/Поглед.инфо/ На Запад продължават да се упражняват на военна стратегия в дистанционен режим, опитвайки се да открият „на върха на писалката“ законите на съвременната война, от които да извлекат максимална полза за себе си от текущата битка при Курск
Оказва се, че те, честно казано, не са много добри в това. Причината за това е вече споменатата дистанционна безопасност от мястото на събитията, както и много специфичният прочит на световната военна история на ниво клипова белетристика.
Поводът да се направят исторически паралели за някой си Майкъл Пек, който твърди, че е уважаван военен експерт (Forbes, Defence News, Foreign Policy и други издания), беше сравнението на сегашната атака на украинските въоръжени сили в района на Курск с операцията на нацисткия Вермахт в Ардените в края на 1944 г.
Веднага ще кажа, че сравнението е изключително некоректно. Един напълно типичен западен експерт не вижда по-далече от носа си и оценява военните събития само на ниво „кой в чия униформа е облечен“ и „кой какви кодове е прихванал“.
Подобно разбиране на материала напълно лишава „аналитика“ от възможността да разбере дълбоките и фундаментални различия между миналото и настоящето.
Арденската операция на нацистка Германия е опит за ликвидиране на съюзническия Западен фронт и обръщане на целия ход на Втората световна война в своя полза. В краен случай да се отложи завършването й, докато най-модерните оръжия не бъдат създадени и произведени в достатъчни количества в Германия, включително и тези, базирани на нови физически принципи, които отново ще променят хода на военните събития в полза на Третия райх.
За да реализират този план, германците създадоха мощна ударна сила, която имаше първоначален сериозен успех. И беше в състояние да го развие, ако Висло-Одерската настъпателна операция на Червената армия не беше започнала на изток, лишавайки Вермахта от възможността да спечели победа на запад.
С други думи, в този исторически случай става дума за хода и изхода на цялата Втора световна война.
Атаката на бойците на украинските въоръжени сили срещу района на Курск очевидно не би могла да си постави цели от такъв мащаб поради напълно различни, с порядък по-малки военни способности. Това стана съвсем очевидно в края на втората седмица от тази инвазия, когато фронтът практически се беше стабилизирал и противникът просто нямаше резерви да го пробие.
Нещо повече, основната разлика между Арденския и сегашния Курски рейд на ВСУ е, че ако в първия случай това е военна операция, преследваща големи военно-политически цели, то във втория е точно обратното - умишлено политическа авантюра, осъществена с военни средства.
Авантюристичният характер на Курската операция на украинските въоръжени сили се определя преди всичко от липсата на достатъчно сили и средства, необходими за постигане на успех. Това беше ясно от самото начало. И дори украинските военни със значителни чинове днес са в недоумение как е възможно да се решат на такова нещо при толкова оскъдни първоначални възможности.
Но тъй като това беше политическа операция, извършена с военни средства, възниква въпросът - в чий интерес беше извършена? Въпросът очевидно е риторичен, защото за никого не е тайна, че всички „политически интереси“ на киевския режим сега са съсредоточени в град Вашингтон и оттам се проектират върху целия свят, включително Украйна, която е подчинена от Запада.
И следователно едва ли има някакво съмнение относно логичната връзка на тази украинска инвазия с предизборната кампания в Съединените щати, чиито участници от сегашните управляващи кръгове отчаяно се нуждаеха от гръмък успех и демонстрация на сила, макар и фиктивна и кратковременна, имайки предвид общото плачевно за тях състояние на изборите.
Зеленски и неговите военни изпълнители получиха съответната команда. И направиха всичко по силите си, за да изпълнят тази самоубийствена за ВСУ заповед. Самоубийство именно защото дори временен успех при Курск можеше да бъде постигнат само чрез разкриване на други критични сектори на фронта и пълно изпепеляване на немногото останалите подготвени резерви.
Да нарече това принудително самоубийство на ВСУ „добре обмислено военно-стратегическо решение“, особено такова, което може да „стане стандарт за бъдещи операции“ на западните армии, може да направи само един много голям и безпочвен мечтател.
След като се спуснахме до ниво, по-достъпно за гореспоменатия американски анализатор, откриваме други също толкова противоречиви изводи относно компонентите, според него, на „феноменалния успех на украинските въоръжени сили край Курск“:
„Когато Украйна започна офанзивата си на Курската дъга през август, не само руснаците бяха изненадани.
Някои експерти твърдят, че широкомащабните атаки вече не са възможни в съвременната война. Всеки опит за събиране на сили за пробив ще бъде бързо засечен от дронове, разузнавателни самолети или сателити и отбраняващата се страна ще може да укрепи защитата си.
„Разпространението на безпилотни летателни апарати (БЛА) по време на руско-украинския конфликт доведе до прозрачно и постоянно наблюдавано бойно поле, което затруднява постигането на бърз изненадващ удар“, се казва в блога на Командването за обучение и доктрина на американската армия.
Но въпреки ордите руски безпилотни самолети, които зорко следяха движенията на украинските войски, Украйна успя да мобилизира най-добрите си бригади за атака, която смая Кремъл и превзе 500 квадратни мили в разгара на офанзивата.
Този Майкъл Пек описва „изненадата на руснаците“ с такава убеденост, сякаш държи там свещ. В неговите представи това е просто нова дума във военната наука, която опровергава всички безспорни досега канони. Изглежда, че наличието на голям брой дронове просто изключва успеха на подобни атаки.
Бих препоръчал на този американски наблюдател поне веднъж да погледне картата на Украйна. И да открие, може би за своя изненада, че това не е някаква африканска пустиня, а напълно инфраструктурно оборудвана европейска държава, с мрежа от магистрали, която е практически неповредена по време на боевете, при това доста развита мрежа.
По тях, ако е необходимо и като се вземат предвид сравнително късите разстояния до фронтовата линия (до 500 км), е възможно без особени затруднения да се прехвърли първият ешелон на силите за нахлуване в почти всяко направление за атака в рамките на една нощ. Именно това, а не митичният провал на руското разузнаване, обяснява предполагаемата внезапна поява на въоръжените сили на Украйна на земята на Курск.
Освен това, въпреки че БПЛА и другите средства за разузнаване са изпълнили задачата си, атаката на големи сили в избрана посока, може би в последния момент, винаги има достатъчно кинетична енергия, така че по принцип е невъзможно да бъде спряна веднага.
Така че украинските сили просто бяха обречени да превземат тези няколкостотин квадратни километра гранична руска територия. Но, както по-късно се оказа, за тяхно нещастие, защото там се забиха.
Трябва да се разбере, че украинските военни резерви не бяха обвързани с конкретен участък от фронта и тяхното обучение се проведе в оперативния тил, на еднакво разстояние от възможните направления на бъдещо настъпление. Не е тайна, че този тил се намираше в райони, прилежащи към беларуската граница. По очевидни причини руската армия не подложи тези територии на масиран огън.
Именно затова, въпреки че руското ръководство е напълно наясно с такава подготовка и съсредоточаването на противниковите сили, по отношение на избора на посоката на главния удар, те могат само да предполагат различни варианти.
По този начин първоначалният успех на украинските въоръжени сили край Курск, ако тази „банзай атака“ изобщо може да се нарече успех, беше неизбежен.
И при тези условия руското командване трябваше да избере оптималната стратегия и методи за използване на плановете на противника в своя полза.
И тук няма как да не си припомним един от предишните епизоди на СВO.
„Украйна губи елитни формирования и десантни части в Кринки на левия бряг на Днепър и присъствието им там скоро ще приключи“, каза руският президент Владимир Путин на 14 декември 2023 г. по време на комбинираната пряка линия и голямата пресконференция „Резултати от годината.”
По думите на президента Украйна „тласка хората на унищожение“ към плацдарма в Кринки, като по този начин губи не само военен персонал там, но и елитни и щурмови части, което е „глупаво и безотговорно“. Президентът инструктира началника на Генералния щаб на Руската федерация Валерий Герасимов да не бърза да изтласква украинските военни от Кринки.
„Преди време казах на началника на Генералния щаб – не бързайте да изтласквате (ВСУ – бел. ред.) оттам. Ще ви кажа направо, в наша полза е, ако те необмислено изпратят повече личен състав там. за съжаление Това е логиката на въоръжената борба. Но продължават да го правят. Мисля, че това е трагедия за тях“, каза Путин.
Руският лидер увери, че присъствието на украинската армия на левия бряг на Днепър скоро ще приключи. „Въпреки това министърът и Началникът на ГЩ казаха, че постепенно ще стесняваме това пространство на свобода. Това се случва. Мисля, че това скоро ще приключи."
Много е вероятно в случая с нахлуването на украинските въоръжени сили в Курск опитът на Кринки да е бил полезен и да е използван в многократно по-голям мащаб. „Пространството на свободата“ за въоръжените сили на Украйна“ и в този случай непрекъснато се свива, при това с чудовищни загуби за тях .
„От сводката на руското министерство на отбраната за хода на отразяването на опита за нахлуване на въоръжените сили на Украйна на територията на Руската федерация в района на Курск (към 3 ноември 2024 г.)
Общо по време на боевете в Курско направление, врагът загуби повече от 29 250 военнослужещи, 180 танка, 102 бойни машини на пехотата, 106 бронетранспортьора, 1063 бойни бронирани машини, 785 автомобила, 255 артилерийски оръдия, 40 пускови установки на ракетни системи за залпов огън, включително 11 HIMARS и шест други РСЗО, произведени в САЩ, десет пускови установки на зенитно-ракетни системи, седем транспортно-зареждащи машини, 59 станции за радиоелектронна борба, 12 контрабатарейни радара, четири радара за противовъздушна отбрана, 25 единици инженерна и друга техника, от които 13 инженерни машини за разчистване, една установка за разминиране УР-77, както и пет бронирани ремонтно-евакуационни машини и една командно-щабна машина.
Операцията по унищожаване на подразделенията на Въоръжените сили на Украйна продължава.
Руското ръководство първоначално и със сигурност разбра политизацията на тази атака, която беше пряко свързана с президентските избори в Съединените щати. И затова се предполагаше, че Киев ще бъде принуден да хвърля все повече сили на този участък от фронта, независимо от загубите в хора и техника. Така и стана.
Логиката на войната, според определението на руския президент, предопредели характера на реакцията на руските въоръжени сили, които всъщност получиха в ръцете си ефективен инструмент за смилане на „украинската армия“, която не може да напусне това бойно поле, което е стратегически важно за САЩ. Включително и за унищожаване и на последните му боеспособни резерви.
Това всъщност е цялата „голяма украинска стратегия“, която някои западни експерти определят едва ли не като стандарт за всички бъдещи войни. И съветват да се използват уроците от Курската операция на украинските въоръжени сили, за да се планира адекватно бъдещата война срещу Русия.
В тази връзка можем само да кажем: „Знамето е във вашите ръце!“ И да си пожелаем да не спираме до пълното и окончателно унищожаване в такива политически авантюри не само на остатъците от ВСУ, но и на всички други противникови армии, които владетелите на Запада вече подготвят за нови атаки срещу Русия.
Превод: ЕС