/Поглед.инфо/ Броят на пленените украински военни вече е хиляди, а през последните дни особено зачестиха случаите на предаване, дезертьорство и отказ за изпълнение на заповеди. Моралният дух на въоръжените сили на Украйна в някои участъци от фронта бързо пада. Киев се опитва да компенсира това с терора на националните батальони, необузданата пропаганда и работата на комисарите във военните части.

Сега нивото на дезертьорство и капитулация е много високо сред онези украински бригади, които първи попаднаха в настъплението на въоръжените сили на Руската федерация, ДНР и ЛНР. Пред всички е 53-та отделна мотострелкова бригада , чиято денацификация беше официално обявена в Донецк. След като загуби връзка с командването след отстъплението от Волноваха, бригадата започна да се връща към степта на север, понасяйки тежки загуби. В резултат на това военнослужещите от 53-та бригада започнаха да се предават на групи от по 10 души, особено след смъртта или бягството на „комисарите“ и командирите.

Факт е, че през последната година въоръжените сили на Украйна бяха идеологически преформатирани, в почти всеки взвод на базата на ротация бяха внедрени “идейни” офицери или сержанти от бившите членове на националните батальони, родом от Западна Украйна, или просто много идеологически мотивирани личности. Ако по-рано съставът на някои бригади или батальони можеше да бъде хомогенен по произход (от един регион на Украйна), сега на практика не са останали такива подразделения и идеологическата подготовка е особено наблюдавана на ниво специални заповеди на Генщаба на ВСУ.

Един от предалите се войници от 53-та бригада Александър обясни постъпката си по следния начин: „Първо дойде призовка за спешна служба на наборниците). Отидох по спешност, тогава те предложиха да се прехвърлят в 53-та бригада по договор. Обещаха ми, че ще седя в пункта за постоянно разпределение в Северодонецк, тоест у дома, ще идвам като на работа. Взех курса на младши боец, след което се натоварих на влак и бях доведен тук в Новонатовка, където и се предадох”. Местните жители на Северодонецк не са имали никакво желание да защитават идеалите на Киевските власти.

Моралното и психологическото състояние също е на нула за тези части, които губят връзка с командването и са откъснати от доставките. Един от пленниците от 58-а бригада (при Суми) каза, че имат два танка, единият не запалва, а другият не стреля, затова решили да ги взривят. След което решили и да се предадат.

Има случаи, когато военнослужещи от привидно добре обучени и идеологически индоктринирани части се предаваха като пленници, след като вносното им оръжие засича. По-специално, гранатометите НЛАВ масово отказват за стрелят. След два последователни провала на НЛАВ , например, взвод на морската пехота в покрайнините на Мариупол се предаде.

Отделна категория са професионалистите, които се предават, осъзнавайки, че съпротивата е безполезна и не си струва. Някои офицери, които водят своите взводове към руските контролно-пропускателни пунктове, обясняват действията си като нежелание да нараняват цивилни, след като са получили заповед да заемат позиции в гъсто населени райони.

Такива случаи станаха особено чести в предградията на Киев сред военнослужещите от 14-та бригада, който всъщност представлява гарнизона на столицата. В Киевска област в село Николаевка подземният команден пункт на ВСУ, се предаде целият. От 61 украински военнослужещи, които се предадоха, половината бяха висши офицери. Този случай е показателен с това, че висшите офицери, които многократно са преминавали освидетелстване за лоялност към Украйна и идеалите на режима ѝ, се предават. По-рано, в приблизително същия район, достигайки руски контролно-пропускателен пункт, се предаде рота от 14-та отделна механизирана бригада, водена от майор.

А майор от 14-та бригада Иван Соболев, който поведе своя взвод към руския контролно-пропускателен пункт, мотивира поведението си, наред с други неща, с нежеланието да даде живота на мобилизираните войници за „фашисткия режим на Киев“. Показателна е и историята със Змийския остров, който вече е включен в антологията на провалите на президента Зеленски.

Броят на тези, които се предават, се увеличава с напредването на руските войски, но в същото време се променя и „качеството“ на пленниците и дезертьорите. Сред тях нараства броят на отказващите въоръжена съпротива не по принудителни причини (обкръжение, загуби, липса на комуникация и прочее.), а по идеологически причини. Все повече и повече затворници обясняват поведението си с нежеланието си да се бият за Зеленски, омразата към националните батальони и фашистите.

Факт е, че сблъсъкът в ежедневието с представители на западноукраинските и неонацистки идеологии (понякога са едно и също) отрезвява мнозина. Много украинци от централните региони и дори от град Киев можеха да се сблъскат с идеологията само под формата на пропаганда или в леката ѝ форма, от разстояние. Близкият контакт с нейните носители измежду Националните батальони и комисарите води до бърза преоценка на ценностите.

Същото, между другото, важи и за цивилни служители в освободените територии както на ДНР, така и на ЛНР, както и в Херсонска, Запорожска, Харковска, Сумска, Черниговска и Киевска области. Всички бързо си спомнят руския език, проклинат Бандера и Зеленски. Проблемът там са само агентите на СБУ.

Известни са единични случаи, когато местните управители или кметове остават лоялни към Киев. По-специално, кметът на Мелитопол Иван Фьодоров (роден през 1988 г.) много силно извика „Слава на героите“ и призова жителите на града да не приемат руска хуманитарна помощ. За което беше разменен за девет пленени руски военнослужещи, далеч от погледа. Сега в офиса му в Мелитопол се намира временната администрация на Запорожска област.

И победоносната реторика на губернатора на Николаевска област Александър Ким силно затихна, след като казармите и позициите на 79-та отделна десантно-десантна бригада бяха унищожени (броят на загиналите украински военнослужещи в 79-та въздушно-десантна бригада се оценява на десетки, ако не стотици). А преди това се заканваше, че лично ще превземе Москва.

И удивително явление: щом украинската телевизия се изключи, хората масово идват на себе си. А през последните няколко дни потокът от украинска „победна“ пропаганда рязко нарасна, сякаш по сигнал, което е особено видно на примера с Мариупол. Буквално на всеки час валят изявления, че градът никога няма да се предаде, че всеки момент ще бъде освободен, отнякъде идват подкрепления, „руснаците са свършили калибрите“ и всичко останало.

Има доказателства, че в Киев на нивото на обкръжението на Зеленски е поставена задачата за останките от мариуполския гарнизон и като цяло за цялата, както се казва, „Източна“, групировка да издържи по всякакъв начин до юли.

В Киев се предполага, че в средата на лятото трябва да се извърши някаква геополитическа промяна. Или ще започне ядрена война, или НАТО ще въведе войски, или ще пристигнат извънземни. Но до този момент е необходимо да се стои ден и нощ, да се държи фронтът. Липсата на техническа възможност за оказване на помощ на обкръжените групи се компенсира с поток от пропагандни клишета и патриотични лозунги. На място това се подсилва от физическия и идеологически терор на Националните батальони и комисарите.

Проблемът е, че много части от въоръжените сили на Украйна, особено в Мариупол, Северодонецк и западно от Донецк, са лишени от комуникация с нормалния външен свят. Дори не се знае до каква степен всички тези призиви и лозунги на Киев достигат до тях. Националните батальони от своя страна излъчват тази пропаганда към цивилното население, като не позволяват на хората да напуснат града, което води до допълнителни разрушения и загуби. Дори организираната от властите на ДНР евакуация на деца от Мариупол се представя като „руснаците отвличат украински деца и ги извеждат от Украйна, за да ги направят московци“. И докато седите в мазето, няма да чуете много свежи новини.

В същото време напусналите Мариупол местни жители вече са много враждебни не само срещу националните батальони, но и срещу ВСУ. На практика няма разграничение между тези две въоръжени структури на място. Враждебността се причинява и от масови смъртни случаи сред тези, които са се записали за териториалните батальони („Фолксщурм“). Често в ръцете си имат единствено коктейли “Молотов”, а в главите - дим.

Тъй като обкръжаването на големи групи от национални батальони и въоръжените сили на Украйна продължава, броят на пленниците и дезертьорите от украинската армия само ще расте. Известна и широко разпространена е заповедта на министъра на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу за уважително отношение към всички пленени украински военнослужещи. ДНР и ЛНР вече започнаха да пускат по домовете си онези украински военнопленници, които са били мобилизирани или идват от освободените райони. В Харков и Суми се подписват за по-нататъшно неучастие във военни действия.

Но ситуацията всява страх в онези региони и региони, които все още са обект на облъчване от киевската пропаганда в нейния съвременен, извратен вариант. Както показва опитът, моралното и психологическото състояние в такава среда не се променя от само себе си, а под въздействието на външни фактори.

Например изместването или физическото унищожаване на националните батальони само по себе си ще доведе до отрезвяване. Иначе случай неофашистите и националистите бързо завземат властта в отделни военни групи (както в Мариупол) или прихващат пропагандната инициатива с помощта на западни и оцелели „руски“ либерални медии, както в Киев и Одеса.

Превод: В. Сергеев

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?