/Поглед.инфо/ „Крим е територия на Русия“. „В Украйна се води гражданска война. Тези безобидни за страната ни фрази скоро ще се превърнат в криминално престъпление в Украйна – и не само те. Защо тази идея се появи в Киев, как ще бъде осъществена – и какво общо имат САЩ с всичко това?
Украйна, както наскоро ни каза г-жа Нюланд, е свободна страна и много руснаци биха искали да живеят в такава страна. И за да не загуби тази своя привлекателност, Украйна укрепва свободите си и дори въвежда нови. Много скоро още една такава свобода - свободата да си затваряш устата, ще стане по-голяма.
От Булгаков до Оруел
Говорим за нов законопроект, който беше одобрен от правителството на Украйна на 9 декември. В него се предлага да се въведе отговорност за публично отричане на "въоръжената агресия на Русия срещу Украйна". Важен момент: законопроектът е насочен само към публични личности (поне засега). Помните ли как става при Булгаков?
„— Ех, Никанор Иванович! — приятелски възкликна непознатият. — Какво значи дали съм официално лице, или неофициално? Всичко зависи от гледната точка, всичко е толкова условно и нетрайно. Днес съм неофициално лице, а утре току-виж съм станал официално! Но се случва и обратното, Никанор Иванович. И още как се случва!"
Добре, шегите настрана. Според законопроекта, ако твърдението, че Крим е руски и че в Украйна има гражданска война, е прозвучало публично (включително в Интернет, както и на плакати, банери, листовки), то следва наказателно преследване. Например, украински политик пише статия, в която се посочва, че „Крим вече е де факто руски“ - това е всичко, сам се е изпортил със статията. Или казва, че „самата Украйна е виновна и ако не бяха Майданът и превратът, тогава Крим щеше да бъде украински“ - същото нещо, оправдание за агресия, получавате призовка, пан политик. Ако по-рано провокирането с въпроса “Чий е Крим?" беше работа на радикалите, които да доведат събеседника към конфликт или скандално изказване, сега тези хулигански номера се издигат до нивото на закон.
Публичният човек не е само политик. Но преди всичко законът, разбира се, е насочен към него. Тоест виждаме по-нататъшна атака срещу свободата на словото в Украйна. Само тази година видяхме такива примери в изобилие: извънсъдебни репресии срещу отделни граждани, закриване на медии и дори цели телевизионни канали на партиди, речникът на СНСО.
Между другото, този речник до известна степен може да се счита за предвестник на този законопроект. В крайна сметка основната цел на създаването му беше именно „противодействието на руската агресия“. Така отначало украинското правителство очерта как и кое може и трябва да се нарича. А сега въвежда наказание за употребата на неодобрени думи и изрази. Оруел би се гордял.
Забележителен е и авторът на законопроекта. Той официално постъпи от Правителството във Върховната Рада за разглеждане, тъй като броят на субектите на законодателната инициатива е ограничен, един от тях е кабинетът. Всъщност документът е разработен от МВнР на Украйна на Пан Кулеба, този дипломатически ястреб.
„Ние нямаме различия със Съединените щати при оценката на ситуацията около Украйна“, каза той в коментар за „Гласът на Америка“ преди месец. Ако разширим този цитат, като вземем предвид липсата на субективност на Украйна и собствена позиция на нейното Министерство на външните работи (и ние сме се убеждавали в това повече от веднъж), тогава фразата ще звучи така: всичко, което МВнР на Украйна декларира по отношение на Руската федерация, не се различава и на йота от позицията на САЩ. С други думи, този законопроект с голяма степен на вероятност е разработен именно с одобрението на Държавния департамент. Или дори по негова инициатива.
Защо е необходимо това?
Може да се смята за сигурно, че законопроектът ще стане закон. Ще бъде сензация, ако изведнъж го торпилират в парламента. Защо Украйна се нуждае от такъв закон?
На първо място, това е продължаване на прочистването на възможностите на легалната опозиция. Украйна, където декомунизацията е един от крайъгълните камъни на държавната политика, оживява известния съветски анекдот:
- Рабинович, имате ли мнение?
- Да, но не съм съгласен с него.
С това темпо изборите в Украйна скоро ще се сведат до въпроса "За коя Бандеровска партия искате да гласувате?" Същият Виктор Медведчук по време на последните избори (2020 г.) силно кипна кръвта на Владимир Зеленски с посещенията си в Русия и предложенията си да допринесе за закупуването на “Спутник-V” за украинците. С новия закон всяка възможност за сближаване и компромис с Русия е напълно изключена.
Освен това законът допълнително ще опрости живота на САЩ – по отношение на реакцията на политиката на Киев. Сега Държавният департамент се стеснява да отговаря на въпроси за подкрепата на украинското правителство, което организира извънсъдебни репресии срещу своите граждани и затваря медиите с тайни решения на СНСО. А с новия закон всичко това може да се формализира процедурно и няма да възникнат неудобни въпроси. Е, че законът е някак недемократичен е въпрос към украинските власти, САЩ нямат нищо общо с това.
И накрая, законът формира ясна вертикална линия на отношенията между Украйна и нейните политици с Русия - като ги забранява като цяло за всички.
Освен, може би, на държавния глава. А той, както виждаме, не може сам да свърже две думи без МВнР и задграничните покровители. Тоест има страх от подобни контакти и действия за пресичането им от рано. Никакъв руско-украински диалог, никакви контакти с такъв закон не са възможни. Нещо повече, това директно противоречи на Минските споразумения, които предвиждат, че Русия не е страна във вътрешната украинска гражданска война.
Но не става дума само за политиците. В Киев, например, не искат дори да гледат концерти на руски изпълнители. Със закона всичко ще се опрости. Ще намерят съответното изявление, ще започнат наказателно дело, ще дадат задочно присъда - това е всичко, на твореца е забранен достъп. И ако не намерят повод, ще го питат направо на входа, на митницата.
Превод: В. Сергеев