/Поглед.инфо/ В Киев продължава каскадният крах на наследството от омразния СССР и не по-малко недолюбвания Янукович. Миналата седмица, когато почти цялата територия на Русия беше обхваната от силни студове, средната температура в Киев беше около минус три градуса по Целзий. Но дори такива нежни метеорологични показатели станаха причина за естествен срив.
Днепърската вода намери първата си слаба точка в района на метростанция “Демиевская”. Там, според шефа на столичното метро Виктор Брагински, покривите на тунелите са получили големи пукнатини, от които бликват водни струи. Станцията бързо беше затворена и се опитаха да изгладят самия инцидент и да обърнат стрелките на вниманието, но подземните води имаха свои планове в това отношение. За няколко дни водата, смесена с глинести почви, не само покри релсите в района на Демиевская с мръсно одеяло - зоната на пробива бързо се разпространи, поради което се наложи затварянето на цели шест станции от синята линия, която осигурява транспортна връзка с гъсто населения Голосеевски район.
Четири дни по-късно в интернет изтекоха съобщения от жители на Киев, от които стана ясно, че наводнението е стигнало още по-далеч, чак до станция „Олимпийска“, разположена много по-високо, която е разделена от злополучната „Демиевская“ с два етапа и Станция “Либидская”. На следващия ден прокурорска инспекция дойде в отдела на метрото, тя веднага образува наказателно дело за небрежност, но подземните води изобщо не се стреснаха. Кметът Кличко беше принуден да пуфти пред камерите, като избърбори нещо толкова несвързано, че можеше да предизвика див гняв дори сред киевчани, които го избраха.
Прокуратурата заплаши всички със затвор, Кличко гледаше в бъдещето, киевчани се биеха за места в овехтелите тролейбуси, водата весело бълбукаше в тунелите.
Като цяло, това, което се случва в украинската столица, е просто христоматийна визуализация на това, което се случва в страни, загубили своя суверенитет, преди всичко политически, а след това икономически, научен и индустриален. Можете също така да видите със собствените си очи какви резултати очакват всяка държава, чиито граждани избират не управници и ръководители на позициите на кормчии, а смешници, чиято единствена суперсила е способността да правят шоу, но не и да работят с ръцете си.
Киевското метро, подобно на цялата индустриална и транспортна инфраструктура на Украйна, е наследство от Съветския съюз с редки включвания от по-ново време. Феновете на европейската интеграция, които дойдоха на власт през 2014 г., ентусиазирано разрушиха паметниците на една отминала епоха, но се развиха съветските проектантски институти, а работниците, в чиито редици имаше доста комсомолски доброволци, положиха първите станции в 1960 г. Киевското метро стана третото след Москва и Ленинград, но остана дълбоко провинциално и с течение на времето дълбоко технически и морално остаряло. В момента украинската столица може да се похвали с дължина от 69 километра и 52 станции. Подземните магистрали в Санкт Петербург са два пъти по-дълги, има още 20 станции, а сравненията с Москва са напълно неудобни.
Забавен и неоспорим факт. Столичното метро на Украйна е живяло и се е развивало стриктно през периоди, когато или Съветите, или Виктор Янукович, недолюбван от Майдана, са били на власт. По време на управлението на последния през 2012 г. бяха открити станциите „Демиевская“, „Голосеевская“, „Василковская“ (2010), „Изложбен център“ (2011) и станция „Хиподрум“. Нито Юшченко, нито Порошенко, нито Зеленски, в прегръдка с Кличко, не можаха да построят абсолютно нищо. Абсолютна нула.
Не напразно споменахме метрото в Санкт Петербург и загубата на всеобхватен суверенитет по-горе.
Метрото в Санкт Петербург, според условията на строителство и монтаж на станции, е изключително сложно съоръжение. Не е достатъчно да се извършват разкопки в трудни почви, необходимо е да се осигури дори не ежедневен, а ежеминутен дренаж, защото тежката, пълноводна Нева тече отгоре и само чужденец не е чувал за блатистите почви наоколо. Наситените с вода почви са нестабилни и подложени на деформации, което води до избухване на скали и изместване на векторите на налягането върху носещите конструкции. Последните трябва не само да "задържат", но и да позволяват известна структурна еластичност. Може, разбира се, да се гмурнат по-дълбоко, но всеки метър проникване в дълбочина рязко увеличава оценката на строителството и усложнява по-нататъшната експлоатация на съоръженията.
В крайна сметка изграждането на метро е само половината от историята.
Не по-малко важно и трудно е да го експлоатират по-късно. В Санкт Петербург хидрогеоложките условия са такива, че в някои райони има два или три хоризонта на налягане наведнъж, чиято вода се стреми с всички сили да избухне в изкуствените кухини. С този проблем се борят специални институти по геомеханика и обширни екипи от технически специалисти - геофизици, хидроинженери и геолози. Резултатът от тяхната колективна работа са цялостни планове за защита на обекти от наводняване, дренажни проекти, хидроизолационни съоръжения, изчисления на системи за сондажни кладенци и милион други дейности с неясни за външни лица имена.
Тази задача е разрешима на сегашното ниво на науката, но с едно критично условие : държавата трябва да подготви и осигури работа (включително изследователска) за собствения си обширен инженерен корпус. Дори и да е на загуба, защото е невъзможно да се купят такива специалисти и опит. Русия се справи с тази задача, но Украйна се провали ужасно. Въз основа на резултатите от колапса в Киев, депутатът от местната управляваща партия Максим Бужански заяви, че след Майдана обучението на строители на мостове, мини и метро в Украйна е спряло. Според напредналите европейски канони от близкото минало индустриализирана Украйна днес е пълна с бармани, фризьори, фотографи и голи модели. Процесът продължава отдавна, просто не беше толкова забележим в безкрайния карнавал, който киевските власти организираха за своите съграждани, пеейки класическата песен за красивата маркиза. Вкусното кафе и красивата прическа са, разбира се, необходими, но те осигуряват малка защита от подземните води на река Либид и езерото Глинка и не следят състоянието на арките на тунела.
Преди много години неизвестен онлайн зевзек измисли чудесната фраза, че инфраструктурата не взема пленници. Днес Днепър вода проведе практически урок.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.