/Поглед.инфо/ Общото събрание на ООН гласува за съдбата на фрагмент от Британската империя, който има военно-стратегическо значение. На Лондон е наредено да прекрати окупацията на архипелага Чагос в Индийския океан. Някога британците депортират местното население, за да настанят американската военна база, от която американците летят, за да бомбардират Ирак. Сега управлението на островите следва да се прехвърли на Мавриций възможно най-скоро. Как Лондон и Вашингтон ще реагират на дипломатическото унижение и местните жители ще могат ли да се завърнат у дома?

Великобритания и Съединените щати претърпяха унизително дипломатическо поражение и не къде да е, а в ООН. В сряда Общото събрание на ООН прие резолюция с мнозинство, което предполага прекратяване на британския контрол над островите Чагос в Индийския океан.

Сега този тропически архипелаг на юг от Малдивите е де юре, наричан просто „Британска територия в Индийския океан“.

Общо 116 страни гласуваха за документа, включително Русия, само шест бяха против (включително САЩ и няколко африкански държави), 56 държави се въздържаха, включително Франция и Германия.

Така ООН поиска от Великобритания да сложи край на окупацията на архипелага Чагос, която „е неразделна част от територията” на островната държава Мавриций и в рамките на шест месеца да „изтегли колониалната администрация” от островите.

„Обикновено Общото събрание на ООН гласува в съответствие с интересите на Съединените щати, така че до известна степен това става дипломатическо поражение, дори психологическо. Друго нещо е, че то не е обвързващо”, заяви Борис Волхонски, доцент в Института за азиатски и африкански държави на Московския държавен университет.

„Архипелагът се намира на стратегически важно място, Индийският океан придобива все по-голямо значение. Малко вероятно е САЩ и Великобритания да напуснат региона”, добавя експертът.

Имайте предвид, че историята на Мавриций като цяло и по-специално на Чагос е пълна с драма. През 1965 г. Лондон решава да отдели архипелага Чагос от останалата част на Мавриций, който тогава е бил британска колония. И макар три години по-късно Мавриций да получи независимост - Чагос е оставен за британците. За разлика от „съседите” в Индийския океан, Малдивите или Сейшелите, които са станали световно известни курорти, Чагос има различна съдба.

През 1966 г. Съединените щати наемат най-големия остров на архипелага - Диего Гарсия, където изграждат въздушна база и всички жители на архипелага са депортирани без право на връщане. През 1977 г. в Диего Гарсия е открит логистичен офис на американския флот. Съседните държави, които разглеждат Чагос и неговата водна зона като демилитаризирана зона, могат само да протестират. Въздушната база на Диего Гарсия е използвана от американските военновъздушни сили по време на операция „Пустинна буря” през 1990-1991 г. и инвазията в Ирак през 2003 година.

В продължение на няколко десетилетия жителите на Чагос искат да се върнат в родината си, но Лондон и Вашингтон по всякакъв начин пречат на това - например през 2016 г. британското външно министерство удължава договора за наем със САЩ до 2036 г. и обявава, че изгонените островитяни няма да получат правото да се върнат в родината си.

Въпреки това, през 2017 г. Мавриций успя да получи решение от Международния съд, според който Лондон незаконно е разделил островите и трябва да прехвърли контрола върху Чагос на Мавриций. Но британските власти пренебрегват решението на съда, поради което Мавриций трябва да потърси помощ и подкрепа от Общото събрание на ООН.

Както виждате, усилията на Порт Луи (столицата на Мавриций) не са напразни, въпреки че Лондон по традиционен начин се опитва отново да наруши международното право. Освен това постоянният представител на Обединеното кралство в ООН Карен Пиърс заяви, че е разочарована от резултатите от гласуването. „Това е въпрос на двустранни отношения - фактът, че се представя за разглеждане от Общото събрание, създава тъжен прецедент”, заяви дипломатът.

„Сега Мавриций има доста сложна вътрешнополитическа ситуация, а поведението на британците и на американците ще се дължи на факта, че те просто не знаят на кого да заложат. Те просто не разбират кой ще бъде проводник на собствените им интереси”, смята Александър Шпунт, професор във Висшето училище по икономика.

„Един от най-пренебрегваните фактори тук е факторът на Китай и Индия. Това се дължи на факта, че целият район на Индийския океан се счита за място на глобална конфронтация между двете цивилизации, традиционно конкуриращи се. И това не са европейските, а индийската и китайската цивилизации. Особено като се имат предвид много сериозните промени в отбранителния потенциал на двете страни, икономическите трансформации на правителството на Моди, които позволяват на Индия да се конкурира с Китай”, продължава Шпунт.

„Мисля, че резолюцията на Общото събрание на ООН няма да има никакви последствия, освен чисто декларативни. В този случай всички играчи, включително властите на Мавриций и британците, ще разиграват картата за завръщането на местното население в Чагос едни срещу други. Този въпрос ще може да се преговаря”, предполага Шпунт.

„Това не е удар за репутацията, защото резолюцията на Общото събрание на ООН е препоръка. Великобритания не е длъжна да се подчинява. Общото събрание, например, всяка година приема резолюции за прекратяване на блокадата на Куба, но Съединените щати не правят нищо по въпроса и тяхната репутация не страда от това”, заяви Алексей Куприянов, изследовател в Института за световна икономика и международни отношения.

„Ако Великобритания прехвърли островите на Мавриций, Съединените щати ще трябва да махнат базите от там. И няма гаранция, че след известно време няма да има китайска база. Базата е в основата на американската система за сигурност в Индийския океан и те няма да я премахнат, докато не намерят по-удобна точка”, добавя Куприянов.

Той също така се съмнява, че местното население скоро ще се върне в Чагос. „Мисля, че това може да се случи след не по-рано от 20 години”, заяви експертът.

Превод: В.Сергеев