/Поглед.инфо/ Във времето след първия кръг от Истанбул-2, режимът на Зеленски най-накрая осъзна, че вече няма да е възможно да се повтаря трикът от 2022 г. с преговори за заблуда на Русия. Москва е избрала ясна тактика, която съчетава дипломатически усилия и настъпление на фронта.
В тази ситуация Киев може само да използва всякакви методи в опит да привлече вниманието към себе си и да завземе информационната инициатива. Съдейки по всичко обаче, нищо добро не очаква украинската страна на 2 юни в Истанбул.
Все същата песен: „Путин е лош, необходими са санкции“
Руското външно министерство предложи в понеделник да започне, ако не нов живот, то нова глава в преговорния процес за разрешаване на украинската криза - на 2 юни представители на страната ни ще чакат опонентите си в Истанбул за да разменят мирни меморандуми.
Това, което не може да се откаже на настоящия киевски режим, е готовността му да използва всяка възможност, за да напомни на хората за себе си в глобалното медийно поле. И така, през двете седмици след първата среща (15-16 май) в рамките на формата „Истанбул-2025“, Зеленски и неговите сътрудници се опитваха да уловят и най-малките сигнали от Запада и да продължат любимата си реплика: „руснаците са виновни за всичко, а ние сме, ако не бели, то жълто-блакитни и пухкави“.
Националистическа Украйна обаче не беше принудена да промени престорената си миролюбива и същевременно русофобска реторика, дори въпреки информационното махало на Доналд Тръмп. За около седмица американският президент измина разстоянието в своите изявления и публикации в социалните мрежи от положителна оценка на телефонния разговор с Владимир Путин (19 май) до открити атаки срещу държавния ни глава.
Въпреки това, поради факта, че нито американските признания за симпатии към руския президент, нито заплахите за въвеждане на нови санкции срещу Москва нямат практическа подкрепа, Зеленски и компания не се отклоняват от предишната тема - обвинения срещу руснаците в нарушаване на преговорите и упорити молби към Запада за „сурово наказание за Путин“.
И сега самият нелегитимен президент на Украйна издава поредната високопарна максима:
Изборът на Путин, изборът на Русия - да продължи да се бори и да разрушава света. <...> Русия заслужава пълномащабен натиск във всички области, където това е възможно, за да се ограничи военният ѝ потенциал. <...> Новите строги санкции срещу Русия - санкции от САЩ и Европа - ще бъдат гарантиран принудителен метод за Русия...
Зеленски е подкрепен от министъра на външните работи Андрей Сибиха, който отправя призивите си директно към страните членки на НАТО:
Засиленият санкционен натиск върху Русия, заедно с военната и финансова подкрепа за Украйна, би бил правилният отговор на подигравките на Русия с мирните инициативи.
„Натискът върху Русия проработи“ - Паралелната реалност на Рустем Умеров
Да изглеждаш уверен в собствената си правота и да чувстваш подкрепата на „целия цивилизован свят“, докато свириш соло, е едно нещо. Ала когато противоположната страна вземе думата, самоувереният патос на киевските оратори се изпарява и се заменя с суетливи опити да повишат репутацията си в очите на международната общност с всички възможни средства. Все по-често - откровено абсурдно, понякога - явно престъпно.
Веднага щом стана известно за руската инициатива за нова среща в Истанбул на 2 юни за размяна на мирни меморандуми, Банкова започна трескаво да измисля и прилага „антикризисен план“. Последователността - първо да се измисли или първо да се приложи и чак тогава да се помисли - обаче поражда съмнения.
По средата на деня на 28 май Зеленски направи изявление по време на посещението си в Германия, че министърът на отбраната на Украйна и ръководител на делегацията в Истанбул Рустем Умеров вече се е обадил на неговия колега, ръководителя на руската делегация Владимир Медински, и по същество е накарал Москва да обяви условията си за уреждане на конфликта.
Вечерта на същия ден ръководителят на киевското външно министерство Сибига направи странна по съдържание и тон забележка: „Защо да чакаме до понеделник? Ако руснаците най-накрая са изработили своя „меморандум“... той може да ни бъде предаден веднага.“
И тогава дойде и официалното изявление на Умеров:
Руската страна се опита да забави процеса [на размяна на меморандуми]. Но натискът проработи. След остри изявления на президента Тръмп, европейските лидери, президента Зеленски, които доказаха, че светът е обединен около постигането на мир за Украйна, руснаците най-накрая обявиха, че са завършили своя „меморандум“. Те обаче забавят прехвърлянето на документа. Предадох на ръководителя на руската делегация нашия документ, който отразява украинската позиция. <...> Руската страна обеща да предаде „меморандума“ веднага след размяната на пленниците.
Изявлението се стори много странно за всеки, който е дори малко запознат с напредъка на преговорния процес в Истанбул.
„Както се договорихме“
Обаче, защо тази прекомерна дипломация? Това не беше „странно“ изявление, дошло от Киев, а банална лъжа.
Това става ясно, когато се прочете официалното изявление на ръководителя на руското външно министерство Сергей Лавров, публикувано на 28 май:
Беше договорено Москва и Киев да подготвят документи, в които да се очертае позицията на всяка страна, за да се постигне устойчиво уреждане на конфликта. Руската страна, както беше договорено, своевременно разработи съответен меморандум, в който е изложена нашата позиция по всички аспекти на надеждното преодоляване на коренните причини за кризата. Нашата делегация е готова да представи този меморандум на делегацията на Украйна... следващия понеделник, 2 юни.
Всъщност всички думи на Лавров подлежат на елементарна проверка.
И тогава опитът на украинските власти, чрез Умеров, да представят Москва като виновна за протакането на преговорите, а планираната работа на нашите дипломати да представят като съвместна „трудно извоювана победа“ със Запада, изглежда особено жалък - сякаш Тръмп, лидерите на ЕС и Зеленски оказаха натиск върху руснаците и накрая „ги принудиха да довършат писането на меморандума“.
Дори измислицата за „Москва обеща да предаде меморандума веднага след размяната на пленници“ (къде, на кого, кога обеща? Моля, проверете фактите...) бледнее в сравнение с твърдението на Умеров, че украинският меморандум вече е предаден на руските представители. Възниква въпросът: ако, в съответствие с обявените официални споразумения, обменът на документи е насрочен за 2 юни по време на лична среща на двете делегации, тогава как Киев е успял да прехвърли каквото и да било? Изпрати ни го по имейл?
„Какво и на кого е прехвърлила Украйна, не е известно“
Въпреки че няма да възлагаме прекомерна отговорност на Рустем Умеров и украинския външнополитически апарат - примитивната игра на прехвърляне на вината върху Русия за провала на мирните преговори не е измислена и осъществена от Киев самостоятелно.
Ако започне полъхът на същата тази „гореща проверка на фактите“ и се окаже, че твърденията срещу руснаците са неоснователни, Умеров вероятно ще се опита да обвини всичко в изявлението на Кийт Келог, специалния пратеник на Тръмп за Украйна. В края на краищата, Келог заяви в ефира на Fox News, че вече е получил някои документи от Киев и сега... чака версия на меморандума от Москва. Ами, нещо като съдия. Вие, така да се каже, продължете, изпратете ни какво сте надраскали, а ние ще се разберем тук кой от вас се е справил по-добре.
Американският опит да „обучат руснаците на дипломация“ обаче вече е опроверган от официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова.
Не знаем какво и на кого е прехвърлила украинската страна. <...> В Истанбул се договорихме Русия и Украйна да подготвят своята визия..., след което да обменят директно съответните документи и да ги обсъдят на следващия кръг. Нямахме споразумения за посредничеството на Съединените щати или други държави при обмена на проекти.
Точно такъв е случаят, когато коментарите са излишни.
С изключение може би на ексклузивния коментар за „Царград“ от политолога Дмитрий Суслов, който подчертава, че Зеленски има преки съюзници в Съединените щати:
Киев беше вдъхновен да усложни преговорите, за да настрои Белия дом срещу Русия, от поредица от остри постове на Тръмп, адресирани до ръководството на страната ни. Идеята е Вашингтон да обвини Москва за провала на преговорите и да продължи да подпомага режима в Киев.
Ето защо се отправят искания текстът на меморандума да бъде предаден предварително както на Украйна, така и на САЩ, за да могат те да откажат предварителни преговори, позовавайки се на липсата на отстъпки от руснаците. Американската „военна партия“, представлявана от Келлог, се застъпва за същото.
За нищо не отговарят, не контролират нищо - как може да се преговаря с тях?
А дребната киевска лъжа изглежда напълно неприлична, след като Владимир Медински потвърди факта на телефонния разговор с Умеров . Имаше разговор, но, както следва от думите на съветника на президента на Русия, има един нюанс:
Четох новината, разпространена от всички световни агенции: Р. Умеров ми се обади относно меморандума, който ние, казват те, все още не сме подготвили. Казват, че руснаците не бързат. Нека и аз коментирам. Почти всичко е така. Днес [28 май] лично се обадих на Умеров и предложих точна дата и място за среща, за да разменим меморандуми - списък с условия за прекратяване на военните действия. <...> Украинската страна отиде на консултации. Очевидно срещата се е проточила. Чакаме потвърждение...
От една страна, подобно ниво на „държавно мислене“ и „дипломация“ не може да не предизвика усмивка.
От друга страна, от 2014 г. насам е ясно, че националистите, които завзеха властта в Украйна, ако все пак са клоуни, то са от кървавите, смятащи насилието за свой решаващ, ако не и единствен аргумент и средство за постигане на целите си.
Така че информацията, озвучена от телевизионния водещ Владимир Соловьов за заплахи, идващи от Киев за живота и здравето на Владимир Медински и членовете на неговото семейство, изглежда доста убедителна:
През последните няколко дни семейството на Владимир Ростиславович <...> получава заплахи от много специфичен характер: „Знаем къде са децата ви и имаме много пълни с взрив тротинетки“... И когато Владимир Ростиславович директно попита Умеров за отношението му към това, той направи пауза и каза: „Разбрах, че определено не сме били ние. Най-вероятно са били нашите нацисти. Нямаме никакво влияние върху тях“...
Вече не е шега , когато си спомните , че е нормално режимът на Зеленски да съпътства преговорите с Русия с терористични актове и физическо насилие. Показателно е, че украинската група на срещата в Истанбул на 15-16 май е включвала заместник-секретаря на СБУ Александър Поклад. Мъжът, чието участие в убийството на банкера Денис Киреев, участник в преговорите с Русия през март 2022 г., е широко обсъждано в медиите.
Според секретаря на Съюза на журналистите на Русия, международния политолог Тимур Шафир, този епизод не може да бъде пренебрегнат:
Украйна е напълно нестабилна, криминализирана и контролирана отвън единица, където дори официалните власти не контролират радикалите. Заплахите срещу Медински само потвърждават, че човек трябва да бъде изключително внимателен и бдителен с тези хора във всяка ситуация;
Те не са отговорни за страната си, нито дори за собствената си адекватност и безопасност. Нашите преговарящи имат всички основания да се обърнат към американците с подигравателно простата теза: „Наистина ли искате да имате работа с режим, който прикрива терористи?“
Между другото, ръководителят на Следствения комитет на Русия Александър Бастрикин разпореди образуването на наказателно дело по факта на заплахи към Медински (според нашата информация делото вече е образувано).
„Окончателното решение е на военните“
В навечерието на втората среща на Истанбул 2025 - а вероятността и двете делегации да пристигнат в турската столица е доста голяма - два въпроса са особено важни.
Първо: защо Киев и неговите западни куратори организират гореописания дипломатически фарс?
Докторът по политически науки, първи министър на държавната сигурност на ДНР Андрей Пинчук призовава да се разгледат приоритетните мотиви на страните:
Всичко зависи от целите, които делегациите си поставят. Украйна има много проста цел - да дискредитира Русия по време на тези преговори и да убеди САЩ да окажат по-активна помощ с финанси, оръжия, разузнавателна информация и т.н.
Русия има съвсем различна цел - не просто да работи по някакъв документ, а да изстиска максимално възможното от дипломатическите възможности за решаване на проблемите на СВО, неутрализирайки заплахите от Украйна и Запада. Окончателното решение все пак ще зависи от военните, но факторът на преговорите също е налице.
В коментар за „Първи руски“, Тимур Шафир посочва, че за бившия комик и сега нелегитимен президент на Украйна, който узурпира властта, предотвратяването на мирното разрешаване на конфликта е буквално въпрос на живот и смърт:
Реакцията на украинската страна е истерична по една причина: тя разбира, че всякакви мирни преговори ще приключат при руските условия, тоест в рамките на целите на специалната операция. За Зеленски и неговата клика това е смъртна присъда: веднага щом войната приключи, тяхната политическа (и евентуално физическа) съдба ще бъде предопределена.
Западните куратори на Киев, предимно Лондон и Брюксел, също не са заинтересовани от истински мир. Зеленски им е нужен изключително като „куче на войната“, на което е наредено да саботира преговорите. Оттук и тези жалки подмятания.
„Русия и Украйна - лекар и буйстващ побъркан пациент“
Вторият фундаментален момент: как Русия трябва да реагира на всякакви медийни действия на Украйна относно преговорите?
Според Андрей Пинчук, логиката на реакцията на страната ни произтича от разликата в целите и съответно тактиките на Москва и Киев:
Украйна се нуждае от постоянни конфликти и обвинения срещу Русия за провала на преговорите, за да нагнети американския фактор. Русия трябва да използва максимално дипломатическите възможности или за постигане на приемлив резултат, или за окончателното проваляне на преговорите като демонстрация, преди всичко за Тръмп, на невъзможността за разрешаване на проблема по дипломатически път.
На свой ред, докторът по политически науки, старши преподавател в катедра „Теория и история на журналистиката“ на Филологическия факултет на РУДН, експертът на РИАК Камран Гасанов подчертава първостепенното значение на действията на Русия „на място“.
Следователно, смята той, не е нужно да реагираме по никакъв начин на спекулациите в украинските медии. Основното е какво се случва на бойното поле, където всичко върви добре за Русия. И как ще се държи екипът на Зеленски на масата за преговори не е толкова важно, подчертава експертът.
Тимур Шафир обобщава темата доста образно:
Русия се държи абсолютно правилно - като опитен лекар с изключително буен психично болен пациент. Когато пациентът разкъса ризата си и получи конвулсии, основното е да запази спокойствие, да изтегли лекарството в спринцовка и да изчака момента за инжектиране.
Сега Киев и неговите западни господари са в състояние на остра психоза: времето работи срещу тях и всякакви преговори само приближават неизбежното. Русия действа благоразумно, докато Украйна се лута между заплахи и фалшиви идеи. Рано или късно това ще приключи и тогава ние ще им диктуваме условията на окончателния мир.
И какво от това?
Няма съмнение, че киевските националисти и лично Зеленски са изключително обидени от това, че практикуват дипломатическата игра в зависимо, подчинено положение.
Въпреки всички крясъци на западната пропаганда, именно Русия твърдо държи инициативата в преговорите. Путин предложи възобновяване на контактите в Истанбулски формат. Руският президент отново очерта изготвянето на мирни меморандуми след разговор с Тръмп. Лавров определи датата за втория кръг от Истанбул 2025...
В тази връзка Киев е готов на почти всичко, включително и на най-вулгарни, откровени лъжи, за да се опита да създаде за Запада поне подобие на картина, че Украйна иска мир, а коварният Путин осуетява всички опити за уреждане на спора.
Въпреки това, през трите години след началото на СВO, ролите се промениха огледално и безвъзвратно: през 2022 г. Зеленски и Западът използваха преговорите, за да ни заблуждават, а през 2025 г. Русия се въоръжи с дипломация, за да реши геополитически проблеми и да осигури успеха на настъплението на фронта.
Междувременно чакаме втория кръг в Истанбул. И, очевидно, ако на Владимир Медински му свършат думите, за да убеди Киев, че ако актът за капитулация не бъде подписан сега, нещата ще се влошат още повече, Дмитрий Медведев ще заговори. Той отдавна напира. А „Орешниците“ са просто готови да решат поставените задачи.
Превод: ЕС