/Поглед.инфо/ Напоследък Лондон се превърна в най-активния защитник и лобист на Киев сред западните страни, изпреварвайки дори САЩ в тази област. Каква е причината за подобна активност на Великобритания в украинска посока и как е свързана с анекдотичните познания на британската дипломация за историята на Русия и Украйна?
„Когато мислим за отбраната на Англия, вече не мислим за варовиковите скали на Дувър. Мислим за Рейн. Това е мястото, където е нашата граница днес." Тези думи, изречени през 1934 г. от тогавашния де факто британски премиер Стенли Болдуин, не са негово изобретение. Вече няколко века Великобритания създава предни постове на континента, така че нито един враг на короната да не достигне Ламанша.
И Лондон обикновено успява да защити тези аванпостове. Предните постове се сринаха само два пъти през последните няколко века, при Наполеон и Хитлер, оставяйки Англия уязвима за инвазия. Да, това е възможно с цената на съсредоточаване на всички сили на империята, която е велика по това време, но от друга страна, нито една армия от края на XVII век не може да дебаркира на британските брегове.
Друг британски министър-председател Уинстън Чърчил се опитва да премести границата по-на изток – от бреговете на Рейн до бреговете на Висла. Опитът обаче е неуспешен - Сталин отказва да даде Полша на британците. Обединеното кралство вече няма сили да настоява за своето и тогавашният президент на САЩ Франклин Рузвелт застава на страната на съветския лидер.
Очевидно Борис Джонсън, който се представя за наследник на Болдуин и Чърчил, е решил да надмине постиженията на своите велики предшественици. С леката си ръка той отново се опитва да премести границата на Великобритания далеч на изток - но не до Висла, а вече до Днепър. Великобритания активно се меси в Украйна и в нейната гражданска война.
Логиката на Великобритания е очевидна. След като напуснаха Европейския съюз, британците останаха стратегически сами, в покрайнините на геополитиката. Това не съответства на ядрена сила с колосални традиции в областта на меката сила и контрола на световните процеси, така че британците започнаха да търсят глобални проекти за себе си. Такива, в които може да участват активно, без да правят прекомерни разходи.
Следователно в Далечния изток Лондон вече се присъедини към американците в ограничаването на Китай, а в Кавказ, Близкия изток и Централна Азия работи в тандем с Турция. В Украйна Великобритания иска да играе основната цигулка в подкрепа на местния режим. За щастие британците искрено вярват, че този режим няма да изисква специални инвестиции.
Киев от своя страна е много доволен от активирането на британците – дори само защото е недоволен от поведението на сегашните западни „покровители“. Така украинските елити смятат, че германските власти дават твърде малко на Киев и твърде много се съмняват в целесъобразността да се хвърлят камъни по руската мечка.
„Последните германски изявления за невъзможността за прехвърляне на отбранителни оръжия в Украйна, по-специално чрез предоставяне на разрешение за това на трети страни, безполезността на връщането на Крим, приказките за изключване на Руската федерация от СУИФТ не отговарят на нивото на нашите отношения и текущата ситуация със сигурността“, възмутен е украинският външен министър Дмитрий Кулеба.
Украинците имат проблеми с американците – въпреки различните гръмки изявления в подкрепа, Вашингтон е крайно недоволен от прекомерната агресивност на украинския режим. До намеци, че ако руските войски влязат в ДНР/ЛНР заради украинска провокация, Киев не трябва да чака обещаните „адски“ санкции срещу Русия.
Великобритания сега "институционализира" присъствието си в Украйна. Както по отношение на формата на преговорите (британските външни министри и министри на отбраната Лиз Тръс и Бен Уолъс скоро ще проведат срещи със своите колеги по украинския въпрос), така и по военна линия.
„Именно Великобритания беше лидерът в вкарването на оръжие в репресивния режим през последните седмици. Само през последните три дни пристигнаха над 10 огромни транспортни самолета с оръжие. В самата страна много американски позиции по външно управление също вече бяха прихванати от британците “, написа известният руски политолог Сергей Марков на 22 януари.
Засега обаче тази връзка е меко казано скандална. Дори не се стигна до необходимостта на Лондон да демонстрира политическа воля - скандалите започнаха на ниво публични изявления. Така външният министър Лиз Тръс реши в публичното си изказване да подкрепи основните изобретения на съвременните украински летописци – за дългата история на държавността, за „Голодомора“, за постоянната нужда на страната да се защитава. Пропуските в историческите познания на г-жа Тръс, доведоха до скандал.
„Украйна е горда страна с дълга история. Жителите ѝ преживяват много нашествия – от монголите до татарите. Те страдаха от организиран от държавата глад. Те са издръжливи хора и ако е необходимо, украинците ще се борят, за да защитят страната си“, каза британският външен министър.
Разбира се, руското външно министерство не можеше да подмине това. „Три въпроса за британски дипломат от руски колеги“, пише Мария Захарова. – 1. Колко години минават между двете нашествия: на монголите и на татарите? 2. Защо не спомена за страданията на украинците от фашизма? Защото са незначителни или защото до 40-те години на 20 век британската корона не само подкрепя германския нацизъм? 3. Коя образователна институция е издала диплома на г-жа Трус?
И ако на първото все пак може да се отговори (повече от 400 години - между битката при Калка през 1223 г. и края на набезите на кримските татари върху украинските земи в края на 17 век), то вторият и третият изглеждат риторични . И все пак г-жа Захарова не спомена друг, най-скандален момент: като говорим за „дългата история” на Украйна и започвайки да изброява нашествениците от „монголите” (тоест от 1223 г.), Лондон всъщност отказва на Украйна правото да бъде наречена наследник на Русия и дърпа нейната история от древноруската държава. Ако Киев не оценяваше новопридобития британски сламен „покрив“, тогава те също биха изразили своя протест.
Нямайки време да се измъкне от този скандал, Лондон попадна в друг. Факт е, че британските власти поеха основна роля в разпространението на митовете за руската инвазия. „Кремъл не е научил уроците на историята. Те мечтаят да възстановят Съветския съюз или нещо като "Велика Русия", като същевременно разделят териториите по езикова и етническа линия. Те твърдят, че искат стабилност, когато в действителност заплашват и дестабилизират другите“, казва Лиз Тръс.
Тук прекалиха. Ръководството на страната – и не таблоидите, а служителите на британското външно министерство – заявиха, че Русия не просто ще организира нашествие, а вече подготвя марионетно правителство за Киев. То ще бъде ръководено от бившия депутат на Върховната Рада Евгений Мураев.
Логиката отново е ясна – Великобритания иска да покаже, че „нахлуването“ на Русия няма да бъде ограничено само до територията на ЛНР и ДНР, че Москва уж иска да изпрати танкове в Киев. И, разбира се, Лондон отговаря, като заплашва да наложи широк пакет от икономически санкции, като по този начин демонстрира лидерство в украинската посока без никакви сериозни разходи (все пак всички разбират, че Москва няма да поеме към Киев).
Британските политици обаче все още трябваше да изберат по-подходящ кандидат за ролята на марионетен украински президент. „Аз съм под руски санкции от 2018 г. заради конфликта с Медведчук. В моето семейство там са запорирани активи. Що се отнася до британските разузнавателни служби и Министерството на външните работи, това се комбинира с факта, че Русия уж иска да ме назначи за ръководител на „окупационното правителство“ – това е въпрос към мистър Бийн“, каза той.
Не е изненадващо, че руското външно министерство също отрече тези инсинуации. „След като се оказа в кулоарите на реалните дипломатически процеси в резултат на своята късогледа линия, Лондон вижда ролята си в непрекъснатото подбуждане на антируските настроения“, казаха руски дипломати. „Настоятелно призоваваме Лондон да спре глупавите риторични провокации, които са много опасни в настоящата разгорещена среда, и да допринесе за реални дипломатически усилия за предоставяне на надеждни гаранции за европейската сигурност.
И ако Великобритания не е в състояние да участва конструктивно в европейската сигурност, то може да направи нещо друго, по-малко трудно. „Призоваваме британското външно министерство да спре провокативните дейности, да спре да разпространява глупости и да се концентрира върху изучаването на историята на татарско-монголското иго“, се казва в изявление на руското външно министерство.
Превод: В. Сергеев
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели