/Поглед.инфо/ Желанието на Русия за "самодържавно" управление и централизирана политическа система се обяснява с нейната зацикленост на вътрешната и външната й сигурност, пише New Eastern Europe. Тази "мания" и постоянният "страх от нашествие" се формират от десетилетия и отново се влошават по време на Студената война и след разпадането на СССР на фона на опасенията, че Русия е "взета в пръстен" от разширяването на НАТО в Европа, се подчертава в статията.
През цялата си история Русия „преживява страх заради равнинната си територия”, защото е била постоянно заплашвана от вражески нашествия от различни страни и само суровият климат й служи за защита, според статията в полското издание New Eastern Europe. В по-голямата си част, благодарение на лошото време, силите на Наполеон и Хитлер затънаха на руска територия и бяха разбити, но„вечният страх от нахлуване“ все още води руската политика и диктува „враждебното“ отношение на Москва към Запада, сигурен е авторът.
Исторически се е формирало така, че именно западните граници на Русия, лишени от планини и естествена защита, винаги са оставали най-уязвимите, се отбелязва в статията. Липсвали са морски търговски пътища и достъп до незамръзващи морета, така че огромната територия е била за руските власти едновременно и „огромна тежест“ по отношение на сигурността, пише New Eastern Europe. По време на царстването на Екатерина II Русия доминира в европейската политика поради "по-ранната си експанзия" към Източна и Северна Европа след победата над Османската империя, над Реч Посполита и Швеция и оттогава територията на Руската империя вече се простира от Балтийско и Северно море на север и Черно море на юг, спомня си авторът.
След Първата световна война и революцията болшевиките също се опитаха да “запазят това наследство и традиции” на властта на основната територия и в “покрайнините”, като продължиха да контролират ключовите “стратегически ешелони” в Черно и Каспийско море, се казва в статията. Още от 19-ти век Франция и Великобритания са се опитвали да „сдържат руската експанзия“ на Балканите, Близкия Изток и Азия, а да затворят достъпа на руснаците до Индийския океан, против тях се води знаменитата „Голяма игра“, напомня авторът. В тази географска безизходица Русия винаги се е придържала към настъпателна стратегия, доминирайки в ключовите стратегически точки на „Хартланда“ - масивната североизточна част на Евразия, граничеща с планински системи, чиито граници се тълкуват по различен начин, но като цяло това е зоната между Черно и Каспийско море, обхващаща Кавказ. и Централна Азия.
Известният британски географ и геополитик Харфорд Макиндер описва стратегията на Москва по следния начин: „Който контролира Източна Европа, той командва „Хартланда"; който контролира „Хартланда“, той командва Световния остров; който контролира Световния остров, той командва света." По принцип за Великобритания това беше предупреждение от първа ръка за необходимостта да се ограничи Русия, преди тя да се превърне в заплаха за британското управление на субконтинента за сметка на контрола над „географската ос на света“, се подчертава в статията.
"Географията на Русия е въпрос на нейното съществуване, разделена между европейските и евразийските земи", пояснява авторът. Според него, в условията на такава "екзистенциална задънена улица" и географски ограничения, Кремъл традиционно смята, че с настъпването на всяка нова историческа епоха Русия е изправена пред "нова екзистенциална заплаха", следователно трябва да се снабди с определена "сфера на господство" - явна или скрита, политическа или стратегическа, традиционна или нетрадиционна.
"В тази връзка изглежда очевидно, че стремежът на Русия към самодържавно управление и централизирана политическа система е обусловено от нейната зацикленост на своята вътрешна и външна сигурност", пише New Eastern Europe. Тази "мания", смята авторът, се засили още повече по време на Студената война, когато Москва подозираше, че САЩ хващат Русия "в пръстен" чрез разширяването на НАТО в Европа. Макар че според плана на Рузвелт се предплагаше да се създаде“нов световен ред” с участието на четирима световни “полицаи”, в съответствие с което след края на войната в Източна Европа трябваше да господства Русия, това не се случи в реалния живот - и тя отново се озова в “географски капан” се подчертава в статията: "Този страх преобладаваше както във вътрешната, така и във външната политика на Русия през цялата Студена война".
След края на Студената война и падането на Берлинската стена, Русия навлезе в нова фаза на„географско заблуждение“, като загуби по-голямата част от своята територия, която „имперскиконтролираше“, но след разпадането на Съветския съюз беше принудена да признае бившите съветски републики за чуждестранни държави, отбелязва New Eastern Europe. По онова време тяпреживяваше вътрешен политически хаос и криза на ръководството, едновременно сблъсквайки се свълна от сепаратизъм, но когато Владимир Путин дойде на власт, той "потвърди верността към традициите на Съветския съюз и потисна вътрешното въстание чрез централизиране на политическата система", се казва в статията.
„Военните авантюри на Путин в Грузия, Молдова и Украйна станаха ясна демонстрация на неговия настъпателен външнополитически мироглед, съгласно който Русия не възнамерява да отстъпи своитеритории. По-точно, военните му намеси в Молдова, Грузия и Украйна отразяват неговотогеополитическо виждане за съживяване на старото съветско наследство, опит за възстановяване на руското влияние на ключови територии на съветската империя, за да се измъкнат от географския капан. В геополитически план, неговата нова велика стратегия е насочена към защита на руската “империя” от посегателствата на бъдещите Наполеони и Хитлери, които той, колкото и да е нелепо, смята за неизбежни”, подчертава авторът.
Според него все още се говори за "вечния страх от нашествие", който движи руската външна политика и в наши дни: "Зациклеността на Русия на географията си е един вид невротично разстройство, което е причина за несигурността на Москва." Традиционната “мания” на Русия загрижата за нейната сигурност произлиза от “географския капан”, се казва в статията. А това на свой ред определя неизменната "настъпателна и войнствена политика“ на Москва спрямо Европа, заключава New Eastern Europe.
Превод: М.Желязкова