/Поглед.инфо/ Време е да се използват максимално уникалните оръжия, съхранявани в арсеналите от съветско време.
На война няма излишни оръжия, да не говорим за боеприпаси. И ако тези, които трябва да се занимават с осигуряването на въоръжените сили, имат възможност да ги подсилят, те са длъжни да го направят. Особено ако подобни действия не изискват сериозни финансови инвестиции или промени в логистичните маршрути или значителни разходи за време и труд. За какво става въпрос, ще попитате? Става въпрос за зачестилите заявки на участници в руската специална военна операция за доставка на преносим ракетен комплекс 9П132 Град-П с гордото име "Партизан". Те съществуват, но може да има много повече от тях.
Факт е, че и нашата страна има известни проблеми със снарядите за артилерийските оръдия, но има достатъчно ракети. И тяхното използване "точково и на парче", както показва практиката, може да бъде много ефективно.
Трябва да се отбележи, че инициаторът на това развитие беше една от държавите от Югоизточна Азия, приятелски настроени към Съветския съюз - Виетнам. По-точно Демократична република Виетнам, чието ръководство в средата на шейсетте години на миналия век приложи военната версия на обединението на страната.
Още през 1965 г. лидерите на ДРВ се обръщат към СССР с много оригинална молба - да разработят артилерийска система в интерес на виетнамската армия, която хармонично да съчетава лекота на работа, лекота на транспортиране в трудните ландшафтни условия на южната част на Виетнам и увеличена мощност на боеприпасите.
Старейки се да посрещнат желанията на приятелска държава, от ръководството на СССР с помощта на няколко предприятия от местната отбранителна промишленост, ръководени от НИИ-147, днес известно като Научно-производствено обединение "А. Н. Ганичев Сплав", стартират проекта "Партизан". Резултатът от изпълнението на този проект беше лека ракетна система, унифицирана с РСЗО 9K51 "Град", която получи индекса "Град-П".
Научноизследователската и развойна дейност беше извършена толкова бързо, че до юли 1965 г. пилотният завод "Партизан" влезе в етапа на съвместни (с боеприпаси) тестове, според резултатите от които продуктът беше препоръчан за серийно производство.
Освен това новата инсталация се оказа толкова добра, че в допълнение към експортните доставки беше решено да бъде приета на служба в съветските специални части.
Както беше поискано от "виетнамските другари", дизайнът на "Партизан" не беше труден. Тя се основава на пусковата установка 9П132, по време на създаването на която основната идея беше формулирана по следния начин - комбинация от висок боен потенциал с максимално възможно минимизиране на характеристиките на теглото и размера.
За по-лесно транспортиране в трудните условия на Южен Виетнам (който е предимно непроходима джунгла), продуктът е направен сгъваем.
Ключовият елемент на пусковата установка беше 122-милиметрова тръбна направляваща цев със спираловиден U-образен жлеб, който всъщност е ствол на РСЗО 9K51 "Град", съкратен до два метра и половина с компоненти на електрическата система за управление на изстрелването, разположени върху управляемия пуск.
Цевта се монтира на машината с помощта на прост елемент в конструкцията - люлка. Продуктът е оборудван с ръчни механизми за хоризонтално насочване: компас и мерник ПБО-2. Основните технически и експлоатационни характеристики на преносимата ракетна система 9П132 Град-П са следните:
габаритни размери (ДхШхВ), мм - 2100×1500×1500;
скорострелност, изстрел / минута - 1;
съставът на бойния екипаж, хора - 5;
обхват на прицелване / максимум, км - 2,0-10,8 / 15,0;
тип основни боеприпаси - 9М22М;
калибър, мм - 122;
маса на експлозива (ТГАФ-5), kg - 6,4;
броят на поразяващите елементи (фрагменти) - 3400.
Стрелбата се извършва с херметизирано дистанционно управление, чиято дължина на свързващия кабел е двадесет метра. При натискане на бутона се генерира електрически импулс, който стартира реактивния двигател на снаряда.
И още малко за транспорта, защото за представителите на Фронта за национално освобождение на Южен Виетнам, по-известен като южновиетнамските партизани, този аспект беше от фундаментално значение. 25-килограмовата направляваща цев и 28-килограмовата машина са били пренасяни в отделни раници.
В същите опаковки са транспортирани и боеприпаси. За да доведе пусковата установка в готовност и да заеме огнева позиция, екипажът се е нуждаел от не повече от две до две минути и половина.
Първият и основен боеприпас за "Партизан" е разработен на базата на М-21ОФ (ракетна база "Град") 9М22М. Тя има сгъваемо тяло, състоящо се от главата на M-21OФ, скъсено двигателно отделение и стабилизатори на опашката, които бяха разгърнати по време на полет.
През 1968 г. специалистите от НИИ-147 извършват модернизационни подобрения, в резултат на които се появява снарядът 9М22МД, който се отличава с увеличен обхват на полета от около 15 000 метра. Използването му обаче е свързано с допълнителни манипулации, които се състоят в утежняване на предния крак на машината с товар от около 50 килограма. В противен случай голямата енергия на снаряда е заплашвала да преобърне пусковата установка.
През същата година започва работа по модернизацията на самата реактивна пускова установка, чиято цел е да се увеличи обхватът на полета и да се увеличи броят на водачите до две. В същото време товарът с боеприпаси 9П132 Град-П беше попълнен с друг боеприпас, оборудван със запалителна бойна глава - 9M22MС.
Въпреки това, практическото приложение в условията на полигона показа, че пускова установка с двама водачи е нестабилна по време на стрелба, насочването й е трудно и разчетът трябва да се увеличи с поне един човек. В резултат на това беше решено да се спрат модернизационните дейности.
За справка: в средата на 80-те години на миналия век, за да се осигури светлинна поддръжка на противотанкови артилерийски единици и противотанкови системи, на базата на "Партизан" е разработена преносима осветителна система 9K510 "Илюминация".
Тя включваше пускова установка от 9П132, дистанционно управление и боеприпаси за реактивно осветление от арсенала на РСЗО 9K51 "Град" - 9M42. Създаденият от нея светлинен поток от два участъка е достатъчен за осветяване на обект с радиус от половин километър за минута и половина.
Говорейки за работата на преносимата ракетна система 9П132 Град-П, трябва да се отбележи, че в допълнение към виетнамските другари, "Партизан" е използван от палестински бойци и кубински войски в Ангола.
Освен това такива инсталации бяха приети от армиите на Китай, Иран (националната версия имаше код HM21), Египет, Румъния, Пакистан, Сирия, Судан и Мали.
И в заключение за броя на произведените "Партизани". Източници, близки до ръководството на военно-промишления комплекс на Руската федерация, съобщават за повече от 1380 единици 9П132 "Град-П", произведени между 1965 и 1972 г.
В Демократична република Виетнам, по инициатива на която тази разработка всъщност се появи в арсеналите на Съветската армия, бяха прехвърлени около 955 установки "Партизан". Към 2010 г. сто ракетни установки Град-П са притежавани от въоръжените сили на Никарагуа.
За останалите оператори няма информация за броя на доставените бройки и текущото им състояние. Във всеки случай обаче броят им не може да бъде голям и следователно стотина или няколкостотин пускови установки "Партизан" са на лице в складовете на руското военно ведомство и е трябвало да бъдат запазени. Определено им дойде времето.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?