Нагорни Карабах, където сега се случва поредното изостряне.

Азербайджанската армия зае доминиращата височина близо до село Фурух - в зоната на отговорност на руските миротворци. И най-показателен в този смисъл е отговорът на Министерството на отбраната на Азербайджан на твърдението на руското Министерство на отбраната: първо, не ние нарушихме споразумението, а арменците. Второ, войските няма да напуснат височината. Трето, ние не признаваме съществуването на Нагорни Карабах като административна единица.

Впечатлението е, че влизат в конфликт. И ситуацията е такава, че ако азербайджанците нарушат мирните споразумения, руските миротворци трябва да се намесят - това е тяхно пряко задължение, да не говорим за факта, че ненамесата унищожава външнополитическия авторитет на Русия и може да предизвика, меко казано, катастрофални случаи, като тези, когато миротворците от ООН не се намесиха в ситуацията в Руанда и в босненска Сребреница.

В същия случай, ако азербайджанската армия премине границата на Армения, това предполага война между Азербайджан и целия блок на ОДКС, който включва както Армения, така и Русия.

Като се има предвид, че политолозите са свикнали да виждат сянката на турския президент Реджеп Тайип Ердоган зад действията на Баку, на тази основа е лесно да се изгради цяла конспиративна теория за подривните действия на Анкара, която, въпреки че провежда външна политика, отделна от тази на Запада, си остава член на НАТО и настоява за връщането на Крим на Украйна.

Дори Ердоган да няма абсолютно нищо общо с това, трябва да се отбележи, че президентите Владимир Путин и Илхам Алиев подписаха Декларацията за съюзническо сътрудничество ден и половина преди началото на специалната операция в Украйна. Изглежда, че Москва е искала допълнително да се застрахова срещу „отварянето“ на Закавказкия фронт.

Както и да е, на 29 март руската мироопазваща мисия не регистрира никакви нарушения в зоната на арменско-азербайджанския конфликт. И в същия ден преговорите между руската и украинската делегации, които доведоха до доста неочакван резултат, се проведоха в турски Истанбул, където Ердоган лично се обърна към публиката - явно доволен, че участва като посредник.

Така има известно напрежение в зоната на руската отговорност в Закавказието, но не е сигурно, че не е продиктувано от чисто местни причини (те са десетина), които нямат нищо общо със специалната операция в Украйна.

Последната надежда на Данилов е Полша. В неговата картина на света би било добре тя да отвори фронт срещу Калининград, но в този момент аргументите на секретаря на СНСО се превръщат в трескав делириум, тъй като тази форма на „подкрепа за Украйна ” означава война между Русия и НАТО, потенциално ядрена и водеща до пълно унищожение на човечеството. Киев, очевидно, е доволен от тази форма на „подкрепа“, според принципа „изгори си къщата, за да изгори на съседа обора“.

В крайна сметка, ако турците не си играят с огъня повече от обикновено, Украйна няма да получи нито атомна война в свой интерес, нито откриване на “втори фронт”. А по-нататък ще пресъхне и потокът фантазии за по-светло бъдеще - според получаването и усвояването на опита, с който дори до припадък антируска Грузия се превърна във фактически неутрална държава.

Превод: В. Сергеев

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?