/Поглед.инфо/ Страните на ЕС трябва да положат съвместни усилия на фона на увеличения приток на бежанци към Гърция, за да се предотвратят нова миграционна криза в Европа, по-тежка, отколкото през 2015 г. Това мнение изрази шефът на германското външно министерство Хорст Зеехофер.

„Ако ние, като ЕС, нямаме сили да разрешим проблема, ще преживеем това, което преживяхме през 2015 г. Това беше загуба на контрол“, подчерта германският външен министър. Европа продължава да изпада в бездната на кризата, което води до колапс, причинен от заплитане на нерешими проблеми - от миграционния срив, за който вече се говори дори в до безобразие „гостоприемна“ Германия, до кризата на идентичността. Днес европейците все по-често си задават въпроса: „Кои сме ние?“

Според изследванията на американски социолози приемащото общество може да интегрира в себе си безболезнено не повече от 10% посетители от едно поколение. Това е период от приблизително 25 години. И именно да се интегрира, тоест да се приеме, да се настани, да си намери работа или да се поставят на помощи и да започне постепенен процес на асимилация, който не може да се направи в движение.

Асимилация - това е, когато самият човек доброволно поема идентичността на обществото, в което пристига – това понякога отнема повече от едно поколение. Мнозина са чували за проблема на второто поколение, когато децата на мигрантите вече предизвикват приемащото общество, екзалтирано подчертавайки своята различност, наблягайки на тяхната основна, оригинална идентичност. Тоест, повече или по-малко поносимо хармонични, те могат да започнат да се чувстват не по-рано от третото поколение и това, ако се вземе механично за 25 години, вече е много повече от 50 години.

В третото поколение потомци на мигранти, пристигнали някога, вече (има надежда) да приемат езика на приемащото общество за свой, да възприемат културата му като своя, начина на живот за хармоничен, правилата и законите за логични и приемливи. Или може би не. Защото паметта на кръвта е доста силно нещо и със сигурност подценявано в обществото на победилия позитивизъм и материализъм. И можете да се отърсите от проблема с произхода колкото искате, но той пак ще изплува на повърхността. Просто няма да има решения за това, тъй като в съвременността с неговата еднаквост на всички хора този проблем, както изглежда, уж го няма.

Ако вземем сега същата Германия, откъдето прозвуча поредният тревожен глас здрав разум, изказан сега от ръководителя на Министерството на външните работи, там живеят малко над 80 милиона души. 10%, според подходите на американските социолози, е 8 млн. Разделяме (аритметично) на 25 години, получаваме 320 хиляди годишно. Толкова много - не повече - трябва да пристигнат в Германия, така че, според американските социологически подходи, да бъде сравнително безболезнено.

Според DW (предполага се, че е най-безпристрастна по този въпрос) „от началото на септември 2015 г. до края на юли 2016 г. компютърната система EASY е регистрирал 900 623 души“, пристигнали за постоянно в Германия. 900 хиляди, Карл! Не нормативните американски 320 хиляди - 900! Три пъти повече от възможното за същата тази Германия, според американските социолози, да бъде в  състояние да интегрира. И ако вземем трите поколения, необходими за асимилация, тогава почти десет пъти повече, отколкото Германия е в състояние да асимилира. И потокът им продължава да расте.

Сега още няколко щриха от картината. Този поток се наблюдава (с плюс или минус разлика от няколкостотин хиляди души) през последните няколко години.

И дори ако през 2015 г. беше най-мощен според Хорст Зеехофер, то през последните четири години силата му не намалява много. Но сега, както Зеехофер се страхува, той също може да се увеличи. И това са цифрите, които съотнасяме със сегашното немско население от 80 милиона.

И накрая, както се казва, черешката на тортата. Около 20% от населението на Германия са или мигранти, или техни потомци. Тоест, една пета от самото население са потомци на мигранти, които сега са призвани да асимилират нови потоци от имигранти, десет пъти повече от способността на Германия да асимилира когото и да е.

„Новата миграционна криза“, за която говори шефът на германското външно министерство, все още  дипломатически меко казано. Бедствие! Ето по-подходящ термин за Германия. Но само Германия ли е засегната? Хорст Зеехофер нежно като че ли намеква за цяла Европа, призовава за общи европейски усилия.

Сега да видим какво според мнението на същите американски социолози заплашва общество, което не може да се справи с интеграцията и последващата асимилация на гостуващите чужденци.

Неасимилираните мигранти просто създават анклави, в които пресъздават културната си среда и след това никога повече не се асимилират. И ако преди това те бъдат изпуснати, то това ще бъдат не просто анклави, а анклави, организирани на базата на престъпни етнически общности. Американските социолози знаят за какво говорят, защото и двата вида анклави, създадени от неправилно приети мигранти, има повече от достатъчно в Америка. И това като правило са недъзи, които просто не могат да се изкоренят.

За да обобщим някои опасения на някои европейски политици по отношение на миграцията, можем да кажем следното: само в съзнанието на практическите германци, които са свикнали с германския ред, мигрант е (един) човек, който (с желанието да стане типичен германец и почитащ великата немска култура, т.е. държавата и законите) идва да научи езика, да изготви всички документи, да си намери работа и да плаща данъци.

Тази идеалистична картина няма нищо общо с реалността. Може би някога, преди 100 години, да е било това. Но сега мигрант е представител на напълно различна културна среда, пристигайки не сам, а поне със семейство и като максимум с цяло племе или селище, само за материално богатство и без никакво уважение не само към културата, но и към законите, които той не знае и (което е най-обидно за немското съзнание) не иска да знае.

Освен това виждайки наоколо огромен брой съплеменници, той дори няма да се интегрира, да не говорим асимилира, защото сега просто няма нужда от това.

Той не живее заобиколен от немци от буржоазния тип, които говорят немски и напълно спазват законите и плащат данъци. Той живее сред тези като него, което означава, че няма нужда да приема чужди за него социални закони и понякога неестествени за него модели на поведение, културни кодове и дори език. С кого да говори на немски, ако никой наоколо не говори на него?

Проблемът с миграцията в Европа (и в частност в Германия) отдавна е надхвърлил рамката на икономиката или техническата способност на европейска държава да приема и настанява мигранти. Това е предизвикателство към самата същност на Европа. Единственото нещо, което не предизвиква никакво съмнение, е, че Европа претърпява сериозни цивилизационни трансформации, последствията от които ще засегнат не само самата Европа, но и ситуацията по света. В крайна сметка Европа наистина е източник на много цивилизационни проекти, географската ос на всички индоевропейски цивилизации, културната матрица на много държави и народи. Някога е била.

Всъщност Хорст Зеехофер постави по-широк въпрос: „Ще успее ли Европа да се справи с миграционната криза, преляла европейското търпение?“ лош сценарий, сега самите мигранти асимилират не само европейските нации, но и духа на Европа, нейните ценности, подходи, възгледи за съществуването и развитието.

Поглеждайки какво се случва, има подозрение, че днес много малко хора сериозно се надяват, че Европа сама ще се справи с всичките си предизвикателства. Не само с миграционната криза, която отдавна и не само сега, от което се притеснява Хорст Зеехофер, излезе извън контрол. Ще остане ли Европа като цялостен цивилизационен фрагмент или окончателно ще се разпадне под тежеста на нарастващите вътрешни и външни предизвикателства? Това е въпрос, който трябва да бъде зададен не само от европейските политици, но и от всички, които не са равнодушни към съдбата на Европа.

Превод: В.Сергеев