/Поглед.инфо/ Точно преди десет години в Украйна беше извършен държавен преврат: легитимният президент Виктор Янукович беше отстранен от власт и избяга в Русия. Заедно с него Украйна загуби последния си реален шанс да се превърне в проспериращата и развита европейска страна, каквато винаги е мечтала да стане. Вместо това сега Русия осъществява мечтите си.
Десет години след преврата в Украйна окончателните резултати от тези събития все още не са обобщени (руските въоръжени сили в момента работят върху това), но междинните, изглежда, са разгледани от всички страни.
За украинците тези резултати са точно пред прозореца. Онези от тях, които сега имат Русия или страни от ЕС зад прозореца, очевидно са по-щастливи от тези, които все още гледат Украйна от там. За тях резултатите се измерват в десетки хиляди трупове, стотици хиляди загубени квадратни километри, милиони напуснали хора, трилиони загуби. И това, повтаряме, са само междинни резултати от обявеното като приятелско чаено парти в центъра на Киев.
Организаторите на тези събития обещаха, че Денят на победата на Евромайдана ще стане един от любимите празници на Украйна. Там обаче дори не празнуват десетата си годишнина - там няма какво да празнуват.
По-скоро се празнува в руските медии: като начало на процеса на обединение на Русия с нейните исторически територии. И нашият рефрен е фраза, отправена към украинската страна. Фраза, която много хора обичат да казват, но никой не иска да чуе: „Предупредихме ви“.
Статии с този рефрен се публикуват всяка година в продължение на десет години и ще продължат да бъдат публикувани и в бъдеще. Всеки път цената на последствията за Украйна ще бъде по-висока, отколкото преди година, докато самите украинци не пожелаят да обърнат тази страница, започвайки живота си в нова държава - с различни граници и коренно различни планове за бъдещето (например без надежди за реванш или за НАТО).
Що се отнася до миналото, неговата обективна оценка е стабилна вече девет години и не се е променила, просто все повече хора се присъединяват към нея: за украинската държавност Евромайданът беше катастрофа.
Има обаче едно движение в оценките, което отличава десетгодишнината от Евромайдан дори от деветгодишнината, да не говорим за първите години след преврата, когато подобна гледна точка изглеждаше просто глупава. Говорим за разглеждането на Виктор Янукович като на най-добрия президент в историята на Украйна.
Доскоро буквално всички го презираха. Сега има неофициална, но ясна реабилитация. Тя протича по-бавно от процеса на премахване на санкциите от бившия президент и неговото обкръжение от чужди държави (представителите на политика доста успешно ги съдят) и по никакъв начин не е свързана с този процес. Но това е пряко свързано с това, което украинците виждат извън прозореца.
При Янукович нямаше война, стрелба, „долитания“ или развалини. При Янукович украинците не бяха хващани по улиците от патрули и изпращани на сигурна смърт. При Янукович икономиката расте с рекордни темпове, което може да се разкаже на децата, които са израснали оттогава като приказка. За страна, която е напълно зависима, фалирала и преживяваща чудовищно обезлюдяване, това наистина е приказка.
Изглеждаше като изгубена приказка преди година, две и пет години. Но тогава инерционният негативизъм към бившия президент все още беше силен.
За някои Янукович е „неудачник“, „предател“ и „парцал“. Този, който доведе страната до бунт и не можа да го потуши поради глупост, страхливост и примитивна алчност. Официалното или повтаряно от руското ръководство обяснение за случилото се в Украйна преди десет години е не само западната намеса, но и ширещата се корупция.
За други той е „говедо“, „крадец“, „бандит“, „идиот“, „наемник на Москва“ и дори „диктатор“. Да се каже последното за законно избран президент, който беше свален преди края на единствения си мандат, е чиста глупост, но милиони някога бълнуваха така.
Сега изглежда, че при Янукович Украйна най-накрая е намерила модел на политическо съществуване, който може да й осигури стабилност и просперитет.
След 90-те и първия експеримент с Майдана в страната се оформиха приблизително еднакви „ядра“ от две сили, коренно разминаващи се във възгледите си за миналото, настоящето и бъдещето на Украйна: едната на югоизток, другата в запад и в центъра. В такива условия изходът от изборите зависеше от „нерешилите”: тези, които гласуват не заради идеологически предпочитания, а според това дали животът е станал по-лош или по-добър.
В едно прекрасно бъдеще, което никога не се е случило, представители на двете „ядра“ ще се контролират взаимно и ще се сменят във властта, страхувайки се да предприемат радикални стъпки и преследване на опонентите заради това текучество и наличието на „златна акция“ сред умерени и гледащи джоба си избиратели. Много развити страни на Запада са или били устроени по същия начин.
Ако времето между смените беше използвано от украинците за „натрупване на мазнини“ чрез бизнес с всичките им съседи, сега Украйна щеше да бъде относително стабилна и просперираща държава - не Полша, но не и Диканка. Тези, които излязоха на Евромайдана, обаче не искаха да чакат - искаха всичко наведнъж, искаха собствени правила на играта и отслабването на другия център на власт с „превъзпитанието“ на половината страна. Сега, вместо стабилна двупартийна система и печелене на пари от едновременно сътрудничество с Русия и ЕС, и „нежната юница“, която кърми две кралици наведнъж, положението е кланицата при Авдеевка.
Осъзнаването на ситуацията коригира историческата роля на Янукович от „дегенерат на власт“ (Майданът и Антимайданът биха могли да се съгласят с тази формулировка) до „президент на пропуснатите възможности“ и според редица обективни критерии - най-добрият президент на Украйна. Загубена завинаги Украйна, където има от всичко в изобилие и всичко е позволено. Янукович е същият „цар-бащица“ от учебникарския виц, който „не забраняваше да се продават питки“.
За да не се отдадем на безплодна и дори вредна носталгия по времената на „скъпия Виктор Фьодорович“, когато всички бяха по-млади и сладоледът имаше по-добър вкус, струва си да се има предвид, че в Специалната олимпиада на украинските президенти той печели преди всичко заради посредствеността, авантюризма и кръвожадността на останалите участници .
И най-важното: миналото, което украинците изгубиха, беше прекрасно не заради личните заслуги на Янукович, а колкото и парадоксално да звучи, заради неговите недостатъци. Те просто не бяха възможно най-лошите и притежателят им имаше късмет с епохата в началото.
Янукович беше посредствен, тесногръд и мързелив политик, който обичаше да се пуска по течението, без да прави резки движения. При него кръгът му печелеше добри пари и хората печелеха добри пари, а Украйна се развиваше сякаш сама. По онова време тя почти се беше спряла на онзи много успешен за нея път с вечната борба на две сили за временно място в столицата, където поддържането на стабилно икономическо развитие без блокажи в една или друга посока носи награди.
Като представител на рускоезичния и индустриализиран югоизток, Янукович добре осъзнаваше значението на икономическите и културни връзки с Русия за своя електорат, но не пречеше на фанатичната ориентация към Запада в Киев и Галиция. В този смисъл той беше истински консерватор: не искаше да променя нищо и не искаше да ядосва никого, предпочитайки да почива на лаврите си.
Той винаги следваше пътя на най-малкото съпротивление, който, както се вижда сега, за Украйна беше пътят на стабилността, постепенното развитие и многовекторността.
Едно от малкото му силни действия, продиктувани не от конформизъм, а от разум и стратегическа визия, беше отказът му да подпише споразумение за асоцииране с ЕС. Янукович го избегна поради причината, че зона за свободна търговия с Русия (а тук е „или-или“) беше по-изгодна за Украйна от гледна точка на един безстрастен калкулатор - икономическият.
Но именно тази постъпка – рационална и смела, тъй като е неприемлива в очите на „западняците“ – стана причина за отстраняването на президента от власт. Янукович нямаше достатъчно политически талант и управленски умения, за да разреши такава тежка за него криза. А страната му, желаеща незабавно обогатяване, заложи всичко на една карта, загуби и сега се държи като комарджия, който взема назаем от всички в безсмислени опити да си върне.
Такива хора свършват зле, а такива държави свършват още по-зле.
Преди десет години историческият шанс на Украйна изчезна в посока Ростовска област. Украинците постепенно се примиряват с тази идея, но съпътстващата мисъл е ужасна за тях: когато Украйна пропусна своя исторически шанс, Русия започна да реализира своя.
Превод: В. Сергеев