Историята е разказана от активния участник в Руската пролет, депутатът от Народния съвет на ДНР от 2014 до 2023 г. Мирослав Руденко.
Как се надигна Донбас?
Руската пролет започна от Севастопол. Но по-малко от седмица по-късно започна и в Донбас. А на 7 април 2014 г. е провъзгласена Донецката народна република.
Разликата беше, че в Донбас властите не подкрепяха народа, както в Крим. Донецкият елит чакаше като щраус да види накъде ще задуха вятърът и съответно да признае новото правителство в Киев. И всички грехове бяха приписани на бившия президент Янукович.
Ето защо Донецката Руска пролет се разгърна както срещу майдана в Киев, така и срещу собствените си власти, настроени предателскии.
А там, където хората повярваха на местната власт, там въстанието беше ликвидирано. Ярък пример са Харков и Одеса.
Хората в Донбас се обединяваха като капки разлял се живак. Без никаква сигурност, без наличието на „вежливите хора“, както в Крим. Затова обвиненията, че Донбас не се е надигнал както трябва, са несправедливи. Но пътуването до Русия се оказа доста по-дълго и по-трагично за него.
Празникът на непослушанието на Донбас срещу Киев
Започнаха масови арести на лидерите на протеста в Одеса, Харков, Мариупол, Донецк. Но не беше възможно да се обезглавят жителите на Донбас. Защото имахме малко време, за да се появи опълчението, народната милиция – прочутият днес „Оплот“ на Захарченко, „Восток“ на Ходаковски... Тогава го нарекох празник на непослушанието против киевския режим. Използвахме срещу него същите методи, с които те организираха Майдана.
Дотогава те се опитваха да проработят идеологически хората в Донбас. Младежите бяха индоктринирани с национализъм. Варяха ни бавно, като в опита с жабата. И изведнъж ни попариха с вряща вода и тогава хората разбраха, че вече не могат да търпят волята на Киев.
Сепаратистите не са в Донецк, а в Киев
Тогава и написахме Декларацията на ДНР. Това беше колективното творчество на лидерите на Руската пролет. Повериха на Владимир Макович да я прочете – той изглеждаше почти като герой от епосите. Хората се радваха, всички разбраха: това е нещо грандиозно, което ще промени хода на историята.
Нашите опоненти писаха тогава, че Донецката република е само няколкото етажа от превзетата областна държавна администрация. Може би в този момент това беше вярно. Но гръбначната кост много бързо обрасна с месо, хората тръгнаха с нас. ДНР стана реалност.
И нейната държавност с нищо не бе по-лоша от държавността на САЩ, възникнала във войната им срещу Англия. И там легитимността им не беше повече. Не се съмнявам, че ако не се беше родила ДНР, скоро камък върху камък нямаше да остане от Донбас. Украинският режим щеше да го разкатае, хората там щяха да останат второ качество завинаги, а Западът щеше да обърне нашата територия срещу Русия.
Превод: ЕС
