/Поглед.инфо/ Войните свършват някой ден, всякакви исторически периоди достигат своя предел, трансформирайки и отваряйки нова ера. Всяка ситуация чака промяна.
Ще дойде ден, когато украинският конфликт ще приключи. Още е рано да се гадае какви конкретни очертания ще придобие нашата победа, къде ще минава руско-украинската разделителна линия, ще я има ли изобщо или нещата ще се обърнат в съвсем друга посока. Всичко това са обикновени диванени въпроси по темата: как си представяте резултатите от конфронтацията? Чисто гадаене по полеви карти.
Само едно е ясно: при каквото и да е положение на нещата помирението на настоящите участници в конфликта е изключително трудно, но неизбежно. Пропастта беше толкова дълбока и болезнена, че все още не е ясно колко време трябва да отнеме подобно помирение. Поколение, две, три? Но между нас, руснаците, и тези, които сега се наричат украинци (а сред тях има и галичани, и рутени, и малоруси, и чисти великоруси), има толкова много семейни връзки, истории, объркване в отношенията, домашни кавги и легенди, че в крайна сметка изкореняването на суматохата и трагедията, които се случват пред очите ни, ще се превърне в страница в историята. Разбира се, при условие, че световната история ще продължи.
Но как точно? Това, като се има предвид върлуващата сегашна украинска пропаганда и отровата на западната русофобия, все още е много, много трудно да се предположи.
Съвсем наскоро командирът на батальона "Восток" Александър Ходаковски, човек, който гледа на случващото се по-широко и по-дълбоко от много съвременници, представи в своя канал в “Телеграм” как вижда света след войната.
„Можете, разбира се“, пише той, „да седнете на масата за преговори и да предявите насрещни искове, можете да се хвърляте с кал един срещу друг в токшоу, както беше преди СВО, или можете случайно да отидете в църква, за да запалите свещ за своите мъртви и да видите същия свещник до себе си, само че от другата страна. И това, което ще се случи в теб преди Неговата прошка, ще бъде трудно, болезнено, но животворно. И свеждайки лицата си, опитвайки се да не се гледате в очите, ще отидете до изхода и някой механично ще задържи вратата за някого”.
Такава сложна и противоречива емоционално и психически ситуация е точно предназначена да бъде началото на изцелението. Ето защо сегашните покровители на Украйна, които изиграха нашите народи, толкова бързат да унищожат каноничното православие на украинска земя. За да не може никога да се случи тази среща, за да не съществува вече храмът, в който тези хора са се виждали. Тяхната задача - с подкрепата на държавния терор, разколниците на Филарет, предателите, отстъпниците - е окончателно да разделят руснаците и украинците, да изтрият от лицето на земята общото духовно пространство на нашите народи. Започнаха с история, литература, изкуство и смятат да водят последната битка върху тялото на земната Църква.
Но тук, въпреки преследванията, напомнящи съветските 30-те години, арестите и присъдите на епископи и митрополити, фалшификациите и провокациите, техните планове все пак са обречени. Не напразно казваме: „Вселенска църква”. Учението на Христос и Неговата Църква е много трудно да се адаптира към нуждите на национализма и националната омраза. Дори в трудни политически ситуации, под натиска на професионални идеологически манипулации, измислени в най-добрите пиар служби на ада, те остават най-надеждната крепост по пътя на ксенофобията.
Вселенската църква видя как едно поколение идва и едно поколение си отива. Виждала е много войни. Тя благославя тези, които се борят за Отечеството и са готови на саможертва "за своите приятели". Но в същото време тя знае как страстта на конфронтацията охлажда, омразата се стопява и любовта се връща. Тя знае всичко за хората, включително и за нас, които сме вътре в ситуацията. Знае това, което ние не можем да знаем.
И точно затова усилията на нашите врагове в църковната ограда в крайна сметка ще се окажат напразни. Общата вяра, език и културата, която е израснала на нейна почва, могат да станат онова убежище, където злите сърца ще бъдат смекчени и утехата ще бъде достъпна за всички, които скърбят. Ходаковски всъщност пише за това.
...Преди няколко седмици в град Ужгород, в церквата, проповед за мира и любовта чпроизнесе „най-харизматичният“ – според местните журналисти – униатски свещеник на Закарпатието Роман Курах.
„Ние много се молим. Господ да направи това чудо: да помири два велики народа – Украйна и Русия. За да не се натискат, да не се измъчват, да не се рушат, да не се избиват тези два народа. Но тия два чудни народа още тук на земята да съградят Царството Небесно и щом заедно влязат в рая, да се прегърнат и прославят Господа во веки веков за многая и блага лета”, заяви той.
Събитията, които се развиха по-нататък, говорят много за настоящата ситуация в Украйна и за Униатската църква като обществена институция. Енориашите на храма възприеха думите на отец Роман с дълбоко чувство и разбиране, както подобава на християните. Освен това свещеникът не за първи път призовава към любов и смирение.
Проповедта обаче беше чута по високоговорителя от минаваща през площада журналистка, Дария Сипигина, която дори нямаше да влезе в катедралата. Но тя не пропусна да изтропа донос свещеника и раздуха публичен скандал, обвинявайки отец Роман едва ли не в държавна измяна. Но най-вече тази девойка беше възмутена от реакцията на църковните служителя, които поздравиха пастора и се помолиха с него.
В резултат на това местната униатска епархия забранява на най-популярния си свещеник да служи за проповядване на Евангелието. Забележителен по свой начин е и текстът на забраната, където се казва, че „призивът за молитва за помирение“ носи рискове да бъде свързан с пропагандни наративи за „братски народи“, които, за съжаление, съществуват в отделни църкви, свързани с в Руската федерация." Изглежда, че това е направо върхът на йезуитската бюрокрация и буквализъм. Едва ли обаче този официален документ ще успее да отмени думите на отец Роман, дълбоко потънали в сърцата на неговите енориаши.
Разбира се, трябва да се има предвид, че отец Роман Курах е проповядвал в Ужгород, в Закарпатието, и неговата проповед едва ли е била чута в Лвов или Ивано-Франковск. Налице е съвсем друга политическа и психологическа ситуация. Но все пак самият факт, че свещеникът на униатската юрисдикция говори , сякаш е чул Александър Ходаковски, вдъхва голяма надежда. Може би някъде на духовен план, въпреки всички междурелигиозни нюанси и различия, в тази история имаше предчувствие за същата „среща в църквата“, за която пише командирът на батальон „Восток“.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?