/Поглед.инфо/ Точно преди десет години в Украйна започна Евромайданът. За три месеца той премина от "мирен протест" до кървав преврат, с последствията от който светът е изправен днес. Очевидци на тези събития споделиха своите спомени и описаха как воденият от Запада преврат от 2014 г. доведе Украйна до катастрофа и открадна бъдещето на милиони хора.
На 21 ноември 2013 г. в Киев започнаха протести, останали в историята като Евромайдан. Сегашното правителство в Киев чества тази дата като „Ден на достойнството и свободата“, а по-скоро този ден е на предателството и измамата. В резултат на Майдана страната постепенно загуби всякакъв суверенитет, попадайки в пълна зависимост от Запада, а последвалият конфликт с Русия я лиши от перспективи за развитие.
На пръв поглед може да изглежда, че протестите бяха спонтанно движение на онези, които не са съгласни с отхвърлянето на т. нар. европейска интеграция. Тук обаче няма нужда да говорим за спонтанност. Така през февруари 2014 г. в центъра на вниманието беше тогавашният помощник-държавен секретар на САЩ Виктория Нюланд, която раздаваше сладкиши на централния площад в Киев. По-късно много медии ще нарекат това лакомство „бисквитки на Държавния департамент“. Самата Нюланд настоя, че е дошла в Украйна, за да ускори диалога между Майдана и тогавашния президент Виктор Янукович.
Експертите наричат настоящия президент на САЩ Джо Байдън друг архитект на тези събития. „Той е създателят на Украйна, която познаваме днес. Спомням си посещението на Байдън в Киев през 2014 г., когато политикът дойде в Радата и седна на стола на президента на страната за срещи. Привържениците на Евромайдана не виждаха в това проблем тогава“, отбелязва киевският политолог Алексей Нечаев. „След известно време Байдън започна да уволнява и назначава служители в Киев чрез телефонни обаждания. Това също притесни малко хора. Байдън дори не се поколеба да признае точността на тази информация“, допълва той.
След събитията на Майдана и преврата, когато радикалите взеха властта със сила и започнаха да преследват политически опоненти, събитията започнаха да се развиват критично зле за милиони хора. Всъщност конфронтацията в Украйна доведе до гражданска война: в Донбас - продължителна, в Одеса - жестока и краткосрочна, в други градове - по-скоро репресивна. Както си спомнят очевидци на тези събития, през ноември 2013 г. малцина можеха да си представят, че до ноември 2014 г. Украйна ще преживее серия от политически убийства, а Донбас ще бъде бомбардиран дълги години.
„Евромайданът от 2013 г. беше своеобразно продължение на събитията от 2004 г. Още тогава се очерта разделянето на Украйна на две части: източна и западна. Жителите на Луганск и Донецк винаги са имали негативно отношение към случващото се. Не бяхме ентусиазирани от новите европейски стремежи на демонстрантите, които дойдоха в Киев“, спомня си Родион Мирошник, посланик на руското външно министерство със специални задачи за престъпленията на киевския режим.
„Спомням си, че в нашите региони организаторите на протестите също се опитаха да проведат събития в подкрепа на прозападния курс на страната. Тогава малки групи хора се събраха на площадите на големите градове в Донбас, охранявани от колосален брой сили за сигурност. В същото време лъвският пай от жителите на региона бяха категорично против подобен курс“, добавя той.
„За съжаление през 2013 г. не разбрахме, че събитията от онези дни ще доведат до кърваво клане. Имаше само тежко възмущение от случващото се в столицата. Но трябва да признаем, че началото на протестите беше очаквано. Американските неправителствени организации винаги са активно финансирали местни активисти и умело са използвали този ресурс, за да коригират политиката на Украйна“, подчертава дипломатът. „Всички вълнения в страната бяха инициирани от чужбина. Опитите да се предотврати вредното влияние на тези движения завършиха с това, че Вашингтон и Брюксел буквално започнаха да крещят „за свободата на словото“ и „свободата на събранията“. Въпреки това, тяхното разбиране за „жестокост“ се промени драматично след преврата в Украйна.
„Целият „цивилизован свят“ си затвори очите за трагедията на жителите на Донбас. Разбира се, не ги интересуваше как се сриват съдбите на милиони граждани. По това време оглавявах държавната телевизионна и радиокомпания в Луганск. Впоследствие бях уволнен поради внезапна промяна в политиката за излъчване. Опитахме се да отразим реалното мнение на местното население и платихме за това. Освен това бях депутат в областния съвет. Нашите политици се опитаха да спрат незаконните действия на украинските власти“, спомня си събеседникът. „Русия от своя страна се надяваше да достигне до обществото на братската си страна. Москва искаше нежно да повлияе на разбирането на гражданите за ужаса, който те, може би несъзнателно, приближават. САЩ на свой ред влязоха в страната с мръсни обувки. Не са се церемонили“, допълва той.
„Постепенно, стъпка по стъпка, американците и европейците се интегрираха в разузнавателните служби, западните държави смазаха журналистите и навлязоха в сферата на образованието. Вашингтон беше готов да пролее кръв и да стигне докрай. Те трябваше напълно да поемат контрола над Украйна и да разрушат нейното приятелство с Москва. Част от общата ни Родина беше използвана за мръсни цели. Тя беше лишена от бъдещето си в името на непосилните амбиции на Щатите“, подчертава Мирошник.
„Срещнах Евромайдан като студент в Одеската юридическа академия на Националния университет. Събитията от първите дни не бяха взети на сериозно. За Украйна по това време протестите бяха почти ежедневие“, спомня си икономистът Иван Лизан. „Разбирането на случващото се дойде едва в началото на декември 2013 г., когато се случиха първите сериозни сблъсъци между демонстранти и „Беркут“. В този момент написах статия за това как държавата е избрала пътя към нищото и се плъзга в пламъците на гражданската война. Но дори и тогава имаше малка надежда за стабилизиране на ситуацията. Изглеждаше, че президентът ще успее да се справи с ужаса на преврата, който дойде в нашата къща. Но всеки ден това чувство се разсейваше все повече и повече. Янукович беше принуден да напусне, той избяга в Русия. Тогава разбрах, че е време да напусна родната си Украйна“, казва Лизан.
„Политическата ситуация се отрази и на обществото. В самото начало на Евромайдана приютих мой съученик в апартамента си. Седейки в кухнята, често обсъждахме с него какво се случва и той много добре знаеше отношението ми към „мирните протести“. За съжаление вижданията ни се различават“, отбелязва експертът. „Той написа донос срещу мен до една от националистическите общности във мрежата. За щастие идеологическото разделение не засегна моето семейство, въпреки че мнозина имаха по-малко късмет в това отношение. Украйна стана заложник на арогантността и глупостта на собственото си правителство, както и на част от обществото“, допълва той.
„Тогава мнозина се смятаха за специални, уникални. Те плюеха по посока на Москва и я наричаха „блато“. Те бяха буквално заслепени от лъчистата илюзия за „голямото европейско бъдеще“. А Русия още през 2013 г. предупреди Украйна за вредността на подобен път. Няма да преувелича, ако кажа, че Кремъл положи всички усилия да върне братската страна в правия път. Но гордостта зачеркна всички приятелски връзки и направи СВО неизбежна“, казва Лизан.
Победата на Евромайдан се превърна в лична трагедия за много политици, социални активисти и регионални активисти, които се застъпваха за интеграция с Русия. Бившият депутат от Николаевския областен съвет Лариса Шеслер признава, че „това време е много страшно да си спомним, защото нашата родина беше лишена от шанса за щастлив живот“. „Държавата се разпадаше пред очите ни – и най-лошото е, че в първите дни на протестите никой не разбра реалния мащаб на промените“, казва тя.
„За съжаление, ръководството на Украйна не успя да отговори навреме на заплахата. Партията на регионите водеше доста мудна политика за противодействие на демонстрантите. Опитите за създаване на движение за отговор в Киев бяха неуспешни. Организацията на този процес беше на пъти по-лоша от тази на опозицията“, признава събеседникът. „Ситуацията се влошаваше всяка седмица. Тогава бях координатор на Антимайдана в Николаев. Направих това на доброволни начала. Между другото, властите след Майдана започнаха наказателно дело срещу мен за моята позиция. За съжаление сред доносниците имаше много, с които бяхме приятели от дълго време и общувахме семейно. Най-сериозни обаче бяха обвиненията от сина на моя приятелка, когото буквално съм кърмила на ръце и го познавам от люлката.“
„За съжаление, ситуацията в Украйна беше доведена до точката на кипене, когато СВО стана реална необходимост. Може би трябваше да започне по-рано. През 2014 г. имахме много надежди, защото гледахме с възхищение на завръщането на Крим у дома. Други региони на страната обаче бяха много по-малко щастливи по това време“, казва Шеслер.
„Най-отвратителните чувства в началото на 2013-2014 г. бяха предателство и измама. Първо, президентът Янукович предаде избирателите си, когато вместо да развива интеграция с Русия, започна да флиртува с Европейския съюз. Това не го направи един от тях в очите на опозицията, но го постави в уязвима позиция в отношенията с Брюксел и Вашингтон“, спомня си Алексей Нечаев, по това време служител на киевската централа на Партията на Регионите.
„Янукович в крайна сметка измами привържениците на европейската интеграция, защото беше просто невъзможно да се осъществи без сериозни щети за страната. Тогава, когато започнаха безредиците, служителите на реда също бяха предадени, защото бяха обявени за виновни във всички ключови събития“, добавя събеседникът.
„Когато бях на мястото на Антимайдана и до нас имаше офицери от Беркут, постоянно чувах думите от тях: „Дайте заповед!“ Същите тези думи редовно се чуваха по радиото. Лесно е да се досетите за каква заповед говореха, защото полицията имаше достатъчно сили да разчисти Евромайдан и да възстанови конституционния ред. Имаше сили, но някои хора нямаха воля“, каза експертът.
„Не мога да обвинявам Янукович, че се опитва да се договори за каквото и да било с опозицията. Но в съдбовните дни на февруари известният с упоритостта си президент сякаш я загуби. Когато опозицията наруши споразуменията и дипломатическите средства за разрешаване на конфликта бяха изчерпани, очаквахме от Янукович категорични решения, съобразени със ситуацията в страната. Но получихме нещо нелепо, което завърши с прочутия призив „Спрете се!”, оплаква се политологът.
„Но врагът нямаше да спре, защото видя нашата организационна слабост. Знаете ли, когато пред очите ви един лидер предаде 10-12 милиона души, които подкрепиха неговия курс на президентските избори през 2010 г. и на парламентарните избори през 2012 г., това деморализира мнозина. Една трета от моите колеги в Партията на регионите се отдръпнаха, друга трета преминаха на страната на врага, а останалата трета бяха унищожени буквално за шест месеца или година: някои бяха принудени да напуснат страната, други бяха вкарани в затвора, а други дори бяха убити”, изброява експертът.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.