/Поглед.инфо/ Колкото и да се стараят различните там ЧЖИЗ, ЛГБТ и феминистки, ние и досега живеем в мъжки свят и се ръководим от мъжка, тоест формална логика. С помощта ѝ можем да обосновем реалността, дадена ни в усещанията.

Формалната логика не може да обоснове това, което го няма, защото няма възможност да се изучи това, което го няма. Затова нашият свят (в крайна сметка неговата част, която продължава да се придържа към консервативни традиционни ценности) стои на здравата основа на теорията, подкрепена от практиката.

Съществува още и женската логика, марксистите я наричат диалектическа и се опитват да я пробутат като новата дума на науката. С помощта на диалектичната логика може да се обоснове това, което никой никога не е виждал, не е преживявал и не е усещал. С нейна помощ може да се обоснове всичко.

Например, Ленин на практика във всяко свое значимо писание опровергава Маркс. Маркс смята, че революционната смяна на формацията се случва, след като новата узрява в недрата на предишната. Ленин твърди, че формацията може да се прескочи (решавайки задачата на буржоазната революция в хода на социалистическата). В резултат СССР към края на своето съществуване се опитва веднага да вкара в социализма не само феодални, но дори и племенни (всъщност доисторически) общества. Маркс смята, че социалистическата революция може да победи единствено едновременно във всички най-развити промишлени страни. Ленин заявява, че първоначално е достатъчно да се удържи победа в която и да е страна, дори и най-изостаналата (идеята за “слабото звено” на империализма).

В резултат, според Маркс, комунистическото общество трябва да стане логически завършек на развитието на монополистичния, глобалистки капитализъм. Тоест ние сме длъжни да видим неговата форма на етапа на късния капитализъм, както виждат формите на капитализма в епохата на късния феодализъм, преродил се в бюрократично-абсолютистките империи. Ленин изхожда от това, че е достатъчен човек с оръжие и проста представа за комунизма като за казармена уравниловка, за да се подгони с щик цялото човечество към щастието. Въпреки това, опирайки се върху диалектичната логика, съвременните ленинисти и досега твърдят, че Ленин не е просто изтъкнат марксист, а творчески развива учението на Маркс. Макар и ако изхождаме от формалната (нормална и човешка) логика, то ще сме принудени да признаем, че марксизмът не е виждал по-голям опортюнист от Ленин.

Но диалектическата логика е обяснима от гледна точка на формалната логика: тя доказва това, което е невъзможно да се докаже, но ни се иска силно. Тя обаче има едно задънено разклонение, което аз наричам украинска логика.

Украинската логика по основните си показатели е диалектична. С нейна помощ може да се докаже, че държава, от която в икономическа емиграция е избягало 30% от населението, процъфтява, че украинците са древна нация и дори, че в Украйна няма нацизъм.

Но ако класическата диалектична логика носи на своите последователи поне някаква полза (болшевиките искат да видят комунизъм приживе и не искат да чакат как ще прорасне през капитализма, а тяхното самозалъгване трябва да се разчиства от следващите поколения), то украинската логика вреди на своите носители тук и сега, защото им създава извратена картина на света, тласка ги към неверни оперативни решения и разрушава техните планове по-рано отколкото може да се изпълнят. Затова болшевиките, макар и временно, но успяват да създадат собствена държава, а украинските нацисти успяват да паразитират за кратък миг върху руините на една от съветските провинции.

Ето и сега, когато украинската нацистка изживява последните си седмици, надявайки се на спасително чудо и в очакване на чудото се опитва максимално да продължи агонията си, изпепелявайки в огъня на бойните действия своя най-идейно мотивиран актив. Ръководителите на Украйна, ръководейки се от украинската логика късат отношенията с най-близките си съюзници, лишавайки се от последна надежда за чудодейно спасение.

Така например прословутият вицепремиер Верещук, известна единствено с пълното отсъствие на признаци на интелект, което е забележимо дори на фона на страдащите от остър интелектуален дефицит колеги, заяви, че Унгария има намерение да завземе украинското Закарпатие. Призова, така да се каже, към отпор на агресора. Така тя си “отмъсти” на Будапеща за отказа да подкрепи идеята за вкарване на миротворци от НАТО в Украйна, както предложи Полша.

Сега да разгледаме ситуацията, изхождайки от нейното развитие през последната седмица. На първо място Полша предложи да въведе в Украйна миротворци от НАТО. На второ място САЩ заявиха, че НАТО няма да се меси в украинската криза, защото Вашингтон не иска ядрена война с Русия, но отделни страни от НАТО могат да изпратят самостоятелно миротворци. Трето, поляците никак не са вдъхновени от идеята да се окажат насаме с Русия по полята на Галиция и те започнаха да търсят възможност да съставят поне някаква коалиция. На четвърто място, понеже САЩ не искат да воюват сами с Русия, но много искат с Русия да воюва Европа или нейна част, Байдън тази седмица ще посети Полша, за да вдъхне кураж на Дуда, а освен това да помогне с привличането на съюзници измежду източноевропейските съседи.

Кой може да помогне на Полша.

Прибалтийските джуджета са далеч от Украйна, но поне могат да нападнат Беларус. Но нападението не е отбрана и НАТО в такъв случай няма да ги защитава, а денацификацията на Прибалтика е назряла не по-малко от денацификацията на Украйна. Предвид това, че населението там в трите страни взети заедно е по-малко от жителите на едната Донецка област на Украйна, а и просторите не поразяват въображението, тяхната денацификация преди определеното в графика е неприятност, но не и катастрофа. Затова ще се появи бонус - сухопътен коридор за Калининград. Така че на балтийците не си струва да се месят в украинската криза нито от гледна точка на интересите на САЩ, нито от техните собствени.

Словакия е твърде малка, твърде слаба и населението ѝ е твърде русофилски настроено, за да се разчита твърде сериозно на нейната подкрепа антируската военна кампания. Остават Унгария и Румъния.

Румъния по принцип няма нищо против да си върне Северна Буковина и да присъедини Молдова. Но в Букурещ вярват, че ако изоставят Приднестровието и не претендират за Южна Бесарабия, тогава ще бъде възможно да се договорят за останалото с Русия. По същия начин унгарците изхождат от факта, че техните претенции в Закарпатието са толкова незначителни, а унгарско-русинският консенсус на местното население относно желателността за присъединяване към Унгария е толкова пълен, че ако украинската държава рухне, Москва няма да попречи на Будапеща да вземе унгарското малцинство под закрила.

От гледна точка на Будапеща и Букурещ би трябвало дори да е изгодно за Москва, жертвайки малки територии с неруско население, да легализира подялбата на Украйна, като включи в нея страни от НАТО.

Но на американците такава легализираща ликвидация на Украйна не им е нужна. Затова и тласкат поляците да нахлуят в Западна Украйна, понеже изхождат от неспособността на Полша да присъедини към себе си териториите на Галиция, на които живеят 10-12 милиона заклети бандеровци, а с бежанците от Централна и Източна Украйна местното бандеризирано население може да се окаже към 15 милиона. В Полша живеят 35 милиона души. При това според официалните полски данни в страната още сега се намират към три милиона украинци (считайки както постоянните гастарбайтери, така и новоизпечените бежанци).

16-18 милиона бандеровци са си половината от днешното население на Полша. Не мисля, че си струва да напомняме колко много се “обичат” поляците и бандеровците. Като цяло за Полша анексирането на Галиция е билет за гражданска война. Затова американците основателно смятат, че Полша няма веднага да обяви анексирането на галицийските региони, а ще се опита да създаде там нещо като протекторат (собствена ДНР/ЛНР). Формално украинското правителство ще остане на власт, докато поляците, „загрижени“ за съдбата на своите сънародници, живеещи в Украйна, просто ще прикрият Западна Украйна от руските войски. Между другото, за да се затвори напълно полската граница с украинския буфер, освен галицийския протекторат, ясно на ум идва създаването на протекторат и от Волинска област.

В такъв формат американците имат интерес да пуснат в Украйна също така унгарците и румънците. И едните, и другите претендират по малко парче. Но ако поляците няма да присъединяват непосредствено украински територии към полската държава, то и унгарците и румънците ще трябва да се задоволят със създаването на формални протекторати при неформален пълен контрол.

Така американците се опитват да създадат източноевропейска коалиция, която да окупира шест региона на Западна Украйна (и ако е възможно, да се придвижи възможно най-далеч на Изток). Русия ще бъде изправена пред избор - да се бие с коалиция от държави от НАТО, които могат да разчитат на подкрепата на целия блок (дори и само финансова и военно-техническа, но това е достатъчно, за да се проточи войната за дълго време и да нанесе допълнителни загуби за Русия, или дори да превърне войната в общоевропейска) или да се съгласи на примирие.

В случай на примирие (а при такъв баланс на силите е много вероятно) под прикритието на коалицията в Западна Украйна ще остане марионетен нацистки режим, който ще обяви претенциите си към цялата бивша територия на Украйна (с Крим и Донбас). Демаркационната линия няма да се превърне в нова граница, а ще остане кървяща язва, готова всеки момент да доведе до нова военна криза. Съединените щати ще получат лостове както върху Русия, така и върху своите партньори от НАТО, а Москва и ЕС ще бъдат окончателно и окончателно разделени от състояние на незавършена война (няма военни действия, но и мирът не е подписан). В същото време самите европейци сякаш няма да имат нищо общо с това – не те воюват, а Украйна, нека тя сключва мир с нея.

Източноевропейците не са толкова против американските планове, но се страхуват, че САЩ в своя уникален стил ще ги въвлекат в горещ конфликт с Русия и ще си измият ръцете. Освен това в Букурещ и Будапеща изхождат от факта, че когато руската операция в Украйна приключи, ще бъде възможно да се декларират интересите и да се получи това, което желаят от ръцете на Кремъл, без никакъв риск и с незабавно пълно притежание. Поляците пък се страхуват да влязат сами в конфликт с Русия.

И сега, в момента, когато се решава съдбата на най-важния американски проект, когато Вашингтон полага всички усилия да убеди унгарците и румънците да играят заедно с поляците, Верещук се навежда в публичното пространство и обвинява унгарците в подготвят агресия срещу Украйна. Унгарците и така се колебаят и наистина не искат да развалят отношенията си с Русия заради териториите, които няма да избягат от тях и без това. И тогава неадекватните бандеровци започват да плюят в лицето на потенциалните си спасители.

Мисля, че вчера Верещук направи много по-трудна задачата на Байдън. Американците обаче избраха тези кадри по свой образ и подобие. Ще трябва сами да се справят с тях.

Превод: В. Сергеев

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?