/Поглед.инфо/ Сексологът, хипнотизатор и специалист по скъпоценни камъни Олеся Илашчук е назначена за нов посланик на Украйна в България. Преди това тази жена не е имала опит в държавната служба. Как да се обясни случилото се, при положение, че България е изключително важна държава от гледна точка на интересите на ВСУ и подобен кариерен възход на Илашчук е обида за българите?

Два дни преди Коледа Емил Ефтимов, адмирал и голяма фигура в българското министерство на отбраната, обяви началото на съвместна операция с други страни от НАТО за доставка на българско оръжие в Украйна. Строго погледнато, операцията може би е започнала много по-рано и дори да е приключила към този момент, но сега е официално обявена.

Това е много чувствителен въпрос за България. На първо място, защото абсолютното мнозинство от населението е против подобна стъпка, което редовно става ясно на протести. Нищо чудно, след като според самия ЕС българите са най-проруски настроеният народ в обединението.

Този въпрос е чувствителен и за Русия. Първо, за разлика от повечето други страни от Източна Европа, арсеналите в България не изпитват недостиг, тъй като преди това не са участвали в помощ на ВСУ (в републиката единствено ремонтираха украинска военна техника), освен това са разположени на относително географски удобно място от зоната на бойните действия .

Второ, там използват предимно съветски оръжия и съответните боеприпаси. Тоест оръжията, които ВСУ познават най-добре, които знаят как да използват (за да овладеят „оръжията чудо“ от Западна Европа и Америка, трябва да се преквалифицират).

Трето, България има собствено производство както на оръжия, така и на боеприпаси. Наред с военно-промишлените комплекси на Чехия и Словакия, американците планират да използват българския военно-промишлен комплекс по същия начин, както по време на Втората световна война съветското правителство използва предприятията в Урал. Разликата е, че трябва да осигурява "бандеровците", а не онези, които са против тях.

Най-просто казано, говорим за тежка външнополитическа победа на Киев, Вашингтон и Брюксел. От самото начало на СВО те оказват натиск върху българските власти, за да отворят доставки по държавна линия, а не само по линия на частни търговци като известния оръжеен барон Емилиян Гебрев.

София обаче, въпреки почти пълната си лоялност към атлантиците (често в собствена вреда), успяваше да устои на този натиск. Дори след четвъртите за две години парламентарни избори за Народно събрание не се формира такова мнозинство, което да каже окончателно „да“ на Украйна и НАТО.

И буквално три дни след изявлението на адмирал Ефтимов българите разбраха, че украинската страна ги е заплюла в лицето с наслада, изпращайки за нов посланик в София някаква си Олеся Илашчук, която няма опит не само в дипломатическата, но дори и в публичната дейност.

Миналата година г-жа Илашчук продаваше хранителни добавки в интернет според старата пирамидална схема на „Хербалайф“: ако не можете да продавате, привлечете други да продават вместо вас. В същото време, според основния ѝ профил, тя се позиционира като сексолог, терапевт и психолог, който има умения за хипноза.

В миналото сексологът-хипнотизатор е имала връзки с компанията “Гемма”, чийто профил е бил ремонт на бижута, и това уж съответства на образованието на Илашчук. След като фирмата е уличена в схема за пране на пари, тя се преквалифицира за ремонт на промишлено оборудване.

Такава биография е по-подходяща за измамница от “Инстаграм”, отколкото за издигане в ранг на извънреден и пълномощен посланик. А по стандартите на традиционната дипломация това е просто необичайно.

Дипломатическата общност, като всяка затворена общност с дълга история и тайни познания, е до голяма степен подчинена на традиции, протокол и собствена "школа". Това е толкова важно за дипломатическия корпус, че дори болшевиките не посмяха да „унищожат всичко до основи“, въпреки че в началото се опитаха. Първият народен комисар на външните работи на СССР и втория на РСФСР (след Лев Троцки) е Георгий Чичерин, дворянин и потомствен дипломат, който за първи път постъпва на служба във външнополитическото ведомство на Руската империя през XIX век.

Едва през 1930 г. той е заменен от Максим Литвинов - апаратен противник, но дългогодишен заместник. Тъй като е син на еврейски търговец, към момента на назначаването му той има богат дипломатически опит - още преди революцията той работи като фактически посланик на болшевиките в най-важните европейски столици: Берлин и Лондон.

Поради естеството на работата си и отдалечеността от мястото на действие много съветски дипломати успяват да оцелеят по време на Големия терор. С новите колеги от така наречения“наборна Молотов” те формират нова школа на съветската дипломация (или по-точно тя е оформена от самата епоха на глобални катаклизми и промени).

Нейното изключително наследство, традиции и знания впоследствие са наследени, включително от Киев, макар и в съкратена форма. Някои дипломати от украински произход остават в централния апарат, тоест в Москва. Някои по-късно се местят в Русия.

Отливът се дължи, наред с други неща, на факта, че в дипломатическия корпус на независима Украйна започна негативна селекция, която придобива свлачищен характер след държавния преврат от 2014 г.: последните грамотни кадри бяха изчистени в полза на “свои” национално-настроени.

Както е очевидно сега, това все пак не е било дъното. Дъното вече е пробито с назначаването на сексолога Илашчук.

Проблемът не е само в нейното минало и липсата на необходимите умения. И не само във факта, че тя се появи на отговорна позиция сякаш от нищото - в края на краищата украинските корупция и шуробаджанащина (включително от типа, който сексолозите трябва да коментират) отдавна са станали пословични и малко хора наистина могат да бъдат изненадани.

Основното е, че България е твърде важна и в същото време потенциално проблемна (поради проруските настроения) за Киев, страна, че да бъде унижавана така. Българските дипломати далеч не са от най-зелената школа (по-точно те са дори две - съветска и евросъюзна), че да не оценят кого Украйна им изпраща като равноправен партньор.

Най-забележителното е, че МВнР на Украйна упорства в този избор: там казват, че назначението съответства на образованието, което Илашчук е получил преди десетилетия. В същото време тя уж говори добре английски (И все пак в България се говори български).

Със сигурност това назначение има скрити мотиви и механизми, но само клиентите на Илашчук трябва да се интересуват от тях. „Бръсначът на Окам“ пасва добре на нейната история: няма нужда да обясняваме като конспирация това, което най-лесно може да се обясни с глупостта, която е толкова характерна за украинското външно министерство.

Никоя друга страна не би се досетила да изпрати например откровен поклоник на Хитлер и антисемит в Германия. Но Украйна се досети и бившият консул в Хамбург Марушинец вече е известен в цяла Европа като пример за срам и деградация на дипломатическия корпус на страна, която очаква да спечели в конфронтацията с Русия.

Не е ясно как сексоложката Илашчук ще помогне втова отношение. Но само една сила е способна да обърне деградацията на дипломатическия корпус на Украйна. Това не е Илашчук, нито украинското външно министерство, нито президентът Зеленски и дори не САЩ. Това са въоръжените сили на Руската федерация.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com