/Поглед.инфо/ Тези дни вниманието на света е насочено към Латинска Америка. На 3 декември 2023 г. във Венецуела се проведе съдбоносен референдум, в който гражданите на страната с голямо мнозинство подкрепиха анексирането на спорните територии, някога прехвърлени от британските колонизатори на съседната държава Гвиана и съставляващи 2/3 от сегашната й територия (около 160 хил. кв. км).
Управляващият режим на Гвиана твърди, че границата с Венецуела е установена от арбитражен съд през 1899 г. Въпреки това, според венецуелските власти, река Есекибо в източната част на региона образува естествена граница, призната по време на независимостта от Испания. И следователно регионът Есекибо трябва да е бил в границите на Венецуела поне няколко десетилетия.
Териториалният спор между две съседни държави е висящ от много години в Международния съд в Хага, който просто бави решението си.
Ситуацията се усложнява от факта, че превърналият се в препъникамък район съдържа повечето петролни находища, открити преди осем години. Тогава ExxonMobil за първи път откри петрол в Гвиана и то в значителни количества.
Днес Гвиана може да се похвали с петролни запаси от най-малко 10 милиарда барела, което е повече на глава от населението от Бруней, ОАЕ или Кувейт.
Сегашното население на Венецуела е около 28,5 милиона, Гвиана е около 0,75 милиона (или 750 хиляди) души. Регионът Есекибо представлява повече от две трети от територията на Гвиана и е дом на 125 000, или около една шеста от всички жители, според преброяване, направено преди 10 години.
В етнически план населението на Гвиана, бивша колония на Холандия и Великобритания, не са потомци на индианци и испанци (както във Венецуела), а главно на индийци, които британците и другите европейци са внесли по едно време от другите си колонии.
В историята с референдума и сдържаната реакция към него от страна на „международната общност“ редица обстоятелства също са в полза на венецуелските власти.
На първо място, това е покачването на цените на петрола и повишените рискове поради събитията в Близкия изток. За икономиката на САЩ Венецуела е следващият по големина „петролен резервоар“ по наличност и обем в случай на скъсване с арабите и Русия.
На този фон Вашингтон, който активно търси нови източници на черно злато, вече няколко месеца демонстрира готовност да отмени санкциите на Каракас.
Благодарение на това Мадуро обяви през октомври, че неговото правителство е постигнало споразумение с опозицията в резултат на преговорите на остров Барбадос (властите се съгласиха да либерализират местната политика - позволявайки на опозицията да участва и в изборите през следващата година, както и се съгласиха на прекратяване на преследването им) и изрази надежда за пълно премахване на санкциите.
Западните стокови гиганти (петролните търговци Gunvor и гигантът за търговия със суровини Trafigura) се върнаха към търговията с венецуелски петрол. Благодарение на облекчаването на санкциите венецуелските облигации почти се удвоиха през октомври.
След това през октомври Съединените щати премахнаха всички ограничения върху производството и търговията с венецуелски петрол (преди това производството на петрол в южноамериканската страна се срина от 2-2,5 милиона барела на ден до 630 хиляди барела, т.е. 3-4 пъти) .
В момента, освен петрол, търговците изнасят петролни продукти от Венецуела. Така Trafigura вече е наела танкери за превоз на 1 милион барела мазут от Венецуела.
Освен това американската компания Chevron постепенно нормализира индустрията (тя все още е толкова занемарена, че възстановяването й най-вероятно ще отнеме много години). Сега производството във Венецуела вече е нараснало до 735 хиляди барела на ден. До края на 2024 г. то може да нарасне до 900 хиляди барела на ден.
В същото време британците също играят своята игра тук, заинтересовани да настроят американците едни срещу други и да извлекат свои собствени ползи, които не са идентични с гешефта на Вашингтон, от евентуален конфликт в Америка.
Инструментът на Лондон в това е самата Гайана (друго име е Британска Гвиана) – не само бивша колония, но и членка на Британската общност.
Именно британците, притиснати между Холандска Гвиана и Велика Колумбия през 19 век, изтръгнаха периферни територии и от двете - първите 30% от днешна Гвиана, а вторите още 70%, за които сега назрява конфликтът.
Именно британците поставиха всички „мини“ на настоящия териториален конфликт, който може да предизвика нова война в Америка в близко бъдеще.
В този контекст си струва да се обърне внимание на радостта, с която британската преса отразява факти като това, че през есента на тази година венецуелци щурмуваха южната граница на Съединените щати и в знак на победа дори издигнаха венецуелски флаг близо до град Игъл-Пас!
Населението на града не надвишава 30 хиляди – и само за седмица през септември той беше наводнен и „окупиран” от над 100 хиляди нелегални имигранти, пробили граничните бариери.
Днес информацията за изостряне на противоречията в Латинска Америка остава почти незабелязана на фона на събитията в Близкия изток и Украйна.
Както и в случая с Ирак, чийто тогавашен ръководител САЩ обещаха подкрепа за анексирането на богатия на петрол Кувейт, западните медии не казват почти нищо за перспективите за анексиране на богатия на петрол регион Есекибо в съседна Гвиана след референдума във Венецуела.
И това въпреки факта, че тази част от Британската общност протестира по всякакъв възможен начин срещу анексирането, опитвайки се да привлече вниманието на световната общност.
Правителството на Гвиана вече заяви, че стремежите на Венецуела са грубо нарушение на международното право, тъй като Есекибо принадлежи на Гвиана, беше и остава неразделна част от нея:
„Това не е нищо по-малко от анексирането на територията на Гвиана, грубо нарушение на най-фундаменталните норми на Хартата на ООН, Хартата на ОАД и общите международни права. Това завземане на гвианска територия представлява международно престъпление на агресия".
В отговор венецуелският министър на народната власт за отбраната Владимир Падрино Лопес предупреди гвианските власти, че техните „действия ще получат силен и пропорционален отговор от Венецуела“.
Трябва да се отбележи, че абсцесът се заражда точно в задния двор на Америка и по всяко друго време Съединените щати, където не са забравили за „доктрината Монро“, биха потиснали проблема в зародиш, но сега ситуацията не изглежда толкова ясно. И тук не става въпрос само за британците и тяхната колониална подлост.
През последните години Каракас значително засили връзките си с Китай, като в същото време превъоръжи армията (включително с руско оръжие).
Самият Китай вече преговаря за създаването на съвместен военен тренировъчен център в Куба, на практика пълноценна военна база, което ще доведе до появата на китайски военни „на прага на Америка“. А кубинците и техните разузнавателни служби вече затвориха всички комуникации с венецуелските генерали и адмирали, защото армията в Латинска Америка е главният агент на превратите.
Настоящите стремежи на Съединените щати противоречат на интересите на кубинско-китайския съюз, подкрепящ Венецуела. Особено защото западните купувачи, привлечени от енергийните ресурси на Венецуела, ще плащат за петрола и петролните продукти не в юани, както сега прави основният купувач в Китай, а в долари.
Съответно, антиамериканската част от венецуелския властови елит, с подкрепата на „левите” глобалисти, вече може открито да се отдаде на много противоречива политика спрямо западналия световен хегемон.
И сега това може да се превърне не само в проблем, поставящ под въпрос плановете на САЩ за добив в бързо превръщащата се в „спорна“ провинция Есекибо, но и в още един индикатор за това как американският континент е тласкан към война в навечерието на изборите не само във Венецуела , но и в самите САЩ.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.