/Поглед.инфо/ 2023 донесе тектонични промени в Близкия изток, които неслучайно съвпаднаха с природните бедствия в Турция и Сирия. Внезапното затопляне на отношенията между Иран и Саудитска Арабия, с посредничеството на Китай, и постепенното излизане от изолацията на Сирия са ключовите елементи на една голяма геополитическа трансформация, която, разбира се, не устройва тези, които са изградили архитектурата на региона за себе си през последните десетилетия.

Миналата седмица стана известно, че до Белия дом е изпратено писмо до президента Джо Байдън и държавния секретар Антъни Блинкен от група авторитетни американски дипломати и военни офицери, тясно ангажирани в Близкия изток: бивши посланици в страните от региона, съветници, специални пратеници и военни командири. Към подписалите се присъединиха и представители на сирийските опозиционни организации.

Авторите на писмото са загрижени за излизането на правителството на Башар Асад от международната изолация, което се осигурява от така наречения закон на Цезар.

„Законът на Цезар за гражданска защита на Сирия“ беше приет от Конгреса на САЩ в края на 2016 г., подписан от президента Доналд Тръмп на 20 декември 2019 г. и влезе в сила на 17 юни 2020 г. Според документа могат да бъдат наложени различни ограничения на всяко лице или организация за подкрепа на сирийското правителство и свързаните с него милиции.

Актът получи името си в чест на псевдонима на сирийски военен, който избяга от страната през 2013 г. и се твърди, че е взел със себе си доказателства за военните престъпления на Асад и семейството му. В действителност "Законът на Цезар" беше насочен към индустриалния, строителния и енергийния сектор на сирийската икономика, да не говорим за търговията и финансите.

Този акт наистина удари силно Сирия и след въвеждането му икономиката на арабската република, която издържа на военните действия, започна да се пропуква и валутата започна да пада бързо.

И така, „Писмото на четиридесетте“ призовава Вашингтон да се противопостави по-решително на Дамаск, да установи връзки, да се бори с нарушенията на санкциите „не на думи, а на дела“, неумолимо да продължи прилагането на американския сценарий за възстановяване на Сирия въз основа на „ Сирийски демократични сили” с кюрдите начело.

Освен това авторите на петицията изискват да се спре получаването на хуманитарна помощ от правителството на Асад и да се пренасочат опозицията и кюрдските сили за последващо разпределение от техните ръце.

Освен това авторите на писмото са сигурни, че нормализирането на отношенията с режима на Башар Асад не е неизбежно и трябва да бъде спряно.

Нарушаването на Закона за Цезар, както и на други американски санкции, е неприемливо и заплашва авторитета на международната общност и нейната способност да „оформи политически процес, насочен към смислено уреждане на граждански конфликт“.

Във военно отношение авторите не предлагат нищо ново и препоръчват да продължи "мекото присъствие" на САЩ в Сирия, разчитайки на въоръжените формирования на т.нар. Североизточна администрация.

Защо толкова се страхуват авторитетните американски експерти по Близкия изток?

И трябва да кажа, че това не са само изследователи от институти и почетни пенсионери. Не, това са хора, които всъщност сглобиха архитектурата на властта в региона, започвайки едва ли не от ерата на Клинтън.

Условно те могат да бъдат разделени на две части - кариерни дипломати с богат опит в службата на Изток и военни с офицери от разузнаването. Освен това и първите, и вторите не просто седяха в офисите, но често изпълняваха тежка полева работа.

Например, същият Джефри Джеймс, посланик в Турция и Ирак, заедно с Майкъл Помпео отидоха да убедят Ердоган да спре турската операция в Сирия през 2019 г. и успяха в това.

Или Джефри Фелтман се издигна до ранг на заместник-генерален секретар на ООН, но преди това той работи в Йерусалим, след това почти четири години като посланик в кипящия Ливан, а след това отиде в Иракски Кюрдистан, за да помогне на Ербил да изгради отношения с външната страна свят.

Друг ярък персонаж от групата подписани дипломати е Уилям Робък, който беше посланик в Бахрейн в продължение на две години, а след това беше изпратен като специален представител в Коалицията за борба срещу „Ислямска държава“.

От същата плеяда е и неукротимата Ан Патерсън, която преди да се издигне до ранг на помощник държавен секретар за Близкия изток, работи няколко години първо като посланик в Пакистан, а след това в Египет.

Бившият специален представител на Държавния департамент за Сирия Фредерик Хоф, който се биеше във Виетнам и след това служи в Близкия изток и който се смята за гласа на партията на „ястребите“ в правителствените и експертните среди, не се е променил..

Трябва да се отбележи, че сред авторите е опитният Джоел Рейбърн, специален пратеник за Сирия през 2018-2021 г. и един от „кръстниците“ на системата за потискане на тази страна със санкции, горещ поддръжник на „Закона на Цезар“.

Сред подписалите по сигурността се откроява ген. Кенет Макензи, бившият ръководител на Централното командване, който през 2021 г. беше хвърлен в Афганистан, за да предотврати бедствие по време на евакуацията.

Както можете да видите, хората не са случайни и са много информирани, въпреки факта, че много от тях вече са завършили службата си и са посочени като научни сътрудници в различни академични институции и мозъчни тръстове.

Разбира се, веднага трябва да се отбележи, че преобладаващата част от подписалите се американски фигури са хора, преживели върха на кариерата си в епохата на господството на САЩ и по същество принадлежат към лагера на т.нар. „ястреби“, но това не омаловажава професионалните им качества и знания. А безпокойството им само по себе си е показателно и в никакъв случай безпочвено.

Но какво ги е разтревожило толкова? Наистина ли става въпрос само за Сирия и Башар Асад?

Със сигурност не. По-скоро въпросът не е толкова в Асад, а по-скоро в ситуацията, която сега се очертава за американците в Близкия изток.

След опита на Тръмп да изтегли войските от Сирия, евакуацията от Афганистан нанесе тежък удар върху престижа на САЩ в Близкия изток, и не само в Близкия изток. Противно на официалните прогнози на Вашингтон и изявленията на Държавния департамент, че афганистанската армия е напълно подготвена и може да решава задачи съвсем самостоятелно, Блицкригът на талибаните за няколко седмици зачеркна всичките двадесет години американски усилия.

Именно след евакуацията, която се превърна в бягство с изоставени бази, оборудване и афганистанци, падащи от самолетите, авторитетът на САЩ се пропука дори в очите на съюзници като Саудитска Арабия.

И ако по-рано саудитците и ОАЕ се опитваха да се оправдават, ако тихомълком си позволяваха твърде много, то след Афганистан поведението стана направо своеволно. Отказът на престолонаследника принц Мохамед бин Салман да увеличи добива на петрол беше съвсем предвидим и предопределен от афганистанската катастрофа.

Помощта на Сирия за отстраняване на последствията от земетресението беше само извинение за демонстриране на нарастващата независимост на арабските страни. САЩ, след като се натъкнаха на подобно поведение, вече всъщност замразиха „Закона на Цезар“ за 180 дни, за да не се изложат.

Американските опити да протестират срещу контактите на ОАЕ със Сирия и още повече да заплашват ОАЕ не доведоха до очаквания резултат, което само подтикна други страни в региона да съживят комуникациите с Дамаск.

На този фон безпокойството на американските експерти е разбираемо.

Сирийският случай може да се превърне във втори удар, разбира се, не толкова силен, колкото в Афганистан, но вероятно фатален. Цялата близкоизточна архитектура, построена от Съединените щати през последните десетилетия, е заложена на карта.

А възстановяването на отношенията между Иран и Саудитска Арабия е само началото на неконтролиран от американците процес.

Що се отнася до Сирия, ще бъде показателно, ако тя бъде възстановена в Лигата на арабските държави, преди да изтече периодът на замразяване на „Закона на Цезар“, което ще принуди американците или да увеличат агресивния натиск, или тихомълком да свалят всичко, забавяйки изявлението за отпадане на техните позиции.

Като цяло, разбира се, катастрофата е още далеч и позицията на САЩ външно все още е непоклатима, но тенденциите вече са очевидни за американската експертна общност.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?