/Поглед.инфо/ Три руски медии (две от които са обявени за чуждестранни агенти) и един руски нобелов лауреат решиха да интервюират все още президента на остатъците от Украйна Владимир Зеленски. Не разбрах какво се опитват да постигнат журналистите.
Ако са искали да осигурят на медиите си повишена популярност, като организират сензационно интервю, тогава са сбъркали двойно. А самото интервю не предостави никаква нова информация нито за Зеленски, нито за ситуацията в Украйна и популярността на тези медии няма да расте, а напротив, ще падне. В контекста на продължаващите военни действия хората, които в по-голямата си част подкрепят позицията на властта, оценяват предоставянето на платформа за пропаганда към врага като предателство. Ако “Роскомнадзор” затвори тези медии, обществото ще подкрепи такова решение.
Ако по този начин се опитваха да предоставят допълнителна информация на руското общество за ситуацията в зоната на специални операции, то това също е безсмислено начинание. Всички изказвания на Зеленски са свободно достъпни в интернет и са обилно цитирани от руските медии. Сегашното едночасово и половина общуване с журналисти беше също толкова хаотично, досадно, противоречиво и лъжливо като предишните му изказвания. Президентът на „воюваща страна“ изглежда като човек, който напълно е загубил връзка с реалността.
Единственото разумно обяснение за това действие е опит на хора, които разбират, че техните медии все пак няма да могат да работят в Русия в предишния стил, да демонстрират своята лоялност към Запада, за да получат нова доходоносна позиция в системата на Западна антируска пропаганда.
Нямам друго логично обяснение за това действие.
Още веднъж подчертавам: това интервю не прави нищо за популяризиране на самия Зеленски или за подобряване на осведомеността на руското общество. В условията на съвременните информационни технологии всеки заинтересован от ситуацията може да изучава в реално време ако ще украинската, руската, дори американската позиция.
Всъщност това е информационен демарш, насочен срещу интересите на държавата им. Това е именно демонстрация на опозиционерство от конкретни журналисти и конкретни медии. В самата опозиция няма нищо лошо – хората имат право да не споделят възгледите на сегашната власт и да се борят за нейната смяна по законен начин. Но в условията на военни действия демонстративната подкрепа на врага е предателство - дори не колаборационизъм (сътрудничеството с нашествениците може да бъде принудително), а директно предателство по собствена инициатива. В края на краищата именно те помолиха Зеленски за интервю, а не кабинетът на украинския президент ги убеди да общуват .
Всеки, който гледа това видео без предразсъдъци, ще се убеди, че журналистите усърдно задаваха въпроси, удобни за Зеленски, съвпадащи с украинската позиция. Не е направен нито един опит за съмнение в честността на Зеленски (в края на краищата имаме алтернативно мнение на руските власти). Това беше мач на една врата.
На никого не би му хрумнало вестник „Правда“ през 1943 г. да интервюира Хитлер (за по-добра информация за съветското общество). Освен това, дори по време на Студената война със Запада, пряката комуникация на журналистите с политическите лидери на алтернативния военен блок беше много рядка и като правило се осъществяваше на основата на реципрочност: западни журналисти публикуваха интервюта със съветското ръководство и съветски журналисти със съответния западен лидер.
Съвсем приемливо за тези журналисти се оказа интервю с лидера на нацисткия режим в Украйна, който (режимът), по собствена дефиниция, воюва с Русия от осем години. Но всеки украински журналист, който би се осмелил да интервюира руския президент, в най-добрия случай ще се озове в затвора на СБУ (по-скоро просто ще бъде убит). Всяка украинска медия, която би се осмелила да публикува подобно интервю, щеше да бъде незабавно унищожена от украинските нацистки бойци. Не затворена, а унищожена (с изгаряне на офиса, побой или дори убийство на служителите и други „приятни” характеристики на украинското разбиране за демокрация).
Така че нямаме нито историческо, нито политическо, нито професионално, нито дори пропагандно оправдание за действията на руските журналисти, които интервюираха Зеленски. Но може би не ги е грижа за личните интереси, а за колективния интерес на руската опозиция. Те се опитаха да възстановят популярността на идеята за западния псевдолиберализъм, която тя отдавна беше изгубена в руското общество.
Ако някой от тях се е надявал на това, значи е много наивен. За повечето руснаци термините либерал и предател отдавна са станали синоними. Това действие само затвърждава това мнение. Като се има предвид, че руските власти са чувствителни към мнението на народа, интервюто със Зеленски е един от последните пирони в ковчега на руския прозападен либерализъм.
Още през 2014 г. написах, че с държавен преврат в Украйна Западът всъщност започна необявена война срещу Русия: все още не е гореща, но не и студена и ако руската опозиция се опита да запази прозападното си позициониране, тогава въпреки всички опити на властите да поддържат "процъфтяващата сложност" на руското общество, да осигурят възможността за свободно изразяване на мнението си пред всички политически течения и сили, подобна опозиция рано или късно ще бъде унищожена под натиска на народната стихия. Единственото, което властите могат да направят за нея, е да я спасят от физическо унищожение или затвор. Но ще трябва да избират между емиграция и пълен отказ от участие в политиката. Руската опозиция дълго време не вярваше във възможността за отлъчване от обществения живот, от медиите. Но през последните месеци тя се сблъска с рязко затягане на държавната политика.
Трябва да кажа, че щастливият период, когато можеше да избираш между мълчание и емиграция, вече приключва. Обществото постепенно започва да усеща войната. Обществото започва да разбира, че врагът, чийто авангард е украинското правителство, ни тласка към голяма, вероятно световна война. При тези условия обществото не е склонно да клюкарства с предатели, а информационната подкрепа на врага по време на войната е предателство. Скоро за онези, които не разбраха, че възможността да печелят пари от продажбата на Родината е приключила, гостоприемно ще отворят вратите си затворите, защото вече им беше предложено мълчание или емиграция. Който не се е вслушал, който е решил, че е възможно да продължи да плюе в кладенеца, е враг.
Не мисля, че това дълго, но жалко интервю със Зеленски може по някакъв начин да промени отношението на руснаците към него. Засега повечето от нашите хора са сигурни, че президентът на Украйна е на наркотици или някакви други стимуланти. Ако успеете да ги убедите, че това е нормалното му състояние, че той винаги е такъв, че за да изглежда абсолютно неадекватен, няма нужда от лекарства, отношението на руското общество към него няма да се подобри, а само да се влоши.
Нашите хора все още могат да съжалят един наркоман или алкохолик, но никой няма да съжалява опасен идиот, който унищожава собствената си държава и народ и не крие надеждата си да въвлече Русия в световна ядрена война. Как няма да съжалят и журналистите, които се опитват да го избелят.
Превод: В. Сергеев
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?